Казуо Ишигуро - Писател - ронин

Младите писатели се самоцензурират, защото се страхуват, че ще станат жертва на кенсъл културата, казва в интервю за Би Би Си носителят на Нобелова награда британски писател от японски произход - Казуо Ишигуро. Творците все повече работят в страх от новите цензури.

Кенсъл културата (Cancel Culture, англ.) е новата мода на неолиберализма, заради която редица популярни писатели бяха нападнати и отречени от сектантските моралисти. Сред потърпевшите бяха Дж. К. Роулинг и Джанин Къминс. Самият Ишигуро, като истински ронин, няма проблем с това малоумно движение на съвременните болшевики.

Ишигуро обаче се притеснява, че по-неопитните писатели избягват да създават герои, които нямат нещо общо със самите тях, защото се притесняват от появата на „анонимна линчуваща тълпа онлайн, която ще превърне живота им в ад”. Жертва на този страх са най-вече младите автори, „които резонно имат усещането, че кариерите им са по-нестабилни, репутацията им е по-ранима и не искат да поемат рискове”.

„Струва ми се, че съм в привилегирована и защитена позиция, защото съм установен писател. Аз съм на възраст, имам репутация. Може би е илюзия, но мисля, че пред мен не съществува подобна опасност”, споделя британецът.

Ишигуро е явление, но позитивно, в световната култура. Автор е на 8 романа и един сборник с разкази. Осмият му роман, „Клара и слънцето”, ще излезе на 2 март.

Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки, Япония. Семейството му се мести във Великобритания, когато е съвсем малък. Вероятно бяга от новата японска демокрация, донесена с радиоактивния вятър на промяната, причинен от американските ядрени бомбардировки.

Трябва да минат много години, за да може писателят да се върне в родината си, при това като гост. Ишигуро завършва английска литература и философия в университета в Кент. Увлича се от писането от малък, затова след университета специализира творческо писане при Малкъм Бредбъри - писател, сценарист и легендарен преподавател, а години по-късно защитава докторска дисертация в университета на Източна Англия върху неговото творчество. Малкълм Бредбъри между другото се е разхождал из България и по-конкретно из Търновград и Царавец, въдхновен от клета родна преводачка.

Казуо Ишигуро се отдава изцяло на писането още след първата си книга - „Още веднъж в Нагасаки”, написана през 1982 г. Действието в нея, както и във втория му роман „Художник на изменчивия свят” от 1986 г., се развива в Нагасаки, няколко години след Втората световна война. И в двете произведения присъстват темите, които вълнуват най-силно автора - памет, време и самозаблуда. Те се забелязват особено и в най-популярното му произведение - „Остатъкът от деня” (изд. „Лабиринт”), превърнало се и във филм с участието на Антъни Хопкинс в ролята на обсебения от работата си иконом Стивънс. Романът е отличен с наградата Man Booker за 1989 г.

Творбите на Ишигуро се отличават с внимателно сдържан тон на изразяване, независимо от описваните събития. Същевременно, по-съвременната му проза съдържа фантастични елементи. С антиутопичния си роман „Никога не ме оставяй” (изд. „Лабиринт”) той въвежда студена, скрита тенденция в писането си - на научна фантастика. В тази книга, както и в няколко други, също се открива влиянието на музиката върху писателя. Забележителен пример е сборникът му с кратки разкази Nocturnes: Five Stories of Music and Nightfall от 2009 г., в който музиката играе основна роля при изграждането на взаимоотношенията между героите.

В последния си роман, публикуван през 2015 г. - „Погребаният великан” (изд. „Лабиринт”), възрастна двойка се впуска в пътешествие през архаичен английски пейзаж, надявайки се да се събере с по-големия си син, когото двамата родители не са виждали от години. Книгата изследва по въздействащ начин връзките между паметта и забравата, между историята и настоящето, между фантазия и реалност.

Казуо Ишигуро е носител на Нобеловата награда за литература за 2017 година. „Наградата се връчва на Казуо Ишигуро, който в романи с голяма емоционална мощ разкрива бездната, скрита под измамното ни чувство за връзка със света”, гласи пълната обосновка на журито за наградата.

Писателят е работил е известно време като социален работник. На това поприще Ишигуро се запознава с бъдещата си съпруга, която по това време също е социален работник. Опитът на Ишигуро в социалните грижи несъмнено изиграва роля в написването на „Никога не ме оставяй”, (Прев. Мария Донева, изд. „Колибри” (2008)) - неговия дистопичен роман за клонинги на деца, отглеждани в специален интернат с единствената цел да им бъдат взети органи.

 

Романите му имат голяма емоционална мощ

Романите на Ишигуро разкриват дълбоката пропаст, която се крие под нашето илюзорно усещане за връзка със света. Всеки негов ред е пропит от голяма емоционална мощ.

Андерс Олсон, писател, председател на литературната комисия към Нобеловите награди

 

Съчетава резервираност и чувственост

Имагинерният свят на Ишигуро е изпълнен с огромна добродетелност и значимост. Той е едновременно силно индивидуален и сякаш дълбоко познат - свят на озадаченост, изолация, бдителност, заплахи и чудеса. Как го постига? Наред с другите средства и като гради историите си върху основополагащи принципи, които съчетават един много придирчив вид резервираност с еднакво ярки индикации на чувствена наситеност. Това е забележителна и завладяваща комбинация и е прекрасно да я видим призната от комитета по Нобеловите награди.

Ендрю Моушън, поет лауреат на Обединеното кралство

 

Свири на китара и пише песни

С Иш ни свързва старо приятелство. Заобичах и се започнах да се възхищава от творчеството му, откакто за пръв път прочетох „ Бледа гледка към хълмовете” през 1982 г. Освен това той свири прекраснона китара и също пише песни!

Салман Рушди, писател 

 

Осъден да живее сред чудовищни лаври

Той е добър писател и от онова, на което бях свидетел е също така прекрасен мъж. Нобелът обаче прави лоша услуга на уникалността на на визията му, той тепърва трябва да живее под сянката на тези чудовищни лаври. Имам съмнания, че наградата няма да допринесе много за възстановяването на предишната централна роля на романа за нашите култура.

Уил Селф, британски критик и журналист

Автор на джаз песни

Един от интересните щрихи в житейския портрет на Казуо Ишигуро е джаз музиката. С епична изтънченост той се превръща в обсебващ с таланта си авто. През 2002 г. Ишигуро се появи в радиопрограмата на Би Би Си - Desert Island Discs - и избра осемте си любими песни. Един от тях е записът на джаз певицата Стейси Кент на песента „They Can’t Take That Away from Me”. Впоследствие Ишигуро и Кент се срещат и създават творческо партньорство, като Ишигуро пише текстовете на поредица песни за Кент.

„Едно от основните неща, които научих при писането на текстове за песни - и то имаше огромно влияние върху прозата ми - е, че с интимна, доверчива песен от първо лице смисълът не бива да е директно изразен на страницата. Трябва да е прикрит, понякога се налага да се чете между редовете”, разказва Ишигуро.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети