Как се подготвят в затвора за министър?

В стабилно състояние е жената, простреляна от бившия си мъж в Шумен

Пикът на активност на кърлежите е до средата на юни

Спират камионите над 12 т по магистралите в пиковите дни и часове около 24 май

Ютюб се срина тази нощ

Експерт: Технологичната война е заради изграждането на 5G мрежата

Юнкер заяви, че губи търпение заради постоянните отлагания на срока за Брекзит

Започва делото срещу Румен Овчаров

Д-р Йова Танчева: Всеки трети страда от чувствителни зъби Избелващите процедури могат да провокират проблема при 80% от хората

„Таймс“: Тереза Мей обявява оставката си на 24 май

Дъжд и гръмотевици в днешния следобед

Вариант 1 изтеглиха на матурата по избор

Европейските избори започват от днес

На 23 май 2019 да почерпят

Какво е да си Кавалер на музата?

В технологичното и огрубяло с нравите си време може би звучи смехотворно понятието „кавалер”. Очевидно обаче това не важи за територията на поетическото, след като се появи книга с атрактивното заглавие „Аз, Кавалерът на музата” (изд. „Лени Ан”, Русе, 2018) с автор Дачо Господинов. Премиерата събра на 18 април в Студентския филиал на Столичната библиотека ценители на кратката поетическа форма, защото авторът е известен в лаконичните си прозрения.

Събитието се водеше от директорката на филиала Здравка Шейретова, а стиховете бяха вплетени в театрални етюди, изпълнени от актрисата Мариана Бранкованова.

Това е петата книга на автора, който е библиотекар в Регионалната библиотека в Разград и създател на електронното списание E-lit. Той е и организатор на поетичния конкурс „Любовен човек”, а новата книга се издава по повод неговия 50-ти юбилей.

Какво ще прочетем, когато разтворим страниците на стихосбирката? Поетът съзнава собствената си роля на говорител на своето поколения – в едно нерадостно време. Сто години след Яворовите „Безсъници” светът е многополюсен в разрушението на ценностите. Но най-страшното явление е повсеместното обезличаване, „разболяването” от безразличието. Ще видим дефинирането му по брилянтен начин в стихотворението „Вируси”:

Болни тела.
Болни компютри.
Болни души, заразени
с вируса-нелюбов.

Критериите за етическо и естетическо в 21 в. са анахронизъм. Те отдавна са изхвърлени на бунището на мултикултурния глобализъм. Но лирическият говорител от страниците на „Аз, Кавалерът на музата” си представя един друг свят – по Далчевски чист и снежен, с „прошката – и първата, и най-последната човешка /не/възможност”. Подобна стилистична антитезисност ни подсказва, че поетът не обича ролята на съдник. Затова и изповедното начало тук изключва обвинителен и съжалителен тон. Да бъдем достойни за равностоен диалог – и в любовта, и в работата си, и в дебата за социалната, обществена, междуетническа справедливост. Лайтмотивът за несъстоялата се любов занимава поета многократно. От тази книга всеки ще запомни еротиката като „несбъднал се грях”, но има три реда, които са достойни да влязат във всяка световна антология:

За влюбване са достатъчни секунди.
А за раздяла понякога
не стига цял живот.

Акад. проф. д.п.н. Александра Куманова разказа за запознанството си с поета и не пропусна да изрази адмирацията си към неговите стихове: „Радвам се да съм сред толкова почитатели на доброто, истината и любовта, дошли тук да възвисят духа си чрез поезията. Благодаря за досега с това благословено мироздание, което ни нашепва притчи, а ние ги подминаваме… Приятели, светът е прекрасен, докато има такива хора като Дачо – честни, благородни, добри. Неговата поезия противостои философски и метафорично на суетата, в която потъваме ежедневно”.

В обръщението си към публиката Дачо Господинов изясни защо толкова рядко се появява негова книга: „Прибягвам към издаването на нова книга само когато съм усетил, че съм надскочил самия себе си – дори и с един микрон. Благодаря на всички присъстващи, че уважиха моите литературни търсения”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.