Труд
Автор:
Проф. Боян Дуранкев
Съдбата на Бюджет 2026 отдавна чука на вратата, но зад него вече нервно пристъпва Бюджет 2027
1. „Един над всички, всички под един!“
Изборите постигнаха рядък политически феномен: превърнаха старите партии в застрашен вид още преди природозащитниците да успеят да реагират. Още по-точно, изборите бяха спечелени от един, който притежаваше чудотворната магическа пръчка и опияняващата харизма на антисистемния играч - Румен Радев. Опонентите на тази теза биха имали по-голям шанс да дирижират симфония за цугтромбон и електрическа резачка, отколкото да оборят фактите.
Ето защо съм точен. Първо, понеже партията не съществуваше освен с хипнотизиращото си наименование. Име без носеща конструкция. Второ, и това е по-лошото, понеже тази нерегистрирана партия нямаше предварително разписана програма. Затова не е тайна, че в под знамената на генерала и в редиците на кандидатите за партийни представители попаднаха както много качествени и прогресивни хора (все пак, Радев почти 9 години е оглеждал хиляди хора за евентуалното партийно бъдеще) и успешни професионалисти, така и обикновени популярни политически туристи („мераклии“), които притежават удивителната способност винаги да се озовават близо до кацата с медеца. Най-голямо веселие предизвикваше „пълноводният поток“ (крада от Маркс тази крилата фраза) от социалисти и леваци, които усещаха аромата на бъдещата плячка и стремглаво захвърлиха червените байраци с аления мак. В огромния салон на „Арена 8888 София“ попаднаха - макар че се правиха на невидими - и стройна гвардия „десни“, както и доста безлични.
При положение че цялата власт чрез болшинство в НС и стопроцентово властване в МС принадлежи на „Прогресивна България“, няма как останалите партии да не са се почувствали с „отпаднала необходимост“, както язвително ги унизи един идеолог, отговарящ за „Евровизия 2027“. Но това е факт, който само бе констатиран, няма какво да се обиждат! Най-позорното „отпадане“ бе на мощната коалиция БСП-ОЛ, в която държаха вилици и ножове членовете на хайверената левица, социалистите на шампанското, тосканска левица и черноморските баровци. Заслужено, прието с разбиране!
Ако някои си помисли, че правя анализ на изборите, ще се заблуди. Мисля си за сегашното състояние на управленската архитектура, за нейната анатомия и физиология. За предстоящите задачи на прогресивната власт.
Румен Радев, когото уважавам и ценя (даже ако не му се нрави това), вероятно много добре разбира, че вече е не само в ролята на диригент на не много строен оркестър, но и че трябва да бъде автор и на партитурите пред всеки един изпълнител (министър). Координацията означава фино музикално изпълнение, а не надсвирване на министър с министър. Диригентската палка ще трябва да служи за вдъхновение, но и за наказание. Още повече че и някои по-прогресивни депутати, и най-прогресивни министри вече започнаха да дават на „заето“.
Затова, на първо време, ще се наложи да се приложи златния български принцип „Един над всички, всички под един!“, поне докато оркестърът не засвири с правилното темпо и без какафонични експлозии.
Да заключим, че партиите „с отпаднала необходимост“ започват лека-полека да излизат от състоянието на нокдаун (ПП на първо място), но не и от тежкия „нокаут (БСП-ОЛ, ИТН, Величие, Меч и т. н.).
Още една констатация. Въпреки възможността за 8-годишно управление на „Прогресивна България“, за която някои партийци се размечтаха, естествената позиция на новата партия е в посока „слизане по трудния маршрут“ на политическия Еверест не само поради забележимата какафония, но и поради факта, че за някои „мераклии“ да се набутат в управленските схеми това не се случи, при което те вече чувстват ПП „Прогресивна България“ с „отпаднала необходимост“, освен за няколко от останалите по-ниски постове в държавата. Цунамито на Радев вече се е оттеглило. Сега започва по-трудната част - описът на щетите и изплащането на политическата ипотека.
2. Ледников период посред горещо лято
Обещанието „Готови сме! Можем!“ навлиза в опасната възраст, когато лозунгите започват да се сблъскват със счетоводството: обещан по-висок икономически растеж (над 3%), по-висока добавена стойност, нови технологии и изкуствен интелект, по-ниска инфлация (до 2%), по-високи заплати, социални придобивки и пенсии. „Готовите“ прогресмени, без да гледаме вънкашните работи, имат ясно разписани задачи от диригента в начален „до мажор“: (1) Финансов одит. До началото на мандата си Радев обяви, че първата задача е „да направим детайлен анализ на финансовото състояние на страната и на скритите дефицити, които ни очакват“. (2) „Мека“ борба с инфлацията. Един от основните изказани приоритети е „да пречупим тренда на галопиращите цени“, макар и без да се въвеждат административни тавани на цените; (3) Реализация на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Правителството трябва да осигури плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са краткосрочните задачи.
Средносрочните и дългосрочните задачи са сложни и дълбоки: (4) Отстраняване на мафиотизираната олигархия от възможностите да властва в икономиката и да се ползва от държавните финанси; (5) Намаляване на бюджетния дефицит (от 3,5%) и на държавния дълг; (6) Намаляване на неравенствата, така че да се достигнат средните европейски резултати. Ако групираме възможностите - при добра координация - тези неща да се сбъднат, то бих заложил на следните позиции:
(1) и (3) - с над 2/3 вероятност да се сбъднат;
(2) - с вероятност около 50%;
(4) - с вероятност 1/3;
(5) и (6) - с вероятност под 10%.
Сумарно погледнато, засега печалбата на правителството не изглежда да се постигне с „висока добавена стойност“, каквото и да означава това. Част от причините са обективни (все пак, косвено участваме във война), друга част са също ясни - някои от новите състезателни „коне“ още не тичат както трябва.
Но когато фактите заговорят, не само икономистите, но и боговете ще замълчат. Затова ще очакваме проектобюджета (без „постна пица“, но мъдро оптимизиран) и 16 август 2026 г., когато правителството навърши 100 дни живот (то встъпи в длъжност на 8 май 2026 г., т. е. 8 май се счита за ден 0 (начало), ден 1 е 9 май 2026 г. (ден на Победата и на Европа). Няма съмнение, че освен ведрото настроение от регистрацията на „Прогресивна България“, което предстои, тя ще се наложи да заработи в своя пръв Ледников период и то по време на горещото лято. Съдбата на „Бюджет 2026“ отдавна чука на вратата, но зад него вече нервно пристъпва „Бюджет 2027“, а малко по-назад стои държавният дълг, който учтиво се представя като гост, но упорито отказва да си тръгне. А цялата отговорност вече не е на никоя „сглобка“, а само на Водача.
Ако „политиката“ е или летешкото „Затегнете коланите, ще се приземяваме!“, или бюджетарското „Ще теглим още дългове, та да живеем сега доволно!“, правителството ще пропада, а партията ще запада. Едно правителство може да изисква много неща от гражданите си, от поданиците си, но когато дойде мигът, когато започне да изисква прекалено, или да заборчлява трагично, това е краят.
Засега Господ е дал първи „гратисен период“ на това правителство, за да започне да бере плодовете, точно до 19 юли 2026 г., понеже до тогава ще се наслаждаваме на Световното първенство по футбол. Успех на българските юнаци - не сега, но някога! През този период „народът“ си взема заслужена отпуска, бири и чипс.
Така че вялото обсъждане на „Бюджет 2026“ от 109-те депутати (само от опозицията) ще премине без големи телевизионни драми въпреки силните вокали на някои политици.
Глобалното затопляне поне има едно предимство - никой не спори дали съществува. За политическия ледников период това не може да се каже. Той настъпва тихо, с комисии, стратегии, работни групи и бодри пресконференции. Докато гражданите обсъждат жегата, държавата обсъжда дефицита. Докато асфалтът се разтапя, реформите остават дълбоко замразени. Засега новата власт разполага с най-ценния политически ресурс - времето. Но времето е като сладолед през август: изглежда в изобилие в кофичката, докато не започне да се стича по пръстите.
