Как български журналист забърка в скандал Европейската прокуратура

Някогашният блогър Милан Ярон е началник на кабинета на европейския главен обвинител Лаура Кьовеши, а преди да се присъедини към екипа й в Люксембург той е работил 10 години в Европейската комисия в Брюксел. 

Георги Готев изтри името на началника на кабинета на Лаура Кьовеши като източник на фалшива новина

Еврочиновниците не могат да изразяват лична оценка

Българският журналист в Брюксел, списващ нашенската версия на уебсайта Euractiv, забърка в скандал Европейската прокуратура.

На Националния празник - 3-ти март, в сайта на Георги Готев се появи информация, че Европейската прокуратура е отхвърлила седем от общо десет имена на предложените от България кандидати за европейски делегирани прокурори. Като източник на това твърдение, в статията се посочваше името на Милан Ярон, началник на кабинета на европейския главен обвинител Лаура Кьовеши. 

В публикацията Ярон е цитиран да назовава и конкретни имена на български магистрати. Часове по-късно публикацията на Георги Готев бе променена и името на Милан Ярон бе изтрито. 

То, обаче, остана в публикацията на партньорския на Еuractiv- Mediapool. Прикриването на името на Милан Ярон стана след като от Европейската прокуратура изрично уточниха пред български медии, че не става въпрос за отхвърляне на кандидати, а за изискана по официален път от българската страна допълнителна информация за професионалния опит на предложените магистрати. Самата процедура още не е приключила, стана ясно още от обясненията на евроинституцията.

Възможна причина за автоцензурата, приложена от Готев, е тази, че цитатите, които в първоначалния вариант на статията бяха приписани на Ярон, нарушават професионалния кодекс на служителите на европейските институции. Европейските бюрократи са длъжни да се въздържат от разпространяването на служебна информация, без да бъдат изрично оторизирани за това. В статията, базирана на цитати от Ярон, се съдържаха дори имена на български прокурори, следователи и съдии, които имат безупречна репутация и професионален опит. 

Добре известно е също така, че еврочиновниците не могат да изразяват лична оценка или да демонстрират политически пристрастия, което „дясната ръка“ на Кьовеши всъщност прави. Авторът на публикацията има отношения с български опозиционен евродепутат, а и никога не е крил пристрастията си към неолибералните идеи. В този смисъл поведението на Милан Ярон е неприсъщо за опитен служител с повече от десетгодишен стаж в европейските институции. 

Преди да се присъедини към екипа на Кьовеши в Люксембург, Ярон е работил над десет години в Европейската комисия в Брюксел. Много е вероятно Ярон да не е знаел, че ще бъде цитиран с името си от Готев, а недоразумението да се дължи на факта, че разговорът между тях е бил осъществен чрез чат-комуникацията.

Отношението на представителя на Европейската прокуратура към българските кандидати, освен недопустимо, изглежда повече и от преднамерено. Това също има своето обяснение. Някогашният блогър Милан Ярон има ясно изразени либерални пристрастия, съдейки по активността му в социалните мрежи. Ярон е последовател в Туитър на четирима членове на Европейския парламент, известни с негативното си отношение към България - либералките Рамона Стругарио и София Инт Велд, които членуват в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на зелените евродепутати Ска Келер и Даниел Фройд.

Общото между тях е, че гледат на българите като на „втора категория“ европейци, а твърдата им позиция е, че спрямо страната ни трябва да бъде упражняван постоянен мониторинг.

За преднамереност в отношението към България може да се съди и по още един знак. Писмото на Европейската прокуратура до правосъдното министерство с искане за допълнителна информация за седем от кандидатите е пристигнало преди още българската страна да е изпратила превод на пълния протокол от повече от хиляда страници от заседанията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която проведе подбора на магистратите. В Люксембург бил изпратен и видеозапис с изслушванията на всичките 31 кандидати.

Това не е първият случай, български медии да предизвикват скандали, в които биват въвлечени европейски институции, нито е първият европейски чиновник, който изразява пристрастия към страната ни с цел злепоставянето u. В края на 2015 г. сайтът Mediapool фабрикува несъществуващо искане на Европейската комисия за временно отстраняване на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Наложи се лично европейски комисари да отричат това твърдение. Подозренията бяха, че участие в компроматната атака е имал тогавашният отговорник по въпросите на правосъдието в представителството на Брюксел в София - Юри Тавание, но това не бе потвърдено. Свързаният с либерални политически и икономически кръгове у нас - холандецът Тавание, обаче, бе освободен от поста си преди две години, като причини за това не бяха посочени.

Интересен детайл във въвличането на началника на кабинета на Лаура Кьовеши - Милан Ярон, в настоящия скандал е дело на един от малцината останали активни журналисти с агентурно минало. Георги Готев е бил вербуван от бившата Държавна сигурност през 1983 година под псевдонима „Иванов“. Освен, че списва българска версия на Euractiv, Готев също има своите политически пристрастия. Той има договор за предоставяне на услуги с българския евродепутат от левицата Иво Христов, бивш началник на кабинета на президента Румен Радев. Докато бе част от администрацията на държавния глава, Христов така и не поиска достъп до класифицирана информация.

Опровержение от екипа на евродепутата Иво Христов

Г-н Иво Христов, в качеството си на началник на кабинета на президента Румен Радев, е получил достъп до класифицирана информация по указания от закона ред, и това е лесно доказуем факт.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи