Църквата трябва да участва в светските дела, трябва да показва посоката на политиката, защото произходът на властта е небесен

Църквата има много по-голямо влияние от всички новоизлюпени НПО-та с техните налудничави и често извратени каузи

Със сигурност нещо става. През всички векове най-голямата заплаха за Църквата е била необходимостта тя да участва в политиката, в „играта на тронове“. И няма как да е иначе – Църквата или е в катакомбите, или е във властта по един или друг начин. И вероятно така трябва и да бъде, Църквата трябва да участва в светските дела, трябва да показва посоката на политиката, защото произходът на властта е небесен. Да, тя може да произхожда и от другаде – от династии, хунти, партии-държави, автократори и дори от народа, – но в крайна сметка нейният произход и санкция (по един от двата начина: по благоволение или по допущение) са небесни. Защото властта е закон, а законите, включително и природните, не са човешки. Човешките закони само се мъчат да им подражават. И са толкова по-добри, колкото повече успяват в подражанието.

Опитват се да омаловажат мястото на Църквата в душата на човека и в душите на народите, но то понякога е решаващо. Ако не беше така, нямаше да я има и тази яростна борба. Много хора определят мирогледа си през Църквата, взимат решения от нейна гледна точка.

Църквата има много по-голямо влияние от всички новоизлюпени НПО-та с техните налудничави и често извратени каузи. Ако вярата наистина беше „бабини деветини“, ако религията наистина беше „опиум за народите“, защо е този зор на светските власти да търсят помощта на Църквата в прокарването на политиките си? Защо в Украйна са се хванали за гушите, защо заради Украйна Москва и Константинопол прекъснаха евхаристийното си общение, тоест оказаха се в състояние на схизма като оная от 1054 година? И сега се водят люти битки кой къде и от кого ще бъде кръстен и кой къде и от кого ще бъде опят? Нали Църквата е отживелица, нали държавите са светски, нали гражданите са строшили оковите на предразсъдъците?

Преди около седмица един православен митрополит изпратил горестно писмо до друг православен митрополит. Няма да споменавам нито имената, нито църквите (който се интересува ги знае), защото днес те са едни, утре ще бъдат други, после трети, четвърти и така до края на времената. Пък не е и моя работа – кой съм аз, че да обсъждам поименно кореспонденцията между епископите! Най-сетне не искам и да разпалвам страстите, защото мислите, които ще споделя, са общи и не принадлежат на конкретна ситуация или отделна историческа епоха.

В писмото се говорело за антицърковна пропаганда, за заграбване на храмове, за гръко-католици (униати), за парламентарен лобизъм, за затваряне на енории, за престъпване на канони, за лишаване на епископи от гражданство, за икономическо преследване на йерарси, даже за посегателство върху имената на църкви.

Каква ли би могла да е целта? Мисля си, големите цели са две: 1.) имоти и богатство и 2.) влияние върху душите на хората. В смутни времена добрият християнин, свестният човек отива в храма (че къде другаде!), за да чуе там де е доброто и де е злото, кои са божии и кои са от лукаваго. И всеки един участник в тази голяма нечестива игра иска да е в ролята на този, който ще каже на хората кои са добрите и лошите. Ето затова Църквата е нужна на политиката, не заради нещо друго.

Понякога безобразната инструментализация на църквата стига до там, че някои хора си казват: „Майната му! Не ща да чувам ни за Църквата, ни за вярата!“. А това е ужасно. Това е пълна победа за злите сили. И това не са „добрите“ и „злите“ сили на днешните политически лигльовци, а истинските зли сили. Истинските зли сили, които искат точно това. Тези сили не са атеисти, но искат от вас да бъдете такива. Тези сили много добре познават Бог, познават Го лично. Затова въвличат Църквата в отвратителни скандали, затова се мъчат всячески на компрометират хората в Църквата, били те лаици или клирици.

Има ли спасение от това? Вероятно има, макар че надали е лесно. Не можеш просто да кажеш: щом е така, аз не искам да имам нищо общо с институцията и ще остана с вярата си така, както я разбирам. Мнозина избират точно този път. На тях са им втълпили, че клирът е безнадеждно корумпиран. Усилия в тази посока се полагат още от Възраждането (съвсем обяснимо, защото Възраждането ни е карбонарско), своя принос за омаскаряването на духовенството са дали най-ярките светила на литературата и културата, превърнали са „попа“ в карикатура. Днес хората, които не обичат да се замислят, знаят, че „попът“ е неук, алчен, пияница и похотливец. И това в не малка степен е възпитано от националната литература. Смешното е че тези хора, които имат подобно мнение за духовенството, едва ли познават лично и двама свещеници.

Напускането на църковния живот не е решение. Църквата е организъм и спасителните тайнства действат единствено вътре в нея. Литургията, както сочи името, е „общо дело“. Само свещеник, който чрез ръкополагане е получил апостолско приемство, може да връзва и да развързва грехове. Само такъв може да кръщава и да бракосъчетава (макар че изправен пред смъртта младенец може да бъде кръстен и от мирянин, но това е форсмажор, на който не му е тук мястото да го обсъждаме). И каква е личността на свещеника, какви са делата му извън одеждите – това няма отношение към извършваните от него тайнства, не е наша работа. Така че бягството от храма не е решение.

Не бива да искаме и пълното откъсване на църквата от политиката, от държавата, защото ще замязаме на богомили, на гностици и ще погубим душите си. Каква е разликата? За нас злото не е същност, а само състояние, отсъствие на добро. Докато за този вид еретици (от гностицизма произлизат повечето ереси) злото си е равноправна на доброто природа. За богомилите светът е сътворен от сатаната и следователно пак от него са и всички институции, били те демократични или някакви други. Бог имал двама сина, като Христос бил вторият, по-малкият. По-големият и по-сериозният бил сатаната и именно той е демиургът на света, в който живеем. Сатаната е зло и тук злото е по-силно от доброто. Затова за богомилите творението не е „твърде добро“, както пише в книга „Битие“, а е зло. Следователно ние, ако искаме да минаваме за добри, трябва да се противим на всичко материално. Тези кротки, миролюбиви и незлобиви хорица, както се опитват да ни представят богомилите, всъщност да първите и едни от най-опасните европейски анархисти. Откъсването на Църквата от политиката не е решение.

Не са решение и напъните да оправяме и спасяване Църквата, колкото и някои горди до пълно самозабравяне интелектуалци са решили, че е техен дълг, тяхна мисия. Те сами себе си не могат да подредят, но искат да подреждат църквата. Те трябва смирено да припълзят в нея, молейки за спасение, вместо да се изживяват като нейни спасители. Църквата не е някой неадекватен дебил, който има нужда знойни професори и журналисти да го водят за ръка. Истината на църквата не се е променила за повече от 20 века, докато истината на един достатъчно възрастен професор може да се промени няколко пъти в рамките на живота му. Не, да променяме Църквата също не е решение.

Кое е тогава, щом нито едно от тези три не е? Изглежда решението на проблема е в здравословния консерватизъм, в отхвърлянето на всякакви иновации, модернизации и промени. В осъзнаването на опасността от „догматическото развитие“. Нали знаете какво е „догматическо развитие“? Това е една теория, според която Евангелието не съдържа окончателната Истина. Понеже по време на Боговъплъщението хората са били по-примитивни от днес, и Бог им е говорел малко като на глупаци, за да могат да го разберат. С времето обаче хората поумнявали, ставали все по-способни да разбират и по-сложни неща, и Бог с облекчение им разкривал все повече и повече от това, което първоначално е имал предвид. Това схващане е много удобно за икуменизма, който, с две думи казано, се стреми да бъде религията на глобализма, защото дори и глобализмът се е съгласил, че няма да мине без религия. Общият принцип е, че нямат значение нещата, по които се различаваме, а само онези, по които си приличаме.

Докато е бил сред нас в този свят, Бог е казал всичко, което е имал да казва. Глупаво е да мислим, че или не е можел да се изразява добре, или че е искал да скрие нещо от нас. Защото ако е искал да скрие, защо посланието му се нарича „Откровение“? Нека се придържаме към това, което е казал Бог, защото ако търсим нещо повече от Истината, очевидно търсим лъжа. Когато вярата е права, съвестта е чиста. Съвестта е глас, който ще ни научи как да постъпим и кое да изберем. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.