Какво е мъжът и жената да са като извадени от „Плейбой“?

Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:

– Седни, брато, как се казваш?

– Николай.

– Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.

– А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола…

– Ти това го зарежи, важното е в пет да си тука за оперативка. Събираме се в моя кабинет – уиски, водка, коняк, мезета – до сутринта.

– Извинете, но аз не пия.

– Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в пет да си на оперативка. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.

– Моля да ме извините, но аз съм спортист.

– Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е оперативката, ще докараме мадами, ще си направим групов секс.

Не мога. Женен съм. Имам две деца.

– Слушай, Коко, ти да не би да си гей?

– Не, защо?

– Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.

***

След посещения в музея две блондинки обменят впечатления:

– Муцка, видя ли какъв огромен член имаше оная гръцка статуя?

– Да, бе. И един мъж в ъгъла!

***

Един пич от село тръгнал за града на пазар. Ходил той по пазара, разгледал всичко, купил си една гъска и тръгнал да се прибира. На връщане минал през центъра и гледа едно кино. Решил да види какво е това, обаче на вратата не го пуснали да влезе с гъската.

Нашият мислил, мислил и я скрил в потурите. Пуснали го в киното, влязъл той, филмът започнал, обаче гъската шавала непрекъснато в потурите и не му позволявала да гледа. На него му писнало и извадил главата през дюкяна.

След пет минути жената до него припаднала.

Водят я на доктор и той пита:

– Какво се случи?

– Седя си аз в киното и до мене някакъв мъж. Изведнъж той си извади оная работа и аз припаднах.

– Е, какво толкова, бе? Не си ли виждала на мъж оная работа?

– Ааааааааа виждала съм много. Ама неговата ми ядеше от фъстъците!

***

Говорят си две жени:

– Ех, че живот… връщаш се от работа… и още работа вкъщи. Днес мих пода, утре прозорците…

– А мъжът ти?

– За мой късмет може сам да се мие.

***

Съдия пита потърпевша:

– Защо не избягахте от насилника?

– Просто за никъде не бързах.

***

Разговарят родителите на двама студенти:

– Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите.

– Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…

***

Професорът:

– Доказано е, че глупакът може да зададе такъв въпрос, на който и най-умният не може да отговори.

Глас отзад:

– А аз се чудя защо не мога да си взема изпита!

***

Журналистка интервюира овчар:

– И накрая, кажете на нашите зрители, по колко литра мляко снася една овца?

***

Двама тексаски пастири са дългогодишни приятели и редовно обсъждали теоложки проблеми. За нещастие единият от тях катастрофира с колата си и близо седмица е в кома. Когато отваря очи в реанимацията, вижда приятеля си, който с нетърпение чака пробуждането му:

– Сега би ли могъл да ми кажеш как изглежда Той?

Върналият се от оня свят отговаря:

– Ужасно! Той е чернокож, облечен е в бяла мантия и на всичкото отгоре е жена!

***

Един бяга от канибал, който го гони, и с последни сили:

– Остави ме! Трябва да храня жена и три деца.

А канибалът:

– А моите?! От глад ли да умират?!

***

– Ах, каква изненада! Вие поразително приличате на третия ми мъж!

– Така ли? А колко мъже сте имали?

– Двама.

***

– Как мина денят?

– Ами в час по трудово учителката, както носеше един буркан с лепило, се спъна, бурканът се счупи и дланите й залепнаха към пода…

– И отлепихте ли я? – попитал бащата.

– Охоо, даже по-смелите по два пъти!

***

В час по литература едно от момиченцата пита:

– Госпожо, как се пише „забременея“?

– Ама, Марийке, ние пишем съчинение за Иван Вазов, а не за лятната ваканция!

***

– С жената в леглото сме като извадени от списание „Плейбой“!

– Как така?

– Веднъж в месеца.

***

Учителят:

– Превърнете изречението „Конят бяга“ във въпросително.

Иванчо:

– Бяга ли конят?

Учителят:

– Правилно. А сега го превърни в повелително.

– Дий!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете