Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 21 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за петък, 21.02.2020

На 21 февруари 2020 да почерпят

„Интер“ взе своето в Разград и с помощта и на ВАР

Златото със 7-годишен рекорд

Спряха движението на тирове по АМ „Хемус“ при км 34, в посока Варна

Божинов започва на чисто в Италия

Google пусна новата версия на Android

Български тираджия опитал да подкупи италиански полицаи с ракия и суджук

Разследват само две къщи за гости в Еленския Балкан Собствениците ползвали 600 000 лева европари не по предназначение

Лондонската полиция: Атаката в джамията не е тероризъм

До 10 980 лв. заплата за шеф в държавна фирма Годишните бонуси ще бъдат до около 40 хил. лв.

Шефът на спортния тотализатор: Бяхме пред катастрофа заради игрите на Божков Няма да бъдем по-слаби, нито в дизайн, нито в класата на игрите, обеща Дамян Дамянов

БСП-София ще отбележи Деня на защитника на Отечеството с поднасяне на венци и цветя на два паметника

Джулиан Асанж моли Франция за политическо убежище

Как Великобритания напуска Евросъюза Борис Джонсън има с какво да се гордее - победа на цената на единството

Снимка: Ройтерс

На 31 януари в 23,00 ч. по Гринуич Обединеното кралство си тръгва

Кралица Елизабет II подписа законопроекта за излизане на Великобритания от ЕС. Това проправя пътя на Обединеното кралство навън от ЕС и в петък Лондон трябва да напусне общността.

Премиерът Борис Джонсън заяви, че Великобритания най-накрая е „пресекла финалната линия на Брекзит и може да се придвижи напред като едно цяло, оставяйки зад гърба си годините на гняв и раздори. На моменти изглеждаше, че никога няма да стигнем до Брекзит, но го направихме“.

Споразумението трябва да бъде подписано от най-висшите служители на ЕС – главата на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, както и от Борис Джонсън, а гласуването ще бъде проведено в Европейския парламент на 29 януари. Това е формалност и на 31 януари – повече от три години и половина след като бе гласуван Брекзит, кралството официално ще напусне ЕС в 23,00 ч. по Гринуич.

На 1 февруари започва преходният период, през който Лондон ще продължи да следва правилата на ЕС, но ще загуби своето представителство и своя глас в органите на ЕС. Този период ще продължи до края на 2020-а, а през това време страните ще трябва да се споразумеят за условията за съвместното съществуване в секторите на икономиката и сигурността. И в тази посока премиерът изглежда оптимистичен.

Според него законопроектът проправя път за „амбициозно споразумение за свободна търговия“ с ЕС. Но много наблюдатели са уверени, че е нереалистично да се постигне съгласие за новите условия на търговия и сътрудничество в такъв срок. Излиза, че премиерът отново ще постави Великобритания на риска „развод“ без споразумение.

В същото време Джонсън многократно говори за голяма търговска сделка със САЩ. И в това той е подкрепен от президента Доналд Тръмп. Освен това политиците използваха перспективите за търговското споразумение между Лондон и Вашингтон като стимул в двете собствени предизборни кампании. Тръмп обеща на британците мащабно търговско споразумение, в случай, че торите спечелят изборите, а Борис Джонсън е премиер. Отношенията между двамата политици се развиват много добре и те публично изразяват подкрепата си един към друг, което значи много.

„Ние подготвяме много голяма сделка. Никога не сме имали толкова голяма сделка с Великобритания“. И Борис Джонсън не изоставаше: „Ще бъде отлично споразумение“.

Мнозина обаче са много скептични към перспективите за сключване на „отлично споразумение“. Отношенията между политиците могат да бъдат приятелски, докато не се стигне до пресечната точка на техните интереси. И тук Тръмп едва ли ще забрави своя основен приоритет в международната политика – „Америка преди всичко“.

През октомври 2019 г. ЕС направи сериозни отстъпки, които предшественикът на Джонсън – Тереза Мей, не успя да постигне. Страните се договориха по основния въпрос – съдбата на Северна Ирландия.

Според новото споразумение Северна Ирландия ще остане в митническата зона на Обединеното кралство, но също така ще е част от единния пазар на ЕС. В същото време Лондон ще прилага митническите разпоредби на ЕС и ще събира мита за стоките, които се движат към ЕС през Северна Ирландия. След края на преходния период споразумението ще се подновява на всеки четири години със съгласието на Асамблеята на Северна Ирландия при мнозинство на гласовете.

Премиерът направи и други промени в документа: британските съдилища ще могат да преразглеждат решенията на Европейския съд, а министрите ще докладват ежегодно пред Парламента за споровете с ЕС.

В същото време Камарата на лордовете все още иска да направи някои промени в споразумението – по-специално искаше да се предостави на децата на бежанците правото без да се съпровождат да се събират с роднините си, живеещи във Великобритания. Подобно обещание даде и Тереза Мей, но Джонсън не включи тази клауза в споразумението.

Камарата на общините, контролирана от консерваторите, отхвърли всички предложени изменения, а премиерът не промени един от основните спорни въпроси, които разделиха Великобритания и предопределиха съдбата на Брекзит – имиграцията.

„През последните няколко десетилетия видяхме доста голям брой пристигащи от целия ЕС … и те могат да се отнасят с Великобритания, така, сякаш тя е част от тяхната страна“, казва Джонсън в интервю за Sky преди деня на извънредните парламентарни избори.

Той обеща да въведе разрешителни за пребиваване и трудова заетост за гражданите от ЕС. Изборната програма на торите предвижда Великобритания да вземе примера на Австралия и да въведе точкова имиграционна система. Така те възнамеряват да контролират потока от прииждащи, „въз основа на уменията на тези хора и приноса, който те могат да направят, а не въз основа на това откъде идват“.

При австралийската имиграционна система потенциалният имигрант получава точки в съответствие с неговата професия, образование, възраст и други данни. Противниците на евроскептиците по време на кампанията за референдум отбелязаха, че Австралия въвежда точкова система, за да привлече имигранти.

Джонсън обаче настоява, че торите нямат намерение да намаляват потока от имигранти, а да изберат най-добрите кандидати. Що се отнася до тези, които вече живеят във Великобритания, торите им предлагат да минат през онлайн регистрация и да продължат да използват правата, които имат.

Джонсън наистина има с какво да се гордее. Успя да изпълни основното си предизборно обещание, преодоля съпротивата на парламента и направи значителни промени в споразумението за Брекзит. Защо ЕС промени позицията си и направи отстъпки по онези, най-фундаменталните въпроси за себе си, остава неизвестно. Може би премиерът се оказа прав в това, че за успешни преговори е необходимо да се покаже на Брюксел готовност да се напусне, като се затръшва вратата и скъса отношенията без никакво споразумение.

По-трудно бе с парламента и за да може да напредне в политиката си и да прекрати многобройните отлагания на Брекзит, Джонсън разпусна Камарата на общините и отиде на предсрочни избори. Така те станаха нова възможност за британците да демонстрират волята си по отношение на бъдещето на страната – със или без ЕС.

Резултатът надмина всички очаквания. Торите взеха 364 от 650 места в Камарата на общините и спечелиха най-голямата победа от 1987 г. насам, когато Маргарет Тачър постигна същия успех.

Премиерът нарече победата „историческа“ и е трудно да се спори с това. Но сериозният разкол в страната не е преодолян и той тепърва ще напомня за себе си. Законопроектът за Брекзит не бе одобрен от законодателните органи на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. И трите регионални парламента бяха против излизането от ЕС.

Според управляващата в региона Шотландска национална партия, Брекзит е достатъчно основание за втори референдум за независимост. И седмица след победата на торите, която означаваше излизането от ЕС, шотландският премиер Никола Стърджън официално поиска от Лондон разрешение за провеждане на втори плебисцит, но Джонсън предвидливо отказа.

„Поредният референдум за независимост ще допринесе за продължаване на политическата стагнация, в която Шотландия е през последните десет години. Вие и вашият предшественик лично обещахте, че референдумът за независимост през 2014-а е „единствен за това поколение. Хората на Шотландия гласуваха категорично за запазването на Обединеното кралство заедно“, заяви премиерът.

Шотландските националисти обаче подадоха своето искане за референдум, а Стърджън каза, че Лондон почти сигурно ще откаже: „Но нека не си правят илюзиите, че това ще свърши дотук!“

Междувременно премиерът може да отпразнува историческата победа. Пред Лондон предстои нов кръг от безспорно най-трудните преговори, на които ще трябва отново да защитава своите интереси, но не само пред ЕС.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.