Как Ердоган се готви да подкопае статута на черноморските проливи

Турският президент е готов да започне изграждането на Истанбулския канал

Десетки бивши високопоставени военни бяха задържани в Турция, само защото се осмелиха да критикуват публично плановете на президента Ердоган за изпълнението на голям инфраструктурен проект. Защо изграждането на Истанбулския канал причини разцепление в турския елит и как този проект ще промени геополитическото положение на Русия?

Турските власти одобриха плана за изграждането на канала ''Истанбул''. Мащабен проект, който може да промени цялата икономика и геополитика не само на Турция, но и на целия Черноморски регион.

Работата е в това, че сега има само един път от Средиземно до Черно море. Първо, корабите преминават Егейско море (между Гърция и Турция), и след това през Дарданелите навлизат в Мраморно море (разположено между европейската и азиатската част на Турция), а оттам, през Босфора, който минава през Истанбул, в Черно море.

И именно Босфора е най-слабото или по-точно тясното звено в тази верига. Ако ширината на Дарданелите в най-тясната й точка е 1300 м, то Босфора е само 700 м. Да, той е 2 пъти по-широк от Суецкия канал, но по Босфора минават повече кораби. И тече през най-големия град в страната, вътре в който също има предостатъчно морски комуникации. Най-малката катастрофа (и дори кораб с опасен товар) може да доведе не само до милиарди щети, но и до големи човешки жертви.

Затова изглежда, че турските власти са абсолютно прави в желанието си да създадат алтернатива на Босфора, при преминаването от Мраморно море към Черно море и това е прословутия канал ''Истанбул''. 45-километровата артерия ще минава на запад от едноименния град, а капацитетът й ще бъде по-висок от този на Босфора.

Центърът на Евразия

Да, опцията не е евтина и се оценява на почти $10 млрд., но турските власти са уверени, че инвестираните средства ще бъдат възвърнати доста бързо. Според тях обемът на световната търговия (90% от който преминава по море) ще се удвои до 2030 г., а до 2050 г. ще се увеличи почти 8 пъти в сравнение с днешния ден. Натоварването върху Босфора ще нарасне рязко и ако сега времето за изчакването на кораби, преминаващи през Босфора, може да бъде 14 часа, то в бъдеще (с увеличението на търговията през Черно море) тази цифра може да се увеличи до 36-48 часа. Каналът не само ще реши този проблем, но според министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция Адил Караисмаилоглу ще превърне Турция в „най-важния логистичен център на света“, а региона Мармара - в центъра на Евразия.

„Големите инфраструктурни проекти са част от голямата геополитическа стратегия на Анкара. Турция се опитва да ги използва, за да затвори за себе си трансфера на стоките както от север на юг, така и от изток на запад и умишлено се превръща в голям геополитически център, за да използва ресурсите на другите за собствения си възход. Както в икономически план, така и в рамките на системата за международни отношения“, обяснява Владимир Аватков, доцент в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Русия.

И днес всъщност единствената пречка пред тези планове за световно господство е вътрешната турска съпротива. Така представителите на опозиционната Републиканска партия са възмутени от законността на изземването и продажбата на хиляди хектари земя по трасето и по брега на бъдещия канал. Оказа се, че част от тях са собственост на Берак Албайрак, зет на Ердоган. Недоволни са и жителите на Истанбул, и  според социологическите проучвания, 80% от гражданите, водени от кмета на града Екрем Имамоглу, се противопоставят, защото според тях канала ще доведе до екологична катастрофа в Мраморно море и сериозно ще усложни водоснабдяването на града с чиста питейна вода.
Тези хора обаче не са електората на Ердоган и не са цяла Турция. 

Привържениците на президента в страната подкрепят проекта, както и всеки друг голям геополитически проект, който ще доведе страната до величие. „Отношението към канала всъщност зависи от отношението към Ердоган. Поддръжниците на президента го подкрепят, опонентите го критикуват”, казва Владимир Аватков.

Голямата игра

Много по-неприятна и по-значима за Анкара е по-скоро критиката към външнополитическото измерение на проекта, отколкото корупцията или околната среда. Редица експерти, както международни, така и турски са убедени, че той подкопава конвенцията от Монтрьо.

Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. разрешава преминаването през канала на всички граждански кораби и ограничава преминаването на военните кораби от тези държави, които нямат за граница Черно море. 

Според конвенцията общият тонаж на военните кораби от нечерноморски държави не трябва да надвишава 45 000 тона с престой не повече от 21 дни. Или става дума за леки надводни кораби, линейни кораби и подводници, но не и за самолетоносачи, които имат способността да проектират военно-политическото присъствие на държавата. Така че всъщност Конвенцията сериозно ограничава възможностите на нечерноморските сили да имат свой флот в Черно море и в същото време утвърждава суверенитета на Турция както над Проливите, така и над Мраморно море, което иначе би имало международен статут.

И ето, първо се появява писмо от 126 бивши турски посланици, в което се казва, че ''канала „Истанбул'' ще постави под въпрос съществуването на Конвенцията от Монтрьо и ще доведе до загуба на абсолютния суверенитет на Турция над Мраморно море“. И след това се появи „писмо 103“ от бившите турски адмирали. „Считаме за необходимо да се въздържаме от всякакви думи или действия, които биха поставили под въпрос съществуването на Конвенцията от Монтрьо“, се казва в него.

