Книгата “Манифест на една душа” на младия севлиевски поет Румен Гатев впечатлява със зрелостта на идеите, които бликат от нея. Това споделя Таня Цанкова, дългогодишен директор на Дома на хумора и сатирата в Габрово.

„След три дни я прочетох отново. Явно беше възможно в нашия груб свят, в глухата провинция, да се роди поет, който, на прага на своето двайсетилетие, да ни подтикне дори нас, трикратно по-възрастните от него, да се вторачим в нашето време и в посланията на една млада, а вече изтерзана душа”, казва Таня Цанкова.

 Тя допълва, че познавала Румен Гатев като пламенен рецитатор на българска поезия.

„Знаех, че се интересува от история, че в съавторство е издал книга за голямото наводнение в Севлиево през 1939 г., че го вълнуват бойните подвизи на българската армия...Изненадваше ме с познанията си за българските военни униформи, дори беше формирал своя колекция от стари военни униформи. Такъв човек, казвах си, не може да не е родолюбец и местен потриот”, коментира Таня Цанкова.

 Книгата на Румен Гатев със стихове е посветена на идеите, които сам формира или някои формират в съзнанието на един младеж.

„Чувствителните му рецептори безпогрешно разпознават искреността и фалша в идеите, които изповядват тези, които би трябвало да са ни за пример. Творбата няма политически привкус, по-скоро е философско четиво – лутане между категориите добро и зло, праведно и грешно, грозно и красиво. Лутане, защото поетът възприема цялата “свинщина” на живота – “помия, работа и бой”, живот, в който “производството” на вяра е една “безсмислена и без стойност” продукция. Разочароващи истини на прага на зрелостта! Въпреки тези мрачни мисли, които  го спохождат, младежът има сили да заяви: “Искам да съм българин”. Само че “мечтаната България” той вижда само насън”, подчертава Таня Цанкова.

 “За Вас Отечество не съществува,

на кръст разпънахте морала,

родовите ценности отъпкахте

и искате живота да подлъжете!

Не става!”

    „Тази строфа би била достатъчна да ни накара нас, възрастните, да се запитаме: Какво Отечество оставяме на потомците си, какво им завещаваме?”. Още по-категоричен е поетът в стихотворението “Севлиевски гражданин”. Дано го прочетат градските първенци от всички партийни цветове и да се замислят защо един севлиевец от последния клас на гимназията  пише с такова омерзение и е изпял такива тъжни строфи за града, в който не живее, а “линее”. И все пак, присъщо за младостта на поета

“Часовникът градски живо звъни,

поглеждам в простора.

Вдъхвам надежда.

Какво ли ни предстои?”

     Отговорът е противоречив, както са противоречиви мислите ни – независимо дали сме млади или сме преживели доста. Румен Гатев дава този отговор в стихотворението си “Школото”. А отговорът е, че сами ковем съдбата си и чертаем пътя си.  

“... на финала,

ново начало да чака.

Ще бъдеш личност

със крила големи

и ще хвръкнеш,

звездата си да вземеш.”

     Стихосбирката на Румен Гатев е за всички нас. Не я възприемайте като мисли и емоции “на един заблуден младеж”. Както сам казва авторът “Стиховете са за Вас, приемете ги без да се мръщите”. Запитайте се защо “идеите се оказаха интереси” и когато си отговорите, направете нещо, макар и малко, за промяната на тоя свят към по-добро, колкото и утопично да Ви звучи. Дошло е време да се учим от децата си”, подчертава Таня Цанкова.