Казахстан вече без Назарбаев

Изображение: Уикипедия

Стратегическо разположение я превръща в един от основните сегменти на азиатската геополитика

Винаги е интересно, когато се появят новини, свързани с някоя централноазиатска държава. През 2020 г. протестите, демонстрациите и погромите в Бишкек, столицата на Киргизстан, концентрираха политическото и медийното внимание. Смяната на президента и урегулиране на отношенията между северния и южния клан в Киргистан, възстановява стабилността в държавата и отново връща страната в удобната неизвестност.

Нещо подобно се случва и в Казахстан. Разбира се, има многобройни разлики. На 20 март 2019 г. първият президент на републиката Нурсултан Назарбаев доброволно отстъпва поста на Касъм - Жомарт Токаев. Назарбаев остава почетен президент, председател на Комисията за национална сигурност, председател на управляващата партия Нур Отан и член на Конституционния съд. Тези позиции му гарантират устойчив контрол върху управлението на държавата. През следващите близо три години президентът Токаев чрез поредица от речи, препоръки и действия отвори пътя на републиката към многопартийността и демокрацията. Това обаче не промени устойчивото и предсказуемо присъствие на Казахстан в ключовите организации на постсъветското пространство като Общността на независимите държави, Евразийския икономически съюз, и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ).

Освен това не трябва да се забравя, че Казахстан е деветата по големина в света страна, с многонационално и с много религии население. Нейното стратегическо разположение я превръща в един от основните сегменти на азиатската геополитика. Неслучайно през 90-те години на ХХ век първият президент превърна евразийството във успешна външнополитическа доктрина, което легитимира Казахстан като успешен инициатор и двигател на редица процеси в постсъветското пространство. Оценка на позициите на Астана, въпреки критиките и недоволството на неправителствените организации, е изборът на Казахстан за ротационен председател на ОССЕ през 2010 г. Държавата продължава да бъде и водеща икономическа сила в Централна Азия и гарант за стабилността на региона.

Президентът Токаев продължава постигнатия от неговия предшественик баланс между Запада и Русия чрез присъствието на западни компании в нефтената сфера, както и чрез устойчивото и предсказуемо участие в ръководените от Руската Федерация регионални организации.

Динамиката на процесите предопределя необходимостта от дългосрочен избор. Януари 2022 т. е изпълнен с ключови преговори и срещи, които ще преформулират и очертаят новите конфигурации в икономически, финансов и политически план. Това предопределя и агресията и повишената активност на важен в миналото, но пренебрегнат в настоящето фактор като Великобритания. Нейните планове, след Брекзита, да си възвърне регионалните и глобални позиции в решаването на стратегическите въпроси на Европа и света непрекъснато се провалят.

Поредният опит да се приложи сценарий от т. нар. „цветни“ революции в Казахстан, за пореден път показва, че той се превърна в реалност само в Украйна, приложен от САЩ в неговия радикален вариант.

В Казахстан протестите срещу повишените цени на пропан бутана предизвикаха очакваната реакция на правителството. То подаде оставка, а президентът Токаев дори обеща понижаване на цените на горивата. Това не промени ситуацията. Въпреки оставката на правителството, ситуацията в Казахстан ескалира. На нападения бяха подложени редица обекти на държавни институции, както и линейки и противопожарни коли съобщава пресслужбата на Министерството на вътрешните работи. Агресията се е проявявала в хвърляне на камъни, арматура и възпламенителни смеси. Според местния портал Tengrinews.kz, който се позовава на данни от вътрешното министерство на страната, по време на сблъсъците са загинали 8 полицаи и военни от Националната гвардия. Посочва се, че още 317 военни и представители на силите на реда са били ранени.

Президентът Токаев обяви извънредно положение от 5 до 19 януари 2022 г. Освен това той отправи обръщение към държавите - членки за помощ в борбата срещу тероризма.

Реакцията не закъсня. На 6 януари от името на ротационния председател на ОДКБ премиерът на Армения Никол Пашинян обяви изпращането на колективни мироопазващи сили в Казахстан. Това решение на президента Токаев и ОДКБ предопределя краха на опита за държавен преврат. Освен това тези действия стабилизират както ситуацията в Казахстан, така и дават гаранция за действената сила на ОДКБ. Изборът на Нур Султан (новото име на казахстанската столица) е запазване на позициите си в азиатския геополитически вектор.
През декември 2021 г. поредицата от споразумения между Русия и Индия, както и Русия и Китай, задълбочиха многовекторните измерения на сътрудничество в икономическата и военнотехническата области. Утвърждаването на тези съюзи са своеобразна гаранция за засилващите се азиатски геополитически възможности.

В тази картина Казахстан е сериозен фактор, гарантиращ предсказуемост в регионалните процеси. Опитите за политическа и икономическа дестабилизация няма как да оставят неутрални държавите от региона. Неслучайно и Туркменистан, който не е член на ОДКБ, изрази своята подкрепа за съдействие в преодоляване на критичната ситуация в Казахстан.

В Казахстан властта е фактор, който много внимателно се балансира между настоящия президент Токаев и неговият предшественик Назарбаев. За пореден път Първият президент доброволно се оттегля от поста, в случая комисията за сигурност, за да запази целостта на държавата. Това може да се определи като осъзната отговорност пред бъдещите поколения и като възможност за предотвратяване на гражданска война. Освен това гарантираната приемственост във властта дава възможност за запазване на стабилността. Едва ли е нужно да се прогнозира каква би била съдбата на Казахстан и на Евразия при отсъствието на мъдрост и решителност от страна на казахстанските ръководители. Важен момент в ценността на Казахстан като стратегически фактор е и разположеният на нейна територия руски космодрум Байконур. В засилващата се космическа надпревара отсъствието на стабилност в Казахстан би елиминирало възможността за използването на тази база.

За пореден път събитията в постсъветското пространство показват спорадичните опити от страна на Запада за дестабилизация на региона, което би отслабило влиянието на бившия принципал Русия. В следващите дни възстановената стабилност на Казахстан би повишила позициите на Москва в преговорните процеси с Вашингтон, НАТО и ОССЕ. Това от своя страна би довело до прагматизъм и постигането на позитивни за обществата резултати в двустранните и многостранните преговори.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи