Изпитът след 7 клас съсипва децата - държавата гледа и мълчи

Остават броени дни до най-отговорния изпит за днешните седмокласници

С годините направихме така, че най-важният, най-ангажиращият и най-определящият изпит в българското образование да бъде този след седми клас.

Всички останали, наричани по сложния административен начин „национални външни оценявания“, се превърнаха в статистика. Уж трябваше да служат за анализи, оценки и последващи корекции на учебните планове и програми.

Само уж.

На практика почти нищо не се прави. Освен че учебниците стават все по-сложни. Причините са много. Всяка от тях изглежда все по-маловажна.

Седмокласниците се подготвят, учат и се състезават за този изпит много повече, отколкото за който и да е друг в образователната система. Родителите инвестират баснословни средства в частни уроци.
А истината е, че място в българското образование има за всеки. Разбира се, най-добрите – или онези с повече късмет – попадат в най-желаните училища. Въпреки че животът често показва друго.

Няма едно-единствено най-добро училище.

Има съдба. Или късмет. След толкова години, толкова изпити и толкова повторения съм убеден, че е необходима кардинална промяна.

Промяна във формата на изпита – сегашният е тромав и остарял.

Промяна в съдържанието – стандартни въпроси за едно все по-нестандартно поколение.

Промяна и в самата философия на оценяването.

Вече три десетилетия измерваме всичко чрез български език и математика, а в същото време очакваме да имаме специалисти в най-различни области. Именно затова учениците често задават съвсем логичния въпрос:

„Защо да уча биология, химия, физика, история, география, музика, изобразително изкуство, технологии и предприемачество, след като изпитите са само по български език и математика? За какво ще ми бъдат нужни тези знания?“

И така всяка година.

Дано тазгодишните седмокласници имат късмет. Дано, поставени в рамката на стандартизирания тест, успеят да намерят правилните отговори. Лошото е, че държавата непрекъснато повтаря колко неграмотно поколение расте, но не прави достатъчно, за да подготви успешно и уверено поколение.
Времената са различни. Но и днес успехът в учението идва след много труд, много учене и безкрайно постоянство.

Останалото сме свикнали да наричаме късмет. Късметът на младите българи… Същият като късмета на нацията ни.