На 16 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 16.11.2019

МВнР с препоръки във връзка с необичайните студове в САЩ

Задържаха двама души, заплашвали с покушение Макрон

Министър Горанов: Българинът не е готов достатъчно за солидарност

Разширяват обхвата на допустимите за саниране жилищни блокове

Литва размени агенти с Норвегия и Русия

Майкъл Блумбърг дава 100 млн. долара за рекламна кампания срещу Тръмп

Българка е бутнала жена върху релсите на жп гара в Рим

Проф. Тодор Кантарджиев: Починалото 3-годишно дете е било с риновирус

Изпокараха се за неплатения болничен лист (обзор)

Фонд „Земеделие” ще търси 43,1 млн. лв. от къщи за гости за нарушения

Тамер Левент влиза от сериал в сериал

Белият дом публикува стенограмата от първия телефонен разговор между Тръмп и Зеленски

Фалконът ослепя над София (обзор) Не е лошо да се помисли за нов самолет, заяви шефът на “Авиоотряд” 28

Как изпуснахме Македония Всички помогнаха, но най-голяма вина носим ние

Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Вдясно под турския байрак е забравената Македония. Литография от Николай Павлович.

Десетият пленум на ЦК на БКП през 1946 г. пуска директивата Пиринският край да се македонизира

Македония е раната на България, която няма да зарасне. Помирителните комисии преливат пустото в празно. Една ампутация може да бъде заместена само с протеза. Великите сили и съседите помогнаха да отрежат тази земя от майката родина. Най-виновни обаче сме ние.

По време на игото никой не оспорва българския характер на областта. Най-влиятелният наш вестник в империята се нарича тъкмо „Македония“. Излиза в Цариград под редакцията на Петко Славейков. Санстефанският договор начерта границите на свободна България в нейните етнически граници. Драмата започна с Берлинския, който я разпокъса. Македония и Одринска Тракия останаха да пъшкат под робство. Първият компромис е Съединението през 1885 г. Българският таен централен революционен комитет отначало планира и присъединяването на Македония. После решава, че акцията е прекалено мащабна и обединява само княжеството с Източна Румелия. Спасението на давещите се е оставено на самите давещи се!

На 23 октомври 1893 г. в Солун се събират Даме Груев, Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев. Срещата е без протокол и без избор на ръководство. Групата е наречена Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор. В началото на следващата година шестимата отново са заедно. Отварят „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов. Вътре са уставът и наредбата на БРЦК, които стават образец за устава на новата организация. „В същото заседание – пише Татарчев – надълго се разисква, какво да бъде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпрос ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричат: Македонска революционна организация, а комитетът – Централен македонски революционен комитет…“ Това е люлката на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Македонизмът не е домашно явление, ражда се в чужда глава. Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички – разсъждава Новакович, – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, потрива ръце балканският хитрец.

Малцина знаят, че уважаваният у нас Уилям Гладстон е автор на лозунга „Македония за македонците!“. Според британеца „македонци“ е събирателно понятие за разноетническото население в областта. То е подложено на всевъзможен натиск, включително „въоръжена пропаганда“. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия. През 1908 г. е извършена Младотурската революция, която всъщност е държавен преврат. Неговата цел е запазване териториалната цялост на империята, разклатена от султанския абсолютизъм. Прокламира се създаване на единна османска нация, съставена от отделните народности в държавата. Тя ще е носител на здрав дух в здраво тяло, с нея османизмът ще пребъде през вековете.

Срещу 50 златни лири месечно Яне Сандански става пламенен агитатор на етническия компот за претопяване на българщината. Забележителна е неговата реч, изнесена на 17 юли в Неврокоп. Пиринският орел оглежда тълпата и се провиква:

„Ей братя! Които сме живели с българското име, от днес нататък да знаем, че всички сме равни под блестящия братски байрак. Днес всички ний – турци, българи, гърци, арнаути, евреи и др. дадохме клетва, че ще работим за милото ни Отечество и ще бъдем неразделни и всички ще се жертваме за него и ако стане нужда, даже и кръвта си ще пролеем…“

Отечеството с главно „О“ на Яне е Османската империя.

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Изготвен с прякото участие на БКП и Коминтерна, неговият смисъл е да вкара Македония в червената Балканска федерация. Десетилетие по-късно Комунистическият интернационал излиза с официално становище, което признава македонската нация. Документът е изработен в Москва в съавторство с националните предатели Георги Димитров и Димитър Влахов.

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция. Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. В тази връзка решаваща е заслугата на безродника Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистичен форум и с други видни граматици реформира делото на Кирил и Методий. Скалъпена е македонската азбука.

С новичко букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят…

Десетият пленум на ЦК на БКП през 1946 г. пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Първи на планетата признаха Република Македония. Ония усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят с българската история.

Нямаше да е така, ако не бяха националните предатели от Яне Сандански насам. В историята обаче няма „ако“, защото мирише на изакване.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.