Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Какви да бъдат евродепутатите – политици или професионалисти Институцията „Европейски парламент“ трябва да бъде рационализирана - съдържателно и конструктивно

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Износеността на партийно-парламентарните форми е необратима

След Брекзит, на английски език, т.е., на чужд за Европейския съюз език, ли ще комуникират помежду си евробюрократите и евродепутатите? На пръв поглед това е въпрос вторичен, но при по-задълбочено вглеждане, на преден план изкача проблемът за достойнството на Евросъюза, за неговия международен авторитет и за възникващата комедийност на ситуацията. Да се преговаря със САЩ, Китай и Индия на английски език – да, това е логично, защото той е утвърден международен език, но да си говорят в коридорите и залите на Европарламента на английски – някак си не върви, защото между останалите 27 страни-членки на ЕС, няма нито една, чийто официален език да е английски. Този възможен проблем е бил достатъчно видим още в зародиш, преди повече от десетина години, когато малцина анализатори се опитваха да поставят въпроса за последиците, включително и езикови, ако глобалният играч Великобритания изпълни задачите си в Евросъюза и изчерпвайки ползите за себе си, откаже да се впише в сценария за Европа от федерален тип с позиция на почти равнопоставен участник в някакво си ядро на първа скорост. Проблемът, проспан от политиците, умишлено или не, сега трябва да се решава от езиковедите, но при твърде усложнена ситуация.

Друго подобно, вече почти смехотворно размотаване при взимане на единственото нормално и правилно решение, е това за отмяна на крещящата нелепост със смяната на астрономическото време с някакво неистинско, наречено „лятно часово време“ и наложителното вече връщане към естественото, исторически утвърдено от хилядолетия време, съобразено със слънчево-лунния календар. Невежеството и наглостта на политиците понякога са толкова големи, че няма да е изненада, ако се опитат да ни пробутат, по подобие на третия пол, нов вид политическо време от трети тип. Разиграват около 500 милиона европейски граждани и никой в Европа не протестира. Странно!

На фона на тези и още много други видимо нелепи решения, възниква въпросът: Колко от досегашните евродепутати имат добра професионална подготовка в областите на международното право, енергетиката, транспорта, търговията, образованието, дипломацията, системната методология и организационните структури, климатологията, дори и в историята и географията? Разчита се на професионализма на обслужващата администрация, а за нейното ниво може да се съди по нивото на произведените от нея документи. Според специалистите, работещи с тях – в повечето случаи те са на нивото на студентска курсова работа, най-много – на дипломна работа. И това е логично, като се съобрази, че отрочетата на всички партийни номенклатури от всички страни-членки са насочени натам и се конкурират почти само помежду си.

Откъде произтича основният проблем? Истината е, че управлението чрез партии вече е твърде анахронично. То е като да караш колата си с гуми от отминалия сезон, при това износени. Следователно – време е за смяна на гумите. За специалистите е очевидна непригодността на старите форми на парламентаризъм да работят в новите условия. В епохата на супербързи телекомуникации и възможност за телеконферентни връзки и гласуване, в ЕС все още се разнасят куфари и кашони с документация между европейските столици, редуват се безкрайни пътувания от тук до там и от там до тук, и се прахосва скъпоплатено време по летищата. И то – само, за да се отчете предварително договорения глас и да се оформят политическите сделки. Повечето парламентаристи не четат това, за което гласуват, а и да се опитат да го прочетат, не винаги го разбират, защото е от непозната за тях област. Затова гласуват така, както им е наредено.

Нещо, което биха могли да направят и без да пропътуват тези разстояния и да похабят значителни суми.
Може би, ако нямахме телевизия, все още щяхме да вярваме на парламентаризма като ефективно средство за управление. Откакто обаче европейските граждани имат възможност да наблюдават в преки предавания работата на Европарламента и особено на Британския парламент, чиято комедийна трагичност вече няма как да се скрие, става все по ясно, че износеността на партийно-парламентарните форми за управление е необратима и е време да започне дискусия за нови форми с по-висок коефициент на полезно действие.

