Чавушоглу: Турция взима предвид притесненията на НАТО за С-400

13 организации искат оставката на Порожанов Земеделското министерство води сектора към унищожение

Вицепрезидентът Йотова: Време е да кажем какво не ни харесва в ЕС Над 100 деца получиха награди от конкурс за Велики Преслав под патронажа на вицепрезидента

Състоянието на Бил Гейтс отново надхвърли 100 милрд. долара

Отлриха завишена радиоактивност на минералната вода в Невестино

Дончо Атанасов е подал оставка от ръководството на АПИ

Подписка за мъж, причинил смърт на пътя, докато обжалва 17-годишна присъда

Дерменджиев отговори на Любо Пенев

Земеделският министър: Проектите за плодове и зеленчуци са за близо 900 млн. лв.

МВнР: Над 70 български автомобила са платили завишени пътни такси в Турция

Отварят в понеделник офертите за новите кораби на флота

Вижте тартора на разбитата банда за телефонни измами

Думите на Яворов тръгват от Поморие на два езика

Задържаните на трафик на екстази за 1,5 млн. лв. роми остават в ареста

Турция залови шпиони от Обединените арабски емирства

Как се пази национален суверенитет чрез култура Държави подкрепят автори, които творят на родния език, България не е сред тях

Международна конференция за авторските права в Талин

Съществува мнението, че през вековното си развитие великите нации са завладявали света с военна сила и икономически инструменти. Малко от съвременните политици обаче си дават сметка, че истинското, устойчиво във времето завладяване на нов свят е ставало в процеса на културна и духовна асимилация, на езиково и образователно влияние върху чуждоезикови общности. Нека да си припомним, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността.

Основата на тази тотална власт е поставена чрез литературата. От какво обаче трябва да се предпазят днес малките езици и култури? И какво става с малките литератури в мултикултурна Европа? Датчани, норвежци и шведи усещат опасността от доминиращите нации и веднага след Втората световна война създават и започват да прилагат системата PLR (Public Lending Right). Това е държавна защита на авторските права в обществените библиотеки. Чрез държавно финансиране и специален закон правителствата директно се грижат за обезпечаване на писателския труд на родните езици. За да не се стигне да парадокса норвежците (унгарците, хърватите, словенците…) да пишат само на английски и така след сто години да изчезне техният език. Очевидно замисълът е много по-дълбок от повърхностното разбиране за ролята на езика като комуникационно средство. Става дума за стратегия за национален суверенитет чрез културата.

От 1946 г. до днес 60 държави в целия свят са въвели в законодателството си PLR, а в 34 държави системата действа и техните автори получават годишен хонорар за наличието и заемането на техните книги в обществените библиотеки. Колкото повече един автор е четен, толкова по-голям хонорар получава. Учудващо, но такива екзотични по нашите разбирания държави като Фарьорски острови, Гренландия, Нова Зеландия, Австралия, Исландия, Грузия подкрепят авторите, които творят на националните езици. Но България и Румъния, както може да се очаква, не са членове на тази важна организация.

Какво става на Стария континент? В 24 държави от ЕС системата е въведена, благодарение на директивата 2006/115/ЕК, която за първи път е приета на 19 ноември 1992 г., прегласувана през 2006 г. и подписана от България при присъединителните процедури през 2007 г. Основното в нея е следното: всяка държава е длъжна да създаде Център на родната литература и той да се финансира от бюджета за култура, който трябва да отделят средства за неговата издръжка и за справедливо заплащане на авторските права.

Международната конференция в Талин (22-24 октомври 2018) събра представители на 13 европейски държави (Естония, Норвегия, Финландия, Словения, Полша, Литва, Латвия, Унгария, Хърватия, Сърбия, Румъния, Чехия, България). От името на Съюза на българските писатели представих конкретни факти за публични действия в подкрепа на въвеждането на PLR в българското законодателство. През последните три години СБП – в лицето на неговия председател Боян Ангелов, осъществи сериозни инициативи за огласяване на директивата PLR в опита да защити труда на писателите и да създаде Център на българската литература. В моята презентация разказах за създаването на работна група, която през февруари 2018 г. внесе официално писмо до Комисията по култура в Парламента. Писмото беше подписано от председателите на три творчески съюза – Боян Ангелов (СБП), Любен Генов (СБХ), Снежана Тодорова (СБЖ), както и от проф. д. ик. н. Стоян Денчев (ректор на УниБИТ), Николай Дойнов (председател на Съюза на НЧ) и Юлия Цинзова (директор на Столичната библиотека). От Комисията по култура официалното писмо беше предадено на Правната комисия на Народното събрание, която вече 6 месеца не е дала отговор дали ще се съобрази с искането на творческите съюзи.

На конференцията в Талин огласих намерението на председателя на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов да се бори за по-висок процент за култура в проекто-бюджета за 2019 г. Недопустимо е след Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ние да продължаваме да бъдем на последно място по процент за култура. В Естония на всяка крачка си личи, че тяхната държава отделя 2% от брутния си продукт за култура. Българските писатели се надяват, че депутатите ще проявят разбиране, че няма как да запазим духовния си потенциал и да увеличим влиянието си на европейската сцена, ако не се обърне внимание на ролята на кирилицата и на писателския труд за националната ни идентичност. Нека не забравяме, че историята се пише не само от професионалните историци, а преди всичко от гласа и съвестта на писателите. Дали някой щеше да си спомня с трепет за подвига на опълченците ни, ако не беше Вазов?

Ето някои конкретни факти, които са постижение на други малки народи и бяха съобщени от техните представители: Финландия отделя всяка година 14,2 милиона евро за хонорари за авторите си, чиито книги съставляват фондовете на обществените библиотеки. Норвегия – 12.5 милиона евро; Дания – 22 милиона евро; Швеция – 15.4 милиона, Латвия – 302 хиляди евро, Литва – 230 хиляди евро, Хърватия – 300 хиляди евро. „Дори Турция заяви ясно намерението си още през следващата година да направи законодателни промени и да въведе PLR-системата” – това обяви на заключителното заседание в Талин международният секретар Джим Паркър, който само преди месец е провел разговори в турския парламент. Очевидно някои държави, без да имплементират европейски директиви, ще ни изпреварят в тази стратегическа посока. Нека не допускаме и сърбите да ни задминат, които са готови на всичко, за да утвърдят лидерската си роля на Балканите.

Съюзът на българските писатели притежава потенциала и волята да създаде и ръководи Център на българската литература. И това ще стане с подкрепата за EWC (Европейския писателски съвет) към ЕК, чийто генерален секретар Мириам Диокарец заяви: „Ще помагам с всички сили да защитите труда и достойнството на вашите автори!”. А международният секретар на Норвежката асоциация на писателите и преводачите Тронд Андреасън каза: „България е изключително важна за Европа и нейното културно многообразие. Вие трябва да бъдете равноправен член на PLR. Сами не осъзнавате какво богатство притежавате”. Казват ни го чужденците, а ние кога ще обърнем очи към собствения си интелектуален потенциал и ще го превърнем в дивидент – сега, веднага…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ами дано…ама с 0,4 процента от БИП ( като извадим инфлацията) няма как да се прави културна политика. Вчера, четох визията на министерството за култура за 2018-2020 спокойно може да се каже, че е писана 1958. Проблема на културната политика е първо визия за нея и след тива е финансовия. Хвърлиха на пазара изкуството, а то такъв няма в страната. За дворцовите артисти не ми се говори.

  2. О, неразумни юроде. поради что се срамиш да се наречеш „самобитен“ българин? Как да нямаме култура? Цели 150 поп фолк таланта са гръбнакът на българската култура. С тях медиите стават и с тях лягат. Радио канали, ТВ канали, Интернет канали, Фейсбук, Туитър, Инстаграм – цялата българска медийна среда е посветена на 2 неща: СКАНДАЛИ и ЧАЛГА. Е, вярно, че това е „специфична и самобитна“ суб-култура на българското суб-общество, която никой на света – дори руснаци – не консумира. Който иска да твори друга култура няма място в България. Но не е вярно да се казва, че в България не се отделят пари за култура. Просто българинът се срамува да я покаже и при официални случаи я замита под килима или я крие зад вратата.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.