На 12 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 12.11.2019

Румен Радев: Трябва да върнем младите хора на спортните площадки и да ги научим да бъдат отбор Държавният глава участва в церемонията по случай 100-годишнината на баскетбола в България

Забраняват риболова в част от язовирите

Столични квартали остават без вода във вторник заради ремонти

Бизнес имотите привлякоха инвестиции за 1 трлн. долара

Връщат иззетите оръжия на Национално дружество „Традиция”

Наемателите в София все по-често търсят лукс Ръст от 50% на сделките

Банки докладват оборота при онлайн търговия

Кога мога да прехвърля отпуската си за следващата година?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 12 ноември 2019

Иде криза за инженери и лекари в следващите 10 г.

Боян Магдалинчев: Позицията на президента за избора на главен прокурор не е обсъждана официално във ВСС

Прокурори влязоха в болницата в Пазарджик заради ТЕЛК афера (обзор) По разпореждане на премиера Бойко Борисов директорът д-р Васил Вълчев е освободен

Крайната десница стана трета сила в Испания Социалистите спечелиха изборите, но с по-малко мандати

Какво казва Лозан Панов на председателя на ВКС През 2019 г. ще предстоят два ключови избора пред ВСС – един редовен за нов главен прокурор и втори (извънреден) за нов „съдия № 1“

На какво ще разчита задкулисието в идните 12 месеца

 
Някой би казал относно поведението на Лозан Панов от изминалите седмици, че е нахален и арогантен. Нахален, ще си помислите, защото продължава упорито своята линия, при която възприема себе си не като обикновен гражданин, а като председател на Върховен съд с произтичащи от това привилегии. Арогантен, защото няма очи да погледне хората в очите и да се самоопредели – политик или магистрат е!? В българския език обаче има по-силна дума. Наглост. Наглостта е крайната степен на нахалството и арогантността, която не е просто умишлено действие, а вероятно черта на характера.
Силни думи? А действията и бездействията на Панов какви са? Първо отказва да се яви в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, за да обясни от къде е разликата за над 100 000 лв. между декларирано и реално притежавано, открита при пълната данъчна ревизия от НАП, провокирана от самия върховен съдия.

После, докато определени “медии” започват кръгово да обясняват колко лош е председателят на Комисията Пламен Георгиев, опитвайки се да внушат, че няма как “светец” като Панов да се изповядва пред “грешник” като Георгиев, председателят на ВКС за пореден път отправя персонални нападки срещу Сотир Цацаров. “Всемогъщият” главен обвинител, който според Панов и неговите съучастници от политико-икономически кръгове диктувал всичко в държавата. Дали, ако беше така в действителност, Панов още щеше да воюва срещу Цацаров? Отговорът е ясен. Колкото прозрачно звучи, когато поредният “борец за свобода” цинично внушава в поредната си медийна изява по телевизията, радиото или сайта на подсъдим олигарх как нямало свобода на медиите.

Проблемът е, че докато за пореден път председателят на ВКС ту се представя за жертва, ту за недосегаем магистрат, нежелаещ да се съобразява с институциите и законите, мнозина други заемат същата позиция. Ето поредните примери от последните дни: бившият министър в първия кабинет “Борисов” Трайчо Трайков и обвинената за корупция отстранена кметица на “Младост” Десислава Иванчева.

Големият радетел за съдебна реформа, енергийна независимост и оказал се подсъдим за остатъчния дял от едно от трите ЕРП-та, заедно със Симеон Дянков и Иво Прокопиев, така и не е успял да представи основателни доказателства за произхода на 2,4 млн. лв. доходи. Същевременно Трайков, защитата му (същата, която ползва и Прокопиев) и медиите (основно на обвиняемия Прокопиев и на подсъдимия Огнян Донев) не спират да обясняват как това е един скалъпен казус и как протежето им има документи за всеки лев, който притежава и прочие. Е, казусът вече е в полето на Софийския градски съд, който пък е без титулярен председател вече повече от една година. Ситуация, оказва се, изключително удобна за Панов и политико-икономическото му обкръжение, ако се съди по решения, като това на Катерина Енчева, с което делото на Антикорупционната комисия срещу банкера-беглец Цветан Василев бе замразено за поне две години.
Напълно идентична е ситуацията и с казуса около Десислава Иванчева, нейната заместничка и друг бивш кмет на “Младост”. В коя цивилизована държава институциите ще са обект на непрестанни атаки заради това, че са уличили кмета на втория по големина столичен квартал в тежко корупционно престъпление? При това корумпираният властимащ е заловен на “местопрестъплението” с белязаните банкноти, получени като подкуп. За броени месеци Специализираната прокуратура прати на съд корумпираното трио, въпреки неистовата истерия, съпътстваща работата на обвинителите и служителите от Антикорупционната комисия от брилянтно реализираната операция насам. Сега атаките вече са адресирани и към съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд, защото не намират основание да променят мярката за неотклонение на Иванчева и заместничката й, т.е. да пуснат вкъщи заловени в центъра на София корумпирани властимащи с първата част от поискания половин милион евро подкуп, за да може истеричната пропаганда по тяхното представяне като “светици” да достигне своята кулминация.

Панов, Трайков, Иванчева – примерите могат да продължат, са това, за което мечтае всеки рецидивист – от джебчията, през крадеца на коли и телефонния измамник, до члена на ОПГ за рекет и наркоразпространение. Всеки, попаднал в ръцете на правоохранителните органи, вече има възможност да претендира, че е “поредната жертва” и да се прави на репресиран. Това са косвените щети, които с поведението си Панов, Трайков и Иванчева нанасят на обществото и усещането му за справедливост или по-скоро за дефицита на такава.

Що се отнася до последното, граничещо с диагноза, слово, в което Панов самоизобличително признава: “В последно време чувам само своя глас”, направено на сбирка на одиозния Съюз на съдиите в България, то преследва още две цели, освен чисто егоистичния опит на Панов да се сдобие с алиби за собствените си закононарушения.

В краткосрочен план речта на Панов имаше за цел да не позволи у обществото да се затвърди усещането, че по всички обективни показатели страната ни е получила най-добрия Доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка от неговото въвеждане през 2007 г. Заслугата за това е основно на прокуратурата и КПКОНПИ – факт, който се явява пряка заплаха за богатите врагове на двете институции.

В дългосрочен план атаката на Панов срещу обвинител № 1 е част от стартиращата кампания по предстоящия след година избор на нов главен прокурор. Поставянето на лоялен към кукловодите на председателя на ВКС магистрат се явява основен приоритет за 2019 година, за чието изпълнение е впрегнат финансов ресурс, възлизащ на милиарди. Кой ще е следващият главен прокурор, е въпрос на оцеляване на цялата генно-модифицирана система от зависимости, проникнала във всички власти и институции в държавата в последните повече от две десетилетия. Сигурно докато чува сам себе си, у Панов се е формирало желание да се самопредложи за поста. Тази самоувереност вероятно идва и от неслучилата му се номинация през лятото на 2016 г. за кандидат за президент. Единствено миналото на “Черния лебед”, както проваленият експравосъден министър Христо Иванов нарича жената на Лозан Панов, спъва тези планове.

Доколкото шансовете кандидатура на Панов за обвинител № 1 да попадат в категорията “теория на абсурда”, по-скоро позиционирането му би имало друга цел – опит за предотвратяването на неизбежното предсрочно прекратяване на мандата му и отвличане на вниманието от истинския кандидат на задкулисието. На този етап той е законспириран, докато в ход е спекулативното лансиране на потенциални наследници на Цацаров, с цел тяхното предварително “отстрелване” чрез натрупването на манипулативни материали в поръчковите “медии” и последващо заливане с вече подготвени компроматни кампании.

Днешните противници на изводите от Мониторинговия доклад на Брюксел са утрешните инструменти в последната битка от продължаващата вече над две десетилетия кампания по дискредитирането на държавното обвинение с цел неговото подчиняване – било чрез назначаването на удобен главен прокурор и/или изваждането на прокуратурата от съдебната власт. Това са лабораторно инженерстваните политически ГМО-та, мрежата от хибридни НПО-та, “медиите”-бухалки за саморазправа с идеологическия враг и най-вече намаляващите, но все още налични остатъци от политизирани и задкулисно обвързани съдии. Всички те са тези, на които задкулисието ще разчита в идните 12 месеца, за да пречат на правоохранителните институции да му потърсят сметка за криминалната приватизация и корупционните престъпления във властта, като същевременно опитват да принудят Висшия съдебен съвет да избере аватар на председателя на ВКС за главен прокурор.

Сценарият включва дори опит за предизвикването на предсрочни парламентарни избори, в точно определен времеви интервал. Това няма общо с настоящите протести, защото самата процедура по издигане на кандидати още не е започнала. Но след броени месеци трябва да се очаква настойчиво желание у жълтопаветните професионални протестиращи да опитат да получат през едно служебно правителство поста на служебен министър на правосъдието, чиято единствена задача ще е издигането на номинацията за главен прокурор.

Но до разиграването на подобен сценарий едва ли ще се стигне. Първо, защото предсрочни избори не са на дневен ред, а и при такава хипотеза президентът вече ясно показа, че не е податлив на натиск от недолюбващите го проводници на неолибералния разпад на държавността и шансовете да пусне в Министерството на правосъдието радетел на хомосексуалните бракове и легализирането на марихуаната, клонят към нула. И второ – колкото и да се опитва Панов да пречи на успешната работа на специализираните наказателни институции в съдебната власт, а и на Антикорупционната комисия, включително и в защита на личния му интерес, много скоро той ще се намира в ситуация на несъвместимост със заеманата от него публична длъжност. При това заради заключенията от провокираните от самия него проверки, установили наличието на значителни финансови средства и имущество с неустановен произход.

Преждевременното прекратяване на мандата на т.нар. “председател на ВКС”, което трябваше да се е случило още преди година и половина, този път е необратим процес, противното би значило, че България не може да претендира, да е държава, зачитаща върховенството на правото.

Така че, през 2019-та година предстоят не както се очакваше един редовен, но и втори (извънреден) исторически избор пред Висшия съдебен съвет на двама от “тримата големи” в съдебната власт. Решенията, които кадровиците на Темида ще трябва да вземат, могат да доведат до прелом в така дългоочакваните от обществото справедливост и възмездие. Как ще установим, че преломът е настъпил ли? Когато прочетем в следващия доклад на Брюксел, че в България вече има ефективни присъди за корупция и криминална приватизация, а не сме свидетели на решения на Върховния съд, които обслужват олигархичните пазители на председателя му, който напоследък си говори само с…Лозан Панов.

Диагноза – слухови халюцинации

Психиатрите смятат, че слуховите халюцинации най-често представляват чуване на гласове, които могат да са коментиращи или насочени към болния, приятелски или враждебни, както и даващи препоръки, насоки и заповеди. Приема се, че около 70% от пациентите с шизофрения имат вербални слухови халюцинации.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Панов е „наказан’ с 1000 лв. за това, че не е подал декларация. Тази глоба е непосилна за него. Трябва да си открие дарителска сметка, за да му помогнем да я плати.

    1. Вестник Труд е един от на-значимите български печатни медии.Името е синоним на едно от основните неотменяеми права на европейските граждани.Друго основно право , абсолютно по своята същност,е правото на достойство.А това право е фундамент на всички права.Ние,Юристите знаем значението на словото.То е свещенна енергия,която може да добротвори,но може и да убива.Знаем и това,че когато се използва превратно, води след себе си доста рискове.Чрез слово се квалифицират деяния,за които се носи отговорност.Журналистите са майстори на словото.Дали,обаче това слово е част от правото да се изразяваш свободно,или е деяние,за внушенията чрез него се следва отговорност или не, е дилема.Затова ще кажа така.Председателя на ВКС е един значим феномен за РБ.Неговата скромна личност напълно се припокрива както с Юриста,избран да бъде пръв между равни, който с достойство води гилдията,така и с Човека ,носещ името на онова жилаво и благодатно растение,от което се създава опиеняваща и жизнено необходима свежест.Всеки носи името си не случайно.А името е дар, който се следва.Ето какво бих казала на авторън неназован.Не ще помрачите с грозни слова по този твърде мерзък начин светлината,която огрява с достойнство и с всички Юристи чрез смелостта на първия съдия Лозан Панов.той казва изстрадали истини,които се мълвят от цял един народ.Затова се извинете и наведете глава.Вашето слово в този злобен и неверен изказ, е мъртво.Трябва да знаете,че злобните думи се връщат обратно.И е така.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.