И ние сме дали нещо на Балканите...

Размисли за българския „принос“ в изборните технологии при съседите

„Бугарски воз“ - мода на полуострова“, твърди журналистът Николовски от Скопие

На места със смесено население в Македония се стигна до истински етнически вот

„Коста, прав си. Това е техниката на „бугарски воз“. Точно е и това, че няма ясно определено историческо събитие, което да обяснява защо се нарича така. Търсил съм, но освен, че се споменава за някакви избори в България през ХХ век, други подробности не съм намерил. В Македония за първи път този термин се появи и използва на изборите в 1990 г., а сега вече стана мода на Балканите“.

Това ми написа и изпрати един приятел от Скопие, журналистът в телевизия „Сител“ Мариян Николовски. Всъщност Мариян се бе включил в дебата на моята стена във Фейсбук по повод изясняването на понятието „бугарски воз“, или български влак, в превод. На изборите в Сърбия на 21 юни, спечелени убедително от партията на президента Александър Вучич - Сръбска прогресивна партия, според тамошната опозиция била използвана и тази изборна „технология“. И тя била една от причините за разгромната победа на СПП, нанесена над разхвърляната и разпиляна опозиция, част от която бойкотира вота. Не че ако бе участвала, щеше да спечели повече в насипното състояние, в което се намира, но така или иначе, когато станаха ясни изборните резултати, първата реакция бе да бъде обвинена победилата политическа сила, че е фалшифицирала и манипулирала изборния процес, в това число и чрез „бугарския воз“. Дотук всичко е в рамките на балканските стандарти.

И така - „бугарски воз“. Буквално преведено означава „български влак“, което подведе някои колеги в контекста на сръбските избори и обвиненията на тамошната опозиция да го тълкуват като масово извозване с влакове на симпатизанти на управляващата СПП от едно място да гласуват на друго. В случая, от провинцията към столицата Белград, където и активността пред урните едва достигна 35%. Елементарната логика сочи тъкмо такова обяснение - щом има „влак“ и щом става дума за злоупотреба с изборните правила, значи в ход се пускат ЖП превозите. Не мога да твърдя, че и на 21 юни „народняците“ на Вучич не са превозвали гласоподаватели от едно място на друго, дори може да са го правели и с влакове, макар че в познатата ми до болка изборна практика от Република Северна Македония това става предимно с автобуси. Някак си с влак е по-тромаво, пък и при съседите ни край Вардар ЖП мрежата не е толкова развита, колкото шосейната.

В случая обаче „бугарски воз“ няма нищо, ама нищо общо с железопътните превози и с влаковете на една държава. Това е една плиткоумна, но изглежда, ефикасна схема за гласуване, която дава предимства на управляващата партия. Или по-точно, на по-дисциплинираната и организирана политическа сила, която е наясно с членовете и симпатизантите си, най-малкото. И която, мога да твърдя със сигурност, е ставала повод за обвинения на всяка политическа сила в Република Македония, която е загубила някакъв вот, към победителите във всички многопартийни избори от началото на 90-те години на миналия век до днес. Това потвърди и Мариян Николовски в онези първи редове на този текст. Също така съм сигурен, че и на 15 юли някъде на територията на Република Северна Македония „технологията“ „бугарски воз“ ще бъде пусната отново в действие. Пък и да не бъде използвана, няма значение, ще бъде включена в списъка на обвинения от страна на загубилите към победителите за манипулация и фалшификация на изборния процес. Само че, ще бъде странно да чуя подобни обвинения от страна на Зоран Заев, да речем, към лидера на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, поради факта, че тъкмо служебното правителство на социалдемократа Оливер Спасовски, на което Заев беше премиер, организира вота на 15 юли. Казвам това, защото чувам оттук и оттам, че Мицковски ще спечели изборите, при това го чувам от хора, които досега не са ме подвеждали. Но какво от това? Ако тази хипотеза се окаже вярна, тя няма да означава нищо, освен едно психологическо предимство за удряне в гърдите и за самочувствие. И Груевски спечели парламентарния вот на 11 декември 2016 г., имаше предимство с двама депутати и пръв получи мандат от тогавашния президент Георге Иванов да състави кабинет, но в крайна сметка премиер стана Зоран Заев. Така е, когато основните политически партии са с изравнени сили, които не стигат за обикновено мнозинство и за съставяне на кабинет. И когато за това парламентарно мнозинство ти трябва подкрепата на някоя от етническите партии, задължително албанска, която си знае цената и няма никакви скрупули да сменя коалиционните партньори в управлението. Но това е тема, за която ще говорим по-нататък.

Сега - за българския принос в изборната практика на Балканите. „Бугарскиот воз“ означава следното: активист на една партия предварително подготвя бюлетини с отбелязани листата или кандидата на тази партия. Връчва готовата бюлетина на всеки от неговите хора, които влизат в съответната секция да гласуват. Там те упражняват демократичното си право на глас, като пускат готовата бюлетина. Но празната, която са му дали хората от секцията, слага в джоба си или в дамската си чанта и я връща на отговорника, който я попълва отново и я връчва на следващия гласоподавател. И така до края на „влака“. Хем активистът е сигурен, че „неговия“ контингент гласоподаватели е гласувал „правилно“, хем може да се отчете пред началниците си, че е свършил работата и е дал принос за нейната победа.

Че това е някаква форма на „влак“, е ясно. Но защо пък да е български. И аз, като Мариян Николовски, съм се опитвал да разбера защо това е така, но ето вече толкова години не съм успял. Колегата от ТВ „СКАТ“ и бивш депутат Стоян Иванов ми написа, че тази практика у нас за първи път е била вкарана в действие от ДПС някъде в началото на 90-те години на миналия век. Но как е стигнала до комшиите оттатък границата край Вардар, пък после, както казва Мариян, се е превърнала в „мода на Балканите“, не ми е ясно. Макар че...

През 2013 г. в Република Македония се проведоха местни избори. Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ бяха стабилно на власт, бяха спечелили поредните парламентарни избори с добро мнозинство и управляваха заедно с албанския Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети. Беше ред и на местната власт да падне в ръцете на Груевски. Изборите бяха крайно интересни най-вече заради това, че както Груевски имаше своята амбиция да спечели убедително сред македонците, така и Али Ахмети да го „копира“ при албанците в страната. Да, но на места със смесено население се стигна до истински етнически вот, до пряко противопоставяне между гласоподавателите на етническа основа. Най-типичен пример за това бе град Кичево, където единият кандидат бе досегашният кмет от ВМРО-ДПМНЕ, подкрепен от всички партии на македонците, в това число и от най-големия враг - СДСМ, а зад другият стояха всички гласоподаватели албанци, независимо от коя партия са. От БНТ ме бяха пратили да отразявам местния избор и аз закарах екипа тъкмо в Кичево. Взех интервю с доскорошния кмет, и разбира се, отидох при албанеца. Фатмир Дехари, учител по физкултура, бивш бунтовник от Армията за национално освобождение от кризата през лятото на 2001 г. - млад човек, но и твърдо решен да стане кмет. Беше ми направило впечатление, че в Кичево напред-назад се движат автомобили с чужди регистрации, пък и доста автобуси с подобни номера видях паркирани тук и там. Попитах Фатмир на това ли разчита - на дошлите от чужбина гастарбайтери, които да го подкрепят, а той ми отговори: „Първо, това са местни хора, наши съграждани, които временно са на работа зад граница, те си плащат тук данъците, значи имат право да гласуват за органите на местната власт. Второ, те сами си финансират превоза дотук, сами се организират и идват. И трето (сега внимавайте!), вашите турци не правят ли същото, когато имате избори в България?“ Какво да му кажеш на такъв, подготвил се е...

Разбира се, Фатмир Дехари спечели тогава, спечели и следващия вот и продължава да е кмет на Кичево. Аз направих репортажи, за които получих похвали в БНТ. Но сега си мисля, че в рамките на стартиралия с изборите в Сърбия балкански цикъл по време на коронавирируса, в който следва вот в Хърватия на 5 юли и в Република Северна Македония на 15 юли, колко ли пъти ще ни подхвърлят, че някоя политическа сила е спечелила манипулативно, ползвайки някакъв роден „модел“, за който нямаме обяснение откъде е тръгнал, кой го е кръстил „български“ и докъде, в крайна сметка, ще стигне...

Балкани, сър!

Коментари

Задължително поле