Европейският парламент не е място за обучение на начинаещи политици. Предстоящите евроизбори се провеждат в много сложен преходен етап, така че в твърде малката квота, която ни е отредена, не би следвало да има нито една безполезна, слабополезна или вредна личност. В сегашните международни условия избранниците на всяка държава съставляват нейният национален отбор и трябва да се чувствуват като същностна част от него, независимо от факта, че са излъчени от различни клубни отбори, тоест – партии. Освен това, за държавите от бившия „Източен блок“ е много важно да докажат, че народите им не отстъпват в интелектуално отношение на западните си партньори и могат сами да определят собствената си скорост. Затова високата образованост- общокултурна, езикова и професионална, следва да бъде задължителна за представителите на всички етноси.

При действащата сега двустепенна изборна система, същинският подбор се извършва от партийните ръководства, а не чрез самите избори, които имат характер на избор между вече подбраните. Поради това, именно върху партийните лидери пада тежестта да се издирят и включат в листите амбициозни творчески личности с изградени умения да съчетават националните с общоевропейските интереси, както и с изграден филтър за думите си и умение да аргументират и отстояват тезите си. Не е лесно, но е наложително да се отсеят всички партийни кариеристи и такива, около името на които има, или е имало корупционни и морални съмнения. Следва да се има предвид, че вече не прави добро впечатление да се включват млади непознати лица с все още недоказана обществена полезност. В последната фаза, подборът на партийните ръководства и съответно изборът, осъществяван от гражданите, следва да се съсредоточи върху прочистване на листите от всички онези, които в решителен момент могат, поради слабост или алчност, да се окажат национални предатели, продажници, или най малкото – мързеливи егоисти.

Ако лидерите на партиите са умни, няма да подлагат на проверка авторитета си, оглавявайки листите. Преференциалният вот дава две възможности:

– претендентите за преференции да докажат своите предимства чрез публично представяне на дипломи, книги, патенти и други свои достижения;

– избирателите да прочистят листите от партийни кариеристи и лица със съмнителна морална устойчивост и преданност към националната кауза.

Целта е – в Европарламента да се изпратят само доказани професионалисти с обществено-политически тип мислене и комуникативни умения. И доколкото е възможно да се предвиди – почтени и отговорни пред родината си.

Изводът от това, което наблюдаваме през последните години, е, че вече е наложително институцията „Европейски парламент“ да бъде преосмислена и рационализирана – съдържателно и конструктивно. Предстои да се формира един, вероятно преходен европарламент, който може и да не завърши мандата си до край, но е много важно да бъде екип от стратегически мислещи професионалисти, защото нему се пада отговорната задача да подготви съдържателната промяна в ЕС и прехода към една по-рационална организационна система с гъвкаво и ефективно управление.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Евродепутатите ни трябва да са глупаци, за да представляват народа. Правилно изпратихте Бареков и Йончева. Те политици ли са или професионалисти? НЕ Глупаци са. Продължавайте да търсите по-големи глупаци от тях, наприме дъртаците, които си хвърлят спестяванията през терасата на тарикати.

  2. STATIJTA E ABSOLJUTNO TO4NA!IZBRANITE,OSVEN PROFESIONALISTI,TRJBVA DA BADAT PREDI
    VSI4KO PATRIOTI!RODOLJUPTZI,DOSTOINO ZASHTITAVASHI NATZIONALNITE INTERESI,A NE-TESNO PARTIINITE!PARTIITE SI IMAT DOSTATA4NO PREDSTAVJNE V,,NARODNOTO SABRANIE,,I ,,
    DUBLAZ,,NE E NEOBXODIM,OSOBENO KOATO SE OTNASJ ZA BADESHTETO NA STRANATA!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.