Как работи машината за фалшиви новини на кръга „Капитал“

Иво Прокопиев

Кадър на Прокопиев ще проверява истинността на фактите в интернет – каква ирония

Ако попитаме свободната енциклопедия какво е определението за „фалшиви новини“, отговорът е следният: това е вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги. Или накратко казано, това са новини, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. 

Докато от години грантовозависими наши и чужди НПО-та тръбят, че България била на 112-то място по свобода на словото в света, а „Репортери без граници“ създават измислени „класации“, в които унижават напълно умишлено страната ни, всъщност именно те често са и главните виновници за разпространението на фалшиви новини. Известно е, че „Репортери без граници“ се финансира от Джордж Сорос, така че е логично като „източник“ за медийната среда в България да се ползват също оядени от грантове наши „журналисти“ или „медийни експерти“, приближени на кръга „Капитал“. Но това, оказва се, съвсем не им е достатъчно, защото вече са решили да затворят кръга, присвоявайки си и правото да определят еднолично коя новина е фалшива и коя не. Наскоро стана ясно, че журналистът от „Капитал“ Росен Босев е назначен на нова длъжност – началник на офиса за проверка на факти в България към Агенция Франс Прес (АФП). Намерението е специално подбрани „журналисти“, които трябва да се съобразяват с местната култура, език, политическата обстановка и същевременно работейки с бюрата на АФП по света, да разследват и опровергават фалшива информация, циркулираща в световната мрежа. Като намерение звучи добре, само че проблемът е в компрометираните изпълнители. Защото от позицията на такива структури, присвояващи си правото да казват кое е черно и кое бяло, финансираните от Сорос медии и неправителствени организации вече ще имат пълната власт не само да маркират, заклеймяват и цензурират когото и както си поискат, но и ще разполагат с правото собствените им фалшиви новини да остават вън от подозрение. 

Явлението всъщност съвсем не е ново и повтаря една завършена тоталитарна структура, в която гледната точка е само едно – твоята, а всички инакомислещи са потискани. С разликата, че в днешно време това се представя за „демокрация“. Защото не са един или два примерите, че от години налагани фалшиви новини от медиите на кръга „Капитал“, в един момент не само, че се институционализират, но се превръщат и в трудно доказуеми неистини, често пъти получаващи дори държавна легитимация. Така например по темата „Пеевски“ „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“ изляха тонове мастило, с което приписваха всички земни грехове на бившия депутат от ДПС и техен медиен конкурент, позволяващ си да пише за прегрешенията на Иво Прокопиев.

Използваните изрази за легитимация на фалшивите новини по адрес на Пеевски бяха от рода на „както се говори“, „свързвани с него фирми“, „многократно тиражирани твърдения“ и прочие, разбира се без посочване на нито един конкретен факт или доказателство за тези внушения. Но за сметка на това с ангажиране на достатъчно, също грантови, говорители по темата, които повтаряха до откат налаганите мантри. Когато в един момент се достигна критична маса от публикации, тези изрази и действия бяха изоставени и се премина към директни твърдения, обяснявани вече със самия факт на множеството материали – „щом вече е казано толкова пъти, значи е истина“. Пропаганда от гьобелсовски тип, в най-чистия й вид, защото според нацисткия лидер, ако кажеш достатъчно голяма лъжа и я повтаряш постоянно, хората задължително ще повярват, а за да е успешна тази пропаганда, тя трябва да предизвиква интереса на обществото и трябва да бъде разпространена чрез средствата за масова информация.

Разбира се, през цялото време от създаването му, та и досега, за „Капитал“  и за „свободните журналисти“ там, темата за самия Иво Прокопиев или за неговите бизнес партньори, престъпили закона, никога не е стояла на дневен ред. Въпреки хилядите публикации за приватизационни нередности, наказателно преследване, запори от държавни органи, административни нарушения и наказания и прочие в други „несвободни“ издания. Наистина, завидно единомислие на всички работещи там, за които човек не може и да си помисли, че мнението им може да е дирижирано от собственика на изданията или да има някаква цензура. Тоест пак се връщаме на правилото – моето мнение е меродавното, то е свободно и нецензурирано, защото аз така казвам, а всички други са манипулативни, защото….ами аз така казвам. Естествено, превръщането на Пеевски в „универсалното зло“ без нито едно доказателство, сега получило и санкция от САЩ (следва да се отбележи, отново само на база твърдения) съвсем не е единственото постижение на „капиталци“. 

Пресен е примерът от вчера, когато „Медиапул“ тиражира фалшив документ от ДАНС, в който уж Пеевски е посочен като кредитополучател от КТБ, чрез свързани с него фирми, за 500 млн. лв. Проследявайки пътя на манипулацията се установява, че първоизточникът й е сайтът „Фрогнюз“ на Огнян Стефанов – бивш агент от ДС с псевдоним „Академик“. Идеята е да се удари не толкова Пеевски, а главният прокурор Гешев (позволил си да търси отговорност както на Иво Прокопиев, така и на Цветан Василев), който бил „прикрил“ тази информация в далечната 2015г. Естествено, нито Пеевски има кредити от КТБ за 500 млн. лв., нито негови фирми, нито пък това е „установявано “някога от агент на ДАНС. Напротив, установено е точно обратното, и то по официален път – от синдиците на КТБ, от международната разследваща компания „Аликс партнърс“, наета от държавата, а и от прокуратурата по делото „КТБ“, че Пеевски и фирмите му нямат невърнати кредити.

Независимо от това, от „Фрогнюз“ „новината“ веднага е препечатана в сайта informiran.net, превърнал се в нарицателно име за фалшиви новини и собственост на Арман Бабикян. Появяването й няколко часа по-късно в „сериозното издание“ „Медиапул“ обаче цели не само легитимацията й, но и последващото подемане от цялата машина на „Капитал“ и превръщането й постепенно в „истина“ по гореописаната схема. И само бързата реакция на прокуратурата, която беше принудена публично да опровергава измислицата, може би стопира сценария и „новината“ изведнъж беше изоставена. Макар като част от постановката междувременно близкото до Цветан Василев НПО „Боец“ да „сезира“ институциите за несъществуващата справка, а адвокатът на Василев Константин Симеонов да заяви, че щял да я изиска и по делото.

Освен този пример, всички добре помним и още три емблематични случая на фалшиви новини, разпространени от кръга „Капитал“. През 2015г. отново сайтът „Медиапул“ сътвори чудовищна манипулация, твърдейки, че Европейската комисия е поискала отстраняването на главния прокурор тогава Сотир Цацаров, като новината беше моментално разпространена и от „Дневник“ и „Капитал“. След като скандалът се разрасна се оказа, че подобно нещо няма, а журналистката Полина Паунова – сега работеща в „Свободна Европа“ и също смятаща себе си за последна инстанция в истината и морала, тогава твърдеше, че е използвала „неназован източник, пожелал да остане анонимен“. Междувременно самият заместник председател на Европейската комисия Франс Тимерманс категорично опроверга фалшификата на „Медиапул“, а ръководителят на представителство на Европейската комисия в България Огнян Златев също заяви, че публикацията е некоректна. Тази история разбира се има и предистория, защото точно по това време сайтът „Бивол“ тиражираше „Яневагейт“, така че „Медиапул“ беше просто една брънка в тогавашното желание на същите хора неудобният им главен прокурор да бъде отстранен.

Също журналист от „Бивол“ – Атанас Чобанов стана проводник през 2018г. и на втория емблематичен случай на фалшива новина, този път тиражиран освен от кръга „Капитал“ и от самата организация „Репортери граници“. Става дума за убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе, което пръв Чобанов представи като свързано с работата й и в отговор на журналистическите й разследвания за измами с евро средства. Тъй като Чобанов е един от приближените на „Репортери без граници“, фалшивата новина беше включена в годишния доклад на НПО-то в графата „Убийства с международен отзвук“ заедно с Джамал Хашоги и Ян Куцияк, без нито дума за факта, че извършителят Северин Красимиров беше заловен и призна вината си и че мотивите му нямат нищо общо с работата на телевизионната водеща. Едва две години след това Пиер Аски – президентът на „Репортери без граници“ беше принуден да признае в интервю, че причините за убийството не са били професионални и това е станало ясно за „Репортерите“ още при задържането на убиеца, много преди включването на този случай в годишния доклад. 

Третият случай също е знаков. Миналата година политикът от „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви публично, по повод на провеждана акция от НАП и икономическа полиция в магазините на „Хиполенд“, че Делян Пеевски е поискал да купи веригата от собственика й Мариан Колев, като атаката на институциите била именно заради отказът от продажба. Мирчев тогава прояви завидно въображение, като съчини цяла история с конкретни лица, посещения на офиси и прочие, достойна за холивудски сценарий. Всичко естествено се оказа опашата лъжа, защото лично Мариан Колев отрече пред bTV изобщо да познава както Пеевски, така и замесените от Мирчев в историята лица, но това не попречи на „Капитал“ и „Дневник“ напоително да коментират с дни „разкритията“ на приближения до Прокопиев политик.

Примерите могат да продължат, но принципът е този – ето така работи машината за фалшиви новини на „Капитал“, така работят „свободните“ и „морални“, „нецензурирани“ медии и техните приближени НПО-та, получаващи пари от един и същ източник. Фалшива новина – препечатване – говорене  - изпиране - действия. Дори и подобна „новина“ да се опровергае, ефектът е постигнат, съмнението е посято, а в удобен момент манипулацията се повтаря.

Сега същите тоталитаристи, за които чуждото мнение се е превърнало в табу, а собственото – в основание за репресия, от утре ще застанат освен на входа и на изхода на манифактурата за фалшиви новини. Както се казва - на собствените им медии и на техните собственици – честито. За останалите остава борбата с тоталитаризма, пардон, с „демокрацията“…

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари