Какво чудо е “Универсална зала” в Скопие

Сградата е построена като пълно копие на изгорелия български цирк в София

Защитниците на обекта никога не споменават, че тя е дар от България

Отново искат да рушат този символ на международната солидарност

Извинете, уважаеми читатели, че ще ви занимавам с един наглед чисто вътрешен проблем на общината в столицата на Република Северна Македония - Скопие, но когато става дума за преднамерена акция срещу обект, свързан с България, мисля, че не можем да мълчим. При това тази акция се подготвя търпеливо и системно, като спорадично, в зависимост от настроенията на поредния кмет на Скопие, избухва в местните медии. Така и сега - градоначалникът Петре Шилегов от управляващия СДСМ на Зоран Заев, обяви намерението на общината един от култовите обекти на града, така наречената Универсална зала, да бъде разрушен и на негово място да бъде направена лятна сцена със зелени площи наоколо. Толкова.

Публично обявеното намерение на скопската община да разруши Универсална зала веднага бе посрещнато от остри протести от широк кръг жители на Скопие. И това е традиция, изградена при всички предишни опити на общинските власти да заличат от лицето на земята залата, наречена Универсална заради своята мултифункционалност. Дълги години тя бе единственият обект, в който можеха да се провеждат масови прояви от най-различен формат и предназначение - концерти, музикални конкурси, партийни конгреси, предизборни събрания и митинги. Какво ли не. Затова и кръгът на хората, които изпитват чувство на носталгия към този емблематичен за града обект, е толкова широк - от музиканти, които са направили първите си стъпки в професията на сцената на Универсална, през политици, произнесли може би най-пламенните си речи от трибуната по време на партийни сбирки или митинги, до хилядите жители на Скопие, които като публика са преживели вълнуващи и незабравими мигове по време на концерт от традиционния Скопски джаз фестивал (много качествен, между другото!), или при гостуването на звезди на световния шоу-бизнес.

И аз със съпругата ми сме били сред тази публика на знаменития Хърби Хенкок, на дивата от Кабо Верде Сезария Евора, например. Един от хората, които в Инстаграм отправи протест срещу разрушаването на Универсална, бе и познатият добре у нас магичен китарист Влатко Стефановски. Към чисто емоционалните и до голяма степен носталгични протести срещу разрушаването на залата трябва да прибавим и чисто професионалните на архитекти или инженери, които аргументирано защитават правото на Универсална на живот. И ако все пак признават, че конструкцията е отдавна изхабена и вече не става за пълноценна употреба, намират причината за това в преднамереното неглижиране от страна на общинските власти, независимо от техния цвят, към състоянието на залата. Вече повече от пет години Универсална е оставена сама на себе си да се руши, постепенно нейното значение като култова културна институция да се намалява и затихва окончателно, за да дойде момент, в който да се прецени, че дори и най-скъпият ремонт няма да може да я спаси и трябва да се разруши.

Казвам като очевидец. Първата ми служебна квартира като кореспондент на Българското национално радио бе само на стотина метра от залата, та минавах всеки ден покрай нея, а и на всички гости от България я показвах задължително като символ на останалото „материално българско присъствие“ в Скопие. Не знам дали беше случайност, но и първата сграда на Българския културно-информационен център, който бе открит в Скопие, бе буквално в задния двор на Универсална. Дали директорът на центъра тогава Спас Ташев е търсил тази връзка, не съм сигурен, но тя се бе получила, колкото и някои да не искаха това.

Но има и още нещо. Преди две години снимах и в Скопие документалния си филм за БНТ, посветен на очакванията на македонците от евентуалното членство на страната им в Европейския съюз. Към края на снимките режисьорът Николай Василев ме помоли да отидем до залата и да уговорим с ръководството u друг екип на БНТ да отиде да снима в нея. Драго Драганов искал да прави филм за изгорелия български цирк на Солни пазар в София, но понеже от него нищо не е останало след пожара, та да отскочи до Скопие и да поснима вътре в залата. Отидохме, директорът не беше там, но жените в канцелариите бяха толкова любезни, че ни обещаха да го информират, и то по начин, че да даде разрешение. Както и стана, както разбрах после от излъчването на филма на Драго. Даже се бяха качили с оператора на покрива на залата и оттам разгънаха панорама на околните сгради.

И сега идва най-важното. Защо, когато снимаш филм за изгорелия български цирк в София, отиваш да събереше актуални кадри в Скопие в Универсална зала? Защо и служителите в нея се съгласиха толкова лесно да допуснат екипа на БНТ, само заради сините ни очи или заради несръчния местен диалект на българския, който съм понаучил от годините, прекарани като кореспондент там? Нищо подобно. Защото Универсална зала в Скопие е пълно и точно копие на изгорелия български цирк на Солни пазар. Пълно и точно копие. И че залата, наречена веднага след построяването си „Георги Димитров“ и започнала своя живот на основен културен и политически център през 1966 г., е подарък от България на жителите на Скопие след катастрофалното земетресение там на 26 юли 1963 г. И дълги години след земния трус тя бе наричана „българската зала“, дори и когато името „Георги Димитров“ бе премахнато и тя бе преименувана със сегашното си название - Универсална зала.

Предвид широкото предназначение на обекта името u е точно, но е достатъчно неутрално, дори обидно безлично по отношение на донора u. Само някои от експертите споменават факта, че това е подарък от България, може би и някои от старите жители на града, но за идните генерации македонци връзката със залата е друга. В един от текстовете, които се появиха във връзка с намерението на общината да разруши обекта, инженер архитект Филип Коневски написа: „Проектът за обекта е донорство от страна на България, реинтерпретация и модификация на цирка в София, изгорял през 1983 г. Това прави от залата единствен в момента строеж без реално присъствие на модела“. И познанието за нея - също. А и какво да бъде, когато дори във фоайето на залата има надпис, в който са изброени страните, помогнали за възстановяването на Скопие и за построяването на залата, сред които, моля ви се, няма името на България. Ето го:

„Оваа Универзална сала за приредби е подигната со помошта што на Скопје му ја упатија граѓаните, хуманитарните организации и владите на Авганистан, Австралија, Аргентина, Боливија, Бразилија, Гвинеја, Иран, Ирак, Индонезија, Израел, Јордан, Јемен, Јапонија, Камбоџа, Куба, Канада, Кипар, Либан, Либерија, Луксембург, Мали, Монголија, Мароко, Монако, Нигерија, Нов Зеланд, Пакистан, Судан, Сенегал, Сирија, Турција, Тунис, Уругвај, Цејлон, Чиле, како и странските туристи што на денот на катастрофата се најдоа во Југославија. ОВОЈ ОБЈЕКТ ЌЕ ОСТАНЕ КАКО ТРАЕН СИМБОЛ НА МЕЃУНАРОДНАТА ЧОВЕЧКА СОЛИДАРНОСТ ВО ОБНОВАТА НА СКОПЈЕ ПО КАТАСТРОФАЛНИОТ ЗЕМЈОТРЕС 26 ЈУЛИ 1963 ГОДИНА.“

Да виждате някъде името на България? Предполагам, че нямате проблем да разчетете надписа, който е на конституционния език на Република Северна Македония. То пък и една сложност... Но истинският дарител на сградата го няма. Не е изписан. Същият архитект Филип Коневски добавя: „Финансовите средства за строителството са подарък от повече от 20 държави от целия свят, на които сме благодарни чрез табелата в нея като ТРАЕН СИМВОЛ“.

Да, знам, като аргумент за неглижирането на българския дар за Скопие от местните власти се изтъква, че всъщност, българската държава просто била продала проекта на някаква хърватска или словенска фирма, вече не си спомням, която го била изградила. Така че София и българският народ да си гледат работата, с право името на България не е записано сред дарителите. А иначе и до днес, когато в Скопие кажеш: „Отивам до Румънска болница“, означава, че ще се преглеждаш или лекуваш в онази малка двуетажна сграда на булевард „Партизански одреди“, която Румъния е подарила след земетресението на Скопие.

Или когато кажеш „финландски бараки“, разбираш за какво става дума: за онези стотици дървени дву- и тристайни едноетажни сглобяеми къщички, които Финландия е подарила като първа и бърза възможност хората с разрушените от земетресението домове да бъдат приютени временно.

Какво ще стане оттук нататък с Универсална, не знам. Кметът на Скопие Петре Шилегов обяви три варианта за съдбата u, дори и евентуален референдум за нейното бъдеще. Нямаме нищо против, нека си спорят кой да „лапне“ апетитния терен в център на Скопие, върху който залата е построена. Но защо бе, приятели, роднини и колеги оттатък границата, не искате да изречете и една дума за това, че всъщност общината иска да срути една изостанала и овехтяла преднамерено сграда, която може да свети с ореола си на трайната историческа връзка между България и Македония?

А може би тъкмо заради това, а?

Коментари

Задължително поле