Как съюзниците започнаха да управляват победена Германия

Генерал Айзенхауер получава Ордена на победата от маршал Жуков (вдясно).

Преди 75 години, на 30 юли 1945 г. се провежда първото заседание на Контролния съвет по управлението на страната

Маршал Жуков посочва факти за грубо нарушение на решенията от Потсдам

Възстановянето на живота в страна, която до вчера ви е била враг, а сега, с нейната окупация, вие носите отговорност за нея, не е леко бреме за победителя. Задачата придобива особени затруднения, когато става дума за Германия, страна, в която през годините на управлението на Хитлер, нацизмът дълбоко бе поразил политиката, идеологията и съзнанието на немците. А окупирането на територията на бившия Трети райх едновременно от четирите държави-победителки направи нещата още по-сложни.

Съюзниците в антихитлеристката коалиция успяха да разработят механизъм, който да позволи на Германия да се върне към следвоенния живот. Правното основание за дейността на държавите победителки бе Декларацията за поражението на Германия и поемането на върховна власт над Германия от правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция, подписана на 5 юни 1945 г. в Берлин. Тя бе подписана от главнокомандващите на съюзническите армии в европейския театър, маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков, армейския генерал Д. Айзенхауер (САЩ), фелдмаршал Б. Монтгомъри (Великобритания) и генерал Л. дьо Тасини (Франция). От името на своите правителства те декларираха, че поемат върховна власт в Германия. В същото време бе подчертано, че този акт не може да се разглежда като анексия.

Държавите-победителки започнаха по свое усмотрение да разполагат своите въоръжени сили и цивилни органи в Германия. Всички административни органи и населението трябваше безусловно да изпълняват исканията на представителите на съюзническите сили и изцяло да се подчиняват на техните заповеди. Документът предвиждаше, че в случай на неизпълнение от Германия на изброените задължения, държавите победителки могат да предприемат действия, които смятат за подходящи.

Германия в границите на 1937 г. беше разделена на четири зони: съветска на изток, британска на северозапад, американска на югозапад и френска на запад. Окупационните сили на всяка зона бяха подчинени на съответния главнокомандващ. Берлин, разположен в съветската окупационна зона, трябваше да бъде разделен на четири сектора и окупиран от въоръжените сили на четирите държави. За съвместното управление на града е създадена междусъюзническа комендатура, състояща се от четирима коменданти от всяка от държавите победителки.

За прякото упражняване на върховна власт в Германия е създаден Контролен съвет, който е съставен от главнокомандващите на съюзническите армии. Всеки от членовете на Контролния съвет имаше правото да управлява единствено в своята зона на окупация и ако дневният ред включва въпроси, засягащи Германия като цяло, да го правят заедно с други членове на съвета. Решенията трябваше да се вземат единодушно.
На 25 юли 1945 г. след декларацията за поражението на Германия съюзниците подписаха споразумение за допълнителни изисквания към победената страна. Споразумението предвиждаше пълното и окончателно премахване на всички сухопътни, морски и въздушни сили на Германия, както и на СС, СА, СД и Гестапо. Нацистката партия беше напълно и окончателно премахната и обявена извън закона. Всички видове военно обучение, военна пропаганда и военни действия бяха забранени.

Споразумението гарантираше правото на съюзниците да регулират всички въпроси, засягащи отношенията на Германия с другите страни, да контролират немската икономика, финанси и търговия, вътрешната транспортна система и енергетиката, пропагандата и медиите като „средство за влияние върху общественото мнение“.

Контролният съвет осъществява своя законодателна дейност, като разработва закони с общо приложение, издаването на апели по въпроси от особено значение за окупационните власти или немското население, заповеди, определящи изискванията за Германия, които не са установени със закон и директиви и инструкции, адресирани до конкретни органи.

Окупационните власти внимателно задоволяваха нуждите на населението. Ето само един пример. За да позволи на вярващите в провинция Мекленбург и Западна Померания да извършват религиозни ритуали във връзка с Коледа без неоправдано препятствие, началникът на съветската военна администрация на провинцията разрешава от 15 декември 1945 г. до 2 януари 1946 г., включително цялото местно население безпрепятствено да се движи денонощно, а също така и денонощната работа в тези дни на театри, естрадни шоута и други заведения за забавление.

... Към първото заседание на Контролния съвет за администрацията на Германия на 30 юли 1945 г. военните ръководители, които станаха негови членове, вече бяха натрупали известен опит в общуването помежду си. Първата им съвместна среща на 5 юни 1945 г. в Берлин при подписването на Декларацията за поражение на Германия остави изцяло благоприятно впечатление. Преди официалната среща Д. Айзенхауер посети щаба на 1-ви Белоруски фронт. „Срещнахме се като войници, и може да се каже, по приятелски начин“, спомня си маршал Г. Жуков. Д. Айзенхауер, като ми стисна ръката, ме погледна дълго и после каза: „Значи това си ти!“ - Аз му благодарих в негово лице на съюзническите войски, които се бориха с нас срещу фашизма ... "

Съветската страна организира прием с отлично сервирана маса за гости. „Такъв гостоприемен жест на маршала към неговите съюзници ме накара да съжалявам, че не мога да остана тук повече“, спомня си на свой ред Д. Айзенхауер. "Ансамбълът на Червената армия изпълни прекрасни песни, а банкетната маса беше изпълнена с руски деликатеси".

Установяването на по-голямо взаимно разбиране беше улеснено и от новините от Москва, за които Г. Жуков незабавно информира гостите: Айзенхауер и Монтгомъри бяха наградени с орден „Победа“, а де Тасини беше награден с орден „Суворов“, I степен.

Въпреки това, първата комуникация между членовете на бъдещия Контролен съвет в пълна степен показа, че отношенията няма да бъдат безоблачни. Когато маршал Жуков предложи на съюзниците първо да изтеглят войските си извън предварително договорената демаркационна линия, и виждайки в това условие за започването на успешните дейности на Контролния съвет и работата в окупационните зони, те приеха тази мярка едва след дълго закъснение. Въпреки това, след като изтеглиха войските си, те се опитаха да преразгледат постигнатите споразумения в Ялта и Потсдам. Точно това беше смисълът на опита им да запазят в своите зони немските военни формирования, които се предадоха на англо-американските войски, но не бяха разпуснати след края на военните действия. И това беше групировката на 21-ва армия и 3-та танкова армия на Вермахта, както и останките от 12-а и 9-а армии, които преминаха през фронтовата линия към американците. Според показанията на бившия командир на армейската група „Висла“ генерал К. Типелскирх и двете армии, подчинени на него, благодарение на отделни преговори с американците, „бяха спасени от безусловна капитулация на бойното поле, което неизбежно щеше да ги доведе в руския плен“.

Маршал Г. К. Жуков на 10 юли 1945 г. посочва пред англо-американското военно командване фактите за грубо нарушение на решенията на конференцията в Потсдам за разпускането на Вермахта. Въпреки това дори след три месеца състоянието на нещата малко се променя. Главнокомандващият на съветските окупационни сили е принуден да предаде на западните представители в Контролния съвет меморандум, който цитира неопровержими факти, сочещи, че в провинция Шлезвиг-Холщайн (британската окупационна зона) има група немски войски, включително армейската група „Норд“, т.е. авиация, танкови и специални части на Вермахта и формирования на немския флот. Имаше и около 1 милион немски войници и офицери, които не бяха третирани като военнопленници.

По време на обсъждането на меморандума на маршал Жуков от членовете на Контролния съвет на 30 ноември 1945 г., фелдмаршал Б. Монтгомъри, под натиска на фактите, беше принуден да признае съществуването на организирани отряди и формирования на Вермахта в британската зона на окупация, но не бързаше да изпълни решенията на Потсдамската конференция, както и специалния закон за премахване на Вермахта, приет от Контролния съвет на 20 август 1946 г. от англо-американските съюзници.

ова означаваше пряко непризнаване на решенията на Потсдамската конференция и отказ на САЩ, Великобритания и Франция да запазят единна германска държава. И след решението на западните сили да се създаде Федерална република Германия чрез обединяване на техните зони през март 1948 г., Контролният съвет също спря да работи.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле