Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Зеленски призова за нови международни санкции срещу Русия

Искрен Пецов: Иво Карамански искаше да купи китарата ми Писаха, че съм бил с над 2000 жени, под 1000 са, смее се изпълнителят на "Кайман"

– Искрен, имаш няколко нови парчета, но нещо не ги въртят по радиата. Какво е твоето обяснение?
– Това не е само мой проблем, а на повечето от колегите. Напоследък нямаме поле за изява. Последното ми самостоятелно парче, извън дуетите, които правя, е от преди година и половина, казва се „Обречена любов“. Предното – „Бомба е“ – има същата съдба. Просто радиата не ги пускат.

Някои от младите изпълнители са с договори към известни музикални компании – знае се кои са – те им уреждат рекламата и въртенето по електронните медии, докато ние, от по-средното поколение, трябва да се оправяме сами и губим стимул да създаваме нови неща, след като те остават извън публичното пространство. В радиата много обичат изречението: „Не сте ни във формата!“

– В този смисъл има ли някаква носталгия по миналото? Все пак тогава имаше Концертна дирекция, едно радио, една телевизия, Балкантон, но всички певци имаха достъп до тях?!
– Аз като почнах да градя певческа кариера, Концертна дирекция вече се разпадаше, но нямаше проблем нещата ми да звучат по радиото и в телевизията. Дори в началото, когато още нямах достатъчна популярност, имах доста изяви и песните ми звучаха навсякъде. Тъй че в този смисъл известна носталгия има.

– А как стана така, че се ориентира към музиката – баща ти е професор, ти самият завършваш икономика?
– Баща ми е психолог, брат ми, който почина млад – също, майка ми, която си отиде от този свят, когато бях на 6 години, беше учителка… Така че в семейството ми се държеше на образованието, но наред с учението, мен винаги ме е привличала сцената. Дори преди казармата кандидатствах ВИТИЗ, но не ме приеха и не направих втори опит. От малък свирех на китара, пеех – така че се развивах и в тази посока. Първото, което започнах да уча след казармата, бе начална педагогика, но бързо разбрах, че не това е моето призвание. След два семестъра се отказах и кандидатствах икономика – приеха ме и завърших и то с много добър успех. Паралелно с това продължавах да свиря и пея.

С музика се занимаваше и покойният ми брат. Той свиреше джаз в различни групи, с които обиколи доста страни. Всъщност именно от него дойде и страстта ми по латино музиката.

– А кои бяха хората, които ти дадоха куража да избереш музиката и пеенето за твоя професия?
– Помогнаха ми Нели Рангелова и тогавашният й съпруг – големият музикант Данчо Капитанов. Те ме ориентираха да се явя на един конкурс за млади изпълнители към БНР. В него участваха предимно студенти от Естрадния отдел на Консерваторията, но Нели и Данчо ме навиха и аз да се явя. Бях единственият, който беше и с китара, другите си водеха корепетитори. Взеха, че ме харесаха. В онези години песните се спускаха „отгоре“, от утвърдени композитори, и беше изключено млад певец да пробие с авторска музика.
Първата написана за мен песен бе от композитора Бенцион Елиезер, казваше се „Акварел“, после от Хайгашод Агасян и така нещата ми потръгнаха. Първата ми авторска песен бе след промените – „Анна“, която бе по текст на моя тогавашен продуцент Димитър Керелезов.

– Кога разбра, че си успял?
– Не знам доколко бях успял, но ще ти разкажа нещо, което много ме изкефи. С мой приятел сме в Созопол, бяхме млади и се закачахме с разни мацки и изведнъж чуваме по радиото да се върти моята песен. Тогава приятелят ми се обърна към момичетата им им казва: „Чувате ли, ето той я пее тази песен!“ – и ме сочи с ръка, но разбира се девойките не повярваха. Въпреки това изпитах гъдела да ставаш известен. Почувствах нещо като сексуален взрив от факта, че цяла България ме чува. След това вече започнах да приемам за нормално, че песните ми звучат навсякъде, че хората ме разпознават…

 

 

Доц. Росен Калпачки: В България е по-добре да получиш инфаркт, отколкото инсулт

Намаляването на клиничната пътека спестява на НЗОК половин милион лева, а ние на бюджета – 20 милиона от инвалидни пенсии на тези, които сме вдигнали на крака

– Доц. Калпачки, виждам натрупани много папки върху дивана в кабинета ви. Това вашите случаи ли са?
– А, това е ежедневие. Ние непрекъснато сме обект на проверки, за всичките 365 дни на 2018 г. имаме 820 проверкодни – всеки ден е имало по три вида проверяващи в болницата. Това е добре. Ние сме голяма болница, хабим значителен обществен ресурс, минават много болни – над 25 хиляди хоспитализации годишно. Така че това, че се проверяваме, е по някакъв начин мотивиращо и за нас нещата да са наред. Аз не се оплаквам от многото проверки, макар че сме една от най-проверяваните клиники, особено след като се обадих, че клиничната пътека е намалена…

– Има ли промяна в разбирането за инсултите в днешно време?
– Инсултът и на най-стария човек, в най-забутаната провинция, не е нещо, заради което да го оставиш на легло. Когато преди питахме на колко години е пациентът и ни кажеха 80 и нещо, отговаряхме – ще дойда, ама първо да си свърша другата работа, защото линейките не достигат. Той да си лежи… Това е публична истина.

– Вече лекувате ли и такива възрастни хора?
– Лекуваме всякакви. За нас е предизвикателство. Най-интересният факт е, че хората, доживели до по-късно, като че ли имат по-големи компенсаторни механизми в някои отношения и се повлияват изключително добре от нашето лечение. Има 95-96-годишни, които идват с остър инсулт, лекуваме ги и си тръгват на крака. Всички мислят, че са отписани, че това е последното им посещение в болница, но очевидно с годините са направили допълнителни кръвоносни съдове в мозъка, които наричаме колатерали, и те компенсират пораженията от инсулта. По алгоритъм доскоро над 80-годишна възраст у нас не се правеше модерното лечение тромболиза, защото се смяташе, че тези пациенти са по-безперспективни и защото процедурата тогава прохождаше. Нямаше толкова възможности, включително и финансови. Сега тази граница отпадна, което е много хубаво.

– Какъв процент от пациентите са подходящи за тромболиза и колко стигат до нея?
– Европа мисли, че на този етап е добре 10 на сто от пациентите да получават тромболиза. Това е препоръката на Европейската организация за инсулти (ESO). Този процент се колебае в момента между 5 и 15 в различните държави, в България е 1,6 – нещо, което се видя много на някои хора. Да, те се увеличиха двойно в сравнение с миналата година, но са само 1,6%. В нашия специализиран център, дай Боже да имаме повече такива, постигаме 20%. Това става, защото Спешна помощ и самите хора знаят, че при нас се лекуват инсулти и идват. И го правят по-рано. При нас идеята е човекът да дойде навреме.

– Какво означава „навреме“ и „от врата до игла“?
– След четвъртия час тромболиза е забранена, тя би убила човека. Създадохме такава организация, че ако пациентът дойде и буквално му остават 15 минути в този прозорец, ние да се справим в рамките на половин час. Това е „от врата до игла“ и ESO казва, че времето трябва да е до 1 час. Не знам колко е средното за страната, при нас постигаме 20 и няколко минути. Има случаи, в които сме се справяли и за 10 минути, има и такива, за които трябва 1 час. Понякога болният се бави на входа на болницата, не на клиниката. Той трябва да бъде прегледан на скенер, да се изчакат кръвните резултати. Това време се калкулира в „от врата до игла“. Затова трябва да е готов лаборант буквално от вратата да му вземе кръв и кръвните показатели да бъдат изследвани с приоритет. Ние имаме един червен печат, всеки лекар от клиниката го носи, и когато е сложен върху документите на входа на болницата, пациентът се ползва с предимство. Скенерът е по пътя му. Това е, което направихме като организация през трите години на съществуването ни, и тогава времето ни падна под половин час – нещо уникално, включително за Европа.

– В чужбина правят скенера още в линейката…
– В някои чужбини. Това е много скъпа работа и не знам дали може дори в Европа да се направи масово. Това е само едно добро пожелание.

– Но повечето пациенти пристигат късно…
– 80-90 процента идват прекалено късно. Ако дойдат на първия час, резултатът ще е по-добър. Всъщност инсултът започва на първата минута и става все по-тежък и по-тежък.

– Time is brain, както казвате вие, невролозите – съкращаването на времето спасява мозък.
– Да, едно е да направиш лечение на 45-ата минута, друго е на 3 часа и 45 минути. Единият човек ще се възстанови напълно, другият – не напълно, даже можем и да го загубим, защото и след тромболиза умират хора – просто защото инсултът е тежък.

 

И още

* Деси Слава показа бебето си

* Миглена Ангелова научила, че пак ще се омъжва

* Ива Софиянска се разплака в ефир

* Ивана направи кръщелника си певец

* Чаатай Улусой ще е легендарен турски борец, роден в България

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 27 МАРТ!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Драги журналисте!Обръщението в българския език към някого по име е Иване, Стояне, Искрене!А не като към турчин на турски- Ахмед, Осман ,Мехмед , Искрен!!Ясно ли е ?!Къде учите вие бе?!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.