И резултатите от изборите като дежа вю

Имаме нужда от разведряване - политиката да обслужва хората, а не обратното

ГЕРБ все още е голямата партия в държавата и това е факт

В рамките на предизборната кампания имах възможност от страниците на флагмана „Труд“ да подчертая, че кампанията изглежда като дежа вю. Посланията бяха същите, кандидатите бяха същите и въобще усещането беше същото като по време на кампанията за изборите на 4 април. Е, изборите от 11 юли вече преминаха и можем спокойно да кажем, че и резултатите са като дежа вю. Нищо кой знае колко коренно различно не се възпроизведе от новите избори. Да, има разлики, но приликите, сякаш са повече. Но нека поговорим за формациите една по една и да видим каква всъщност е новата следизборна ситуация.

За разлика от изборите през април, на тези сега имаме положение, при което двете водещи политически сили на практика са в пат. През април ГЕРБ имаше 26 процента, а ИТН – 17. Днес и двете формации са с по 23 на сто доверие, като разликата в абсолютна стойност на гласове между тях е нищожна. С други думи ИТН вдига резултат с около 6%, а ГЕРБ губи около 3. Въпреки това обаче ГЕРБ не се разпадна, каквито бяха очакванията на мнозина. ГЕРБ все още е голямата партия в държавата и това е факт.

Г-н Борисов проведе активна кампания, обиколи градове, села и паланки и очевидно това даде резултат. Да, правилна е констатацията, че в абсолютна стойност ГЕРБ губи значителни гласове. Но също така трябва да се подчертае и друго – партията на г-н Борисов беше подложена на невиждан натиск от всички възможни страни в последните месеци. Всички водещи партии, всички центрове на власт и влияние бяха обърнали политическите си оръдия срещу ГЕРБ. И въпреки артилерийския обстрел от всички страни, след като се вдигна пушилката от края на изборния ден, ето, че ГЕРБ е все още тук. Очевидно зад партията стоят реални избиратели, които гласуват и се доверяват на г-н Борисов и хората му. Мантрите на най-истеричните противници на ГЕРБ, че едва ли не партията ще се разпадне, явно не отговарят на истината. И от уважение към тези стотици хиляди българи, които гласуват за ГЕРБ, е важно малко да успокоим страстите в държавата и да опитаме да намерим мостове обратно един към друг.

„Има такъв народ“ регистрира много силен резултат и г-н Трифонов и екипът му заслужават похвала за това. Интересен е ходът, свързан с обявяването на правителство на малцинството. От моето гледище това е правилна крачка – така се поставят „старите влъхви“ в шах. Ако откажат да подкрепят това правителство, ще бъдат обвинени, че искат връщане на ГЕРБ. Ако го подкрепят, пък ще са го направили „за нищо“, т.е. няма да имат представителство в кабинета. Уви, в последните години у нас политиката се разглежда именно през личностния вектор – кой ще стане министър, кой шеф на агенция и пр., и пр. Отсъства, сякаш, ценностният дебат. Не си говорим по политики, а по постове и хора, които да ги запълват. А това е вредно и в случая с обявяването на правителство на малцинството, г-н Трифонов поставя потенциалните си партньори пред ценностен избор – да бъдат „за“ промяна, каквато афишират да искат, или да оставят нараненото си его да командва парада. Интересна ситуация, спор няма.

Относно третата политическа сила – БСП – могат да се кажат доста неща, от които, уви, почти няма особено окуражителни думи. Столетницата губи над 120 000 гласа в абсолютна стойност или около 2% спрямо изборите през април. Партията, ръководена от г-жа Нинова, трябва спешно да проведе честен разговор сама със себе си. Необходимо е да се намери модус, в който да бъдат заровени партийните томахавки и да се търси организационна, но и идейна и ценностна консолидация. От страни един безпристрастен наблюдател би останал с впечатлението, че много успешни и опитни фигури са изтласкани в периферията за сметка на млади или не толкова млади хора, които сякаш търсят не успех, а реванш към опонента с партиен билет. Явно, че този процес по вътрешен полуразпад не се харесва на червените избиратели, които с все по-голямо нежелание отиват да урните, за да подкрепят партията си. По-притеснителното обаче е, че БСП очевидно губи и доверието на умерените центристки избиратели, а както добре знаем, именно широкото обществено мнозинство от умерени хора е онова, което в крайна сметка решава изборите. И макар, да речем, през 2017 г. на парламентарните избори БСП да остана втора, тогава все пак партията взе малко под един милион гласа, което в сравнителен план спрямо тези малко над 300 000 гласа днес, би трябвало да събуди всички съпротивителни сили и рефлекси на „Позитано“. Нещо се случва с червения кораб и ако то не бъде адресирано спешно, може положението да се окажа неспасяемо.

Положителни думи следва да се кажат за резултата на „Демократична България“. Въпреки спада в избирателната активност коалицията покачва гласове в абсолютна стойност и в процентно изражение. Това се дължи на няколко неща – първо, активната кампания, която „Демократична България“ проведе. Формацията беше навсякъде – билбордове, плакати, интернет, на терен, въобще бяха навсякъде. На второ място роля изигра и известния отлив от ГЕРБ. Формацията на г-н Борисов е голямата дясна партия у нас и е нормално, когато у нея има сътресения, това да „прелива“ гласове към по-малките десни играчи. Отделно от тези две неща има и още един важен аргумент – „Демократична България“ подходиха упорито и целеустремено. Изглежда, че дори и в българската политика едни последователни и неуморни усилия все пак в един момент дават резултат.

При ДПС нещата са ясни – формацията, оглавявана от г-н Карадайъ, остава съвсем стабилен и предвидим фактор в българската политика. Резултатът им е по-нисък в абсолютна стойност, но това съотнесено в процентно изражение, е буквално същия като този от април. „Изправи се! Мутри вън!“ също регистрира много добър резултат, макар да имаше определено ниво на опасения, че сложната коалиция около г-жа Манолова може да се окаже нестабилна. Явно това не е така и към този момент нещата там изглеждат оптимистични.

Необходимо е да се кажат и няколко думи за извънпарламентарните субекти. На първо място следва да се отбележи, че „Българските патриоти“ регистрираха по-слаб от очаквания резултат. От една страна ИТН безспорно взима гласове, които са традиционни за патриотичните формации. От друга, явно, че решението лидерите на ВМРО, НФСБ и Воля да не се кандидатират за народни представители, беше грешка. Техният електорат вярва и гласува за тези формации като функция на лидерите им. От друга страна по патриотичния вектор следва да се поздрави „Възраждане“, която запазва резултата си в абсолютна стойност спрямо април и регистрира самостоятелен резултат сходен до този на другите обединени патриотични партии. В този смисъл това е политическа сила, която заслужава да бъда вземана предвид.

За финал можем да кажем, че изборите минаха и остава да видим дали политиците ни (и нови, и стари) ще бъдат на висотата на времето. Ще се търси ли опит за съгласие, или ще се ескалира напрежение? Ще видим. Но сигурното е едно – имаме нужда от разведряване. Политиката трябва да обслужва хората, а не обратното.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи