И днес поетите възпяват Дунав

Излезе нова поетична антология, озаглавена „Дунавски предели” (изд. „Български писател”, 2019), чиято премиера ще се състои на 19 юни в двора на къща-музей „Пейо К. Яворов” в София. Бих казал, че това са предели на приятелството. По този повод от 17 до 20 юни в България се провежда среща на писатели от държави, разположени по Съдбовната за нас река. Сред участниците са Мирослав Биелик и Мирослав Демак от Словакия, Барбара Рожаши и Кинга Ерьош от Унгария, Нина Симич и Радомир Андрич от Сърбия, Нико Стоянов от Молдова, Дмитрий Бураго от Украйна, десетки български поети.

Дунав е символ на свободата. По време на турското робство поробените българи са гледали през реката свободна Румъния, от която са очаквали да дойдат борците за тяхното освобождение. А пък от другия бряг хъшовете са гледали поробеното си отечество и са копнеели за часа, когато ще преминат реката, за да се принесат в жертва за освобождението му. Затова и в поезията ни от онова време тя присъства като неистов копнеж.

Дунав е не само втората след Волга най-голяма европейска река. Възпявана е от мнозина класически и съвременни поети от страните около нея, превръщайки се в символ на общност и приятелство. И с тази си многостранна образност и многозвучна оркестрация, българските поети показват, че с обединяващия си дух Дунав наистина е вселена, която всеки от нас носи несъзнателно, защото му е внушена емоционално. Която го прави по-богат на чувства, мисли и приятели. А богатството от образи и интонации в този сборник показва още, че той е узрявал дълго и че е навременен, че е трябвало да се роди особено сега като наш, български принос към обединена Европа.

Антологията „Дунавски предели” се издава с подкрепата на Министерството на културата на Република България и е част от проекта „Големият

Господин Дунав”, в който участват писателски съюзи от Дунавските държави. В книгата са включени стихове на 43 български поети, както и на автори от Германия, Унгария, Молдова, Словакия, Сърбия, Украйна.

Коментари

Задължително поле