Реакцията на Ердоган на последното писмо беше изключително тежка. Десет адмирали вече са задържани, а още четирима са призовани за разпит. Всички те се смятат за организаторите на това писмо. „И опитът им да повлияят беше възприет от властите като предателство, като опит да наложат своята воля над самата власт“, казва Владимир Аватков.

На пръв поглед Ердоган постъпва правилно, Турция има доста примери за военни преврати, а през лятото на 2016 г. настоящият президент можеше да стане жертва на един от тях. Вътрешнополитическата ситуация в страната обаче е коренно различна от тази отпреди 5 години. Според Владимир Аватков, сегашните военни са изцяло под контрола на управляващия елит и само тези в пенсия по някакъв начин могат да повлияят на политическия процес. Така че действията на Ердоган не бяха толкова самозащита, а по-скоро опит за сплашването на пенсионерите. Тези от тях, които президентът още не е затворил в хода на предишните процеси, при които бяха затворени много генерали, адмирали, журналисти, политици и републикански активисти.

Султанът показва, че няма да толерира инакомисленето по такива ключови въпроси, при това, изразени както в писмена, така и устна форма. „Пред съда ще отговарят не само тези, които са подписали писмото, но и тези, които са го вдъхновили“, обещава помощникът на Ердоган Фахретин Алтун.

„Тази акция посред нощ е неприемлива в държава, в която е имало военни преврати. Никой пенсиониран военен не може да се намесва в политическите теми. Това няма нищо общо със свободата на словото. Дори и да бяха адмирали, те нямат правото да клеветят нашата храбра армия“, коментира ситуацията в понеделник самият Ердоган. И в същото време каза, че Турция не възнамерява да се оттегли от Конвенцията за проливите: „Свързването на канала ''Истанбул'' с Монтрьо е напълно погрешно. Това е проект, който ще укрепи нашата независимост. Нямаме ни най-малкото намерение или планове да напуснем Монтрьо".

Инструмент за договаряне

За Русия това, което се случва, има поне две основни последствия - военно-политическо и икономическо.

По този начин прословутото преразглеждане на Конвенцията от Монтрьо може да доведе до милитаризацията на Черно море, до промяна в баланса на силите в украинския и грузинския конфликт и съответно рязкото им изостряне. Да, някои държави-членки на НАТО са черноморски държави и Конвенцията от Монтрьо не ги засяга, но нито България, нито Румъния имат самолетоносачи, още по-малко желанието по някакъв начин да провокират Русия в Крим или по бреговете на Абхазия. Но САЩ имат както самолетоносачи, така и желанието да ги използват.

Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп заяви, че според законите на страната, президента има възможност да се оттегли от Конвенцията от Монтрьо, но "има разлика между възможност и вероятност". По всичко изглежда, че тази вероятност ще се определя от политическия момент - Турция ще използва тази възможност като инструмент за договаряне на отношенията си с Русия и САЩ.

Освен това Анкара може дори да не напусне, а да заобиколи Конвенцията. Да, дори след пускането в експлоатация на канала в Истанбул конвенцията ще продължи да действа, но тя в края на краищата регулира преминаването на кораби не само през Босфора, но и през Дарданелите. И докато военните кораби влизат в Мраморно море и оттам до Истанбул през Дарданелите, те също са обект на конвенцията. 

Този проблем обаче е разрешим. „Анкара може просто да построи друг канал, успореден на Дарданелите. И той ще бъде още по-евтин и по-лесен да се направи в сравнение с изграждането на канала ''Истанбул'', успореден на Босфора. Така че, ако каналът ''Истанбул'' е дълъг 45 км, то за да се създаде алтернатива на Дарданелите в северната част на турския полуостров Галиполи може да се изкопае само петкилометров канал'', казва Владимир Аватков

Може да изглежда, че в изграждането на този канал и заобикалянето на конвенцията от Монтрьо за Турция да няма смисъл. Що се отнася до сигурността на Анкара, Турция вече има правото да не спазва конвенцията в ситуация, в която участва във война или вярва, че е заплашена от война.

Не трябва обаче да се забравя, че конвенцията има не само военно, но и икономическо измерение. Тя регулира свободното преминаване на гражданските кораби през Босфора и Дарданелите. Освен това, според текста на конвенцията, способността на Анкара да печели пари от този транзит е изключително ограничена и почти сведена до получаването на плащания, еквивалентни на разходите за транзитните услуги. Ако Турция изгради каналите, алтернативни на Босфора и Дарданелите, това ще е алтернатива за преминаването на гражданските кораби от Черно море към Средиземно море, което означава, че ще може да установи както цената на преминаването им, така и условията.

И това може да стане критично, особено ако преминаването през Босфора и/или Дарданелите е временно затворено. Поради метеорологични условия, разливи на гориво, подозрения за разлив на гориво или други причини, които находчивата Анкара може да измисли. В резултат на това всички ще попаднат в ситуация, в която Реджеп Ердоган ще контролира целия граждански трафик както на черноморските държави, така и на страните-членки на ЕС.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения