Как Хрушчов събу обувката си в ООН

12 октомври 1960 г. Никита Хрушчов (вляво) държи обувката си в залата на Общото събрание на ООН, до него е съветският външен министър Андрей Громико.

Още не е ясно дали съветският лидер е размахвал ботинката си или само я е сложил на масата и е удрял по нея с юмруци 

Хрушчов се среща с Фидел Кастро в евтин хотел в Харлем

На 12 октомври 1960 г. на заседание на 15-то Общо събрание на ООН (ОС на ООН) в Ню Йорк се разиграва един от най-скандалните случаи в историята на международната дипломация. В един момент полемиката така се нажежава, че първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов си събува обувката и започна да чука с нея по масата, опитвайки се да заглуши речта на представителя на Филипините Сумолонг.

Изследователи на биографията на съветския политик поставят под въпрос този епизод. В мемоарите на членовете на делегацията на СССР в САЩ той се появява в различни версии. Днес никой не може да каже със сигурност дали Хрушчов е чукал по масата със своята обувка преди 60 години. Заедно с царевицата и „Кузькина мать“ (руски идиоматичен груб народен език или закачливо ироничен израз, означаващ „да заплашиш някого с репресия), този забавен инцидент завинаги остава в историята, която е здраво свързана със съветския лидер.

Тази юбилейна 15-та сесия на ОС на ООН започва своята работа на 18 септември 1960 г. Очевидно е, че по това време световните лидери са имали повече свободно време, отколкото сега. Хрушчов има възможност да пристигне зад океана за по-дълго време. Един ден той посещава премиера на Куба - Фидел Кастро. Срещата е забележителна с това, че става в евтин хотел в афроамериканския квартал Харлем, където кубинската делегация трябвало да се премести след конфликт с управата на луксозен хотел. Тази акция на Хрушчов предизвиква широк резонанс в американските медии и е наречена от Анастас Микоян брилянтен ход.

Освен това, на тази сесия на ОС на ООН се обсъжда и въпроса за премахването на колониализма. Още първия ден в организацията са приети Кипър и още 16 африкански държави, които получават своята независимост. Хрушчов привлича вниманието на делегатите с експресивното си поведение още на 26 септември, когато Кастро произнася своята историческа реч „Когато изчезне философията на грабежа, тогава ще изчезне и философията на войната“ - тя продължава 4 часа и 29 минути и влиза в Книгата на рекордите на Гинес. Когато Кастро пита публиката дали американският адмирал Арли Бърк не е сбъркал своята позиция по отношение на Куба, Хрушчов извиква от място: „Той греши!“ и размахва своя юмрук. Така, първият секретар на ЦК на КПСС не за първи път с думи, а с жестове подкрепя новия си приятел.

На 12 октомври настроението на Хрушчов е съсипано от сутринта. На този ден е планирано да се обсъдят събитията от 1956 г., когато съветските войски потушават антиправителствени демонстрации в Унгария. Съветската делегация е намислила да напусне залата, но Хрушчов решава да остане и организира истинска пречка за противниците.

Представителят на Филипините сравнява СССР с концлагер и припомня унгарските събития, приканвайки Москва да даде пример на целия свят, като деколонизира Източна Европа и разпусне социалистическия блок. В отговор ораторът се натъква на гневния укор от Хрушчов. Според една от версиите, точно в този момент той произнася легендарната фраза „Ще ви погребем“, а според друга той казва това на репортерите по време на посещението си в САЩ през 1959 г.

„Протестирам срещу неравноправното отношение към представителите на държавите, които седят тук, - бушува Хрушчов. - Защо действа този лакей на американския империализъм? Поставя въпрос, който не е процедурен! И председателят, който симпатизира на това колониално управление, не го спира! Това справедливо ли е? Господа! Господин председател! Ние живеем на земята не по Божията милост и не по ваша милост, а от силата и ума на нашите велики хора от Съветския съюз и на всички народи, които се борят за своята независимост. Не можете да заглушите гласа на хората, гласа на истината звучи и ще звучи. Край на колониалното робство! Долу го погребете, колкото по-дълбоко, толкова по-добре!“

В мемоарите на самия Хрушчов, написани след отстраняването му от всички постове, историята с обувката, разбира се, не е спомената. Но неговият зет, главен редактор на „Известия“ - Алексей Аджубей, я разказва, което добавя към нея много интриги. „Хрушчов непрекъснато питаше, искаше разяснения, уточнения, изискваше от ораторите да представят своите пълномощия от членовете на делегациите и т. н. Вече не ставаше дума за „унгарския въпрос“, стана ясно, че този път дискусията е осуетена по друг, по-силен начин. Всички членове на нашата делегация, в съответствие с техния темперамент, удряха по сгъваемите маси пред столовете си и бяха подкрепяни от много други делегации. Изведнъж, часовникът се изплъзна от ръката на Хрушчов. Той започва да го търси под масата, но коремът му пречеше, той изруга и след това ръката му напипа обувката“, казва Аджубей.

В описанието на неговите лудории имаше място и за хумор. Когато след „унгарския въпрос“ беше поставен за обсъждане и „алжирския въпрос“, французите решиха да напуснат залата. Някой ги попита защо си тръгват. Французите отговориха, че отиват в магазина, за да си купят ски обувки.

Преводачът на срещата Виктор Суходрев, също много пъти разказва за инцидента с обувката. През 2008 г. той каза в интервю: „Хрушчов на тази сесия излезе с програма за премахването на колониализма във всичките му форми и прояви. Тогава други участници в срещата, по-специално филипинците, започнаха да говорят: „Точно така, трябва да сложим край на остатъците от колониализма!“ И те започнаха да споменават Източна Европа и балтийските републики, които са били държани в колониално робство. Това вбеси Хрушчов. И за да привлече вниманието на председателя, той започна да блъска с юмруци по масата, както направиха Громико и Зорин. И тогава се появи обувката“.

Ако се вярва на Суходрев, след срещата Хрушчов се връща към скандала на среща с лидерите на социалистическите страни. Според преводача, първият секретар на ЦК на КПСС е обяснил, че от възмущение е започнал да удря с юмрук по масата и е счупил часовника си, след което от негодувание събува обувката си. В различни интервюта обаче Суходрев нарича опонента на Хрушчов или филипинец, или испанец. Освен това той твърди, че от задния ред лично е видял как Хрушчов си сваля обувката и тя не е ботинка, а сандал. Тук трябва да се припомни, че случаят се разиграва в средата на есента.

Началникът на 9-о управление на КГБ генерал-майор Николай Захаров, който осигурява безопасността на първия човек на държавата по време на посещението му в САЩ, също говори за случая в ООН в напреднала възраст: „Хрушчов свали обувката си и започна да бие по масата премерено, като махало на метроном“.
Има и несъответствия за мотивацията за постъпката на Хрушчов. Например, с почукванията си (независимо дали с обувка или юмрук), той не може да протестира срещу речта на Сумолонг, но се опитва да привлече вниманието на председател на сесията ирландеца Фредерик Боланд, за да получи думата за възражения. Според Суходрев, между другото, председателят на Съвета на министрите на СССР подозира Боланд в предубедено отношение към речта на филипинеца.

В интернет можете да намерите фотография на Хрушчов, който размахва обувка в залата на ОС на ООН. Това е фалшификация, както и твърдения, датиращи от началото на 2000-те, че уж обувката е била публикувана във вестниците. Всъщност няма други доказателства, освен изявленията на съвременници за тези събития. Въпреки че историята с обувката беше активно обсъждана и на Запад.

Синът на Хрушчов - Сергей, има две версии за произхода на тази легенда. В първия случай той се позовава на репортера на The New York Times Джеймс Ферон, според когото Хрушчов-старши наистина е чукал по масата, но не с обувката си, а с юмруците си и точно същото са правили и другите членове на делегацията и представителите на социалистическите страни. Той е размахал обувката си над главата, и след това я сложил на масата.

Друг авторитетен източник според Хрушчов-младши е служителка на ООН, която е работила в конферентната зала този ден. Според него, когато политикът се връщал на мястото си, един от журналистите го настъпва по петата, и в резултат на това обувката пада. Жената вдигна обувката и я подава на Хрушчов, но запотеният и развълнуван политик не успява да я обуе бързо. Заседанието започва и за да не държи обувката в ръка, лидерът на СССР я слага на масата.

„Когато беше възмутен от речта на друг делегат, той започна да блъска по масата с предмета, който случайно попада в ръцете му. Ако тогава беше държал чадър или бастун, щеше да започне да чука с чадъра или бастуна“, - цитира служителката на ООН Сергей Хрушчов.

Американският журналист Уилям Таубман пише, че съветският лидер не е удрял с обувката, а само я размахал. Както отбеляза фоторедакторът на списание Life Джон Лонгард, Хрушчов наистина си събува обувката, но само има намерение да удря с нея. Като вижда, че присъстващите в залата фотографи са насочили обективите си към него, Хрушчов просто връща обувката на крака си. Лонгард е сигурен, че опитните журналисти никога нямаше да пропуснат такъв кадър.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле