„Поезията е дълго плаване към мечтата. Поетът е аргонавт, който с години е търсил своята Колхида…” – се казва на гърба на новата стихосбирка на Георги Константинов „Колхида” (изд. „Хайни”, 2019). Творбите са подбрани по необикновен начин. Поетът Маргарит Жеков е направил приятелски избор от предишни и нови стихотворения на известния поет. Сборникът съдържа над сто творби: има стихотворения, писани преди десетилетия, както и съвсем нови.
Вечерта преди рождения ден на поета (Г. Константинов е роден на 20 декември 1943 г.) в Столичната библиотека се събраха повече от 100 почитатели на вечните строфи, които поколения българи знаят наизуст от творчеството на Георги Константинов. Премиерата включваше авторски рецитал и няколко песни по негови стихове, написани и изпълнени от Евгени Бенов. Поетесата Александра Ивойлова прочете част от студията „Екзистенциални и библейски мотиви в поезията на Георги Константинов” на Маргарит Жеков, в която се казва: „Още в стихотворението „Април” от първата стихосбирка на Георги Константинов „Една усмивка ми е столица” (1967) се откроява способността на лирическия „аз” да изгражда духовна иносказателност при пресъздаването на природното. Поетическото откритие за злото като дърво, което никога не е пониквало, но е давало плодове, е от най-висока класа. За първи път по този начин в българската поезия е пресъздадена същността на злото с неговата прикритост и подмолност, способността му неизменно да се проявява в природното и човешко битие…
„Дали ще намеря Колхида е друг въпрос, важното е, че се роди още една стихосбирка” – каза Георги Константинов, който отбеляза, че първите му стихотворения са публикувани в „Родна реч” през 1959 г. „Аз съм вече 60 години на литературната сцена, дано вие сте тук отново и на 100-годишнината ми…”
Публиката аплодира дълго поета и пя заедно с Евгени Бенов, който досега е написал 17 песни по стихове на Георги Константинов.
В авторския рецитал прозвучаха стихотворенията „Април”, „Колхида”, „Миг”, „Вечер”, „Кактус”, „Пролетна градушка”, „Раждане на извор”, „Миг като вечност”, „Пустиня”, „Дърво и птица” и др.
От новата книга:
Георги Константинов
Колхида
Съществува ли Златното руно –
аз не зная. Бях с друго зает…
Виждах само стените на трюма.
Гърбовете мълчаха отпред.
За Веслото привързан с верига,
слушах такта на свойто сърце.
И жадувах да стигнем Колхида –
поне миг да отпусна ръце.
Дълго плавах в пространство, което
беше пълно с умора и страх.
Не познавам цвета на морето.
И залечни земи не видях.
Разгадавах вълните тревожни.
Пеех песни, подобни на стон…
А за всичко останало може
да разказва героят Язон.