Каракачанов: Политиците трябва да имаме обща стратегия срещу циганизацията

Снимки: Денислав Стойчев

Близо 1 млрд. лв. са изразходвани през последните години за интеграцията на циганите без особен резултат. Няколко месеца се води един дебат в обществото по тази концепция, която бях лансирал като концепция за справянето с циганското население в България. Държа да подчерта, че в България има няколко документа, по които е трябвало да се провежда национална политика в тази насока. Те са предназначени основно не толкова да приобщят циганското население към обществото и да го приучат към нормални навици, а към това да направят българското общество толерантно към това, което правят нашите съграждани от цигански произход, каза вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачановна на откриването на организирана от него кръгла маса в Министерския съвет за Концепцията срещу циганизацията на България.

През последните години финансиране от държавния бюджет и външни програми са изразходвани близо 815 млн. лева (Пряко държавно финансиране около 196 млн. лв и външно финансиране около 618 млн. лв.) за интеграцията на циганите. Голяма част от средствата са използвани от около 500 броя ромски НПО-та, които са се регистрирали, само за да усвоят определен ресурс, без да се свърши нищо реално. Резултатите от тези програми са налице и нищо основно не се е свършило. Около 500 човека от държавната администрация са ангажирани в различни структури, като заплатите им са на стойност около 5 млн. лева. Сумарно средствата, изразходвани за социализацията на циганите през последните години, стават около 1 млрд лева. Какво бихме могли да направим с всички тези средства, ако стимулирахме грамотната раждаемост или са бяха използвани за българските общности извън страната? Днес на тази кръгла маса не сме поканили структури и хора, които са изразили крайно негативно отношение към ромите, защото не е целта да създаваме напрежение, а да търсим реални мерки. Фокусът на мерките в концепцията са такива насочени към държавните органи, от които зависи приобщаването на циганското население, и такива срещу засилването на злоупотребите със социални плащания. Идеята е да се постави акцент върху социализацията и приобщаването им към общите стандарти и законови норми, обясни Каракачанов.

Смятам, че този проект е много интересен с предложенията и страгетията. Закъснели сме с около 2-3 деситилетия. Докато ние говорим тези хора продължават да правят деца на деца, което е по-страшното. Мерките трябва да са още по-радикални, каза Христо Мутафчиев. Само се страхувам, че докато ние се опитваме да говорим тук, едва ли има смисъл действията, защото в крайна сметка всеки, който иска да влезе в политиката, опира до този етнос. Въпросът е как ще се справите, когато те потрябват за избори, попита председателят на Съюза на артистите в България.

Самите политици трябва да сложат цензура. Политици, които се изказваха отрицателно, ме срещаха в Народното събрание на парламентарен контрол и ми казваха: „Да, стратегията е хубава, ама нали знаеш, политика“. Е, докато си играем на политика, няма как да постигнем нищо. По подобен въпрос и проблем ние политиците трябва да имаме обща стрегия", каза още Каракачанов.

 

Опитът до този момент показва, че тези срещи не водят до нищо. Въпросът е тази среща какво ще постигне. Въвеждането на машинно гласуване е фундаментална глупост, както се досещате - каза математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов - На местните избори в края на октомври ще се гласува за до пет неща. Кмет, районен кмет, кмет на населено място, общински съвет и преференциално гласуване. Това въвежда естествено образователен аспект, защото избирателят ще трябва да се справя с 5 екрана. Според изследванията с една машина могат да гласуват до 200 човека. В една махала с по-слабо грамотно население, ако се въведе машинното гласуване – гласуване просто няма да има. Ние се готвим да си го причиним. Представете си искрено желаещ да гласува представител на малцинството и трябва да се справи с 5 екрана. Ще стои в стаичката, ще станат скандали, просто ще се изпобият в тези секции.

В много страни на запад съществува едно понятие „позитивна дискриминация“, което всъщност е оксиморон. Те обаче имат предвид че е хубаво малцинствата да бъдат стимулирани. Във Великобритания и САЩ хора от различни етноси работят като полицаии – изключително полезно нещо. Когато трябва да се овладее бунт в техните гета, тези хора са в особена помощ, защото местните им имат доверие. Аз смятам, че ще е полезно малцинството да бъде привличано в органите на МВР, а защо не и в армията при този дефицит на кадри. Би могло това да се направи пристижно и достойно за тях, призова проф. Константинов.

За да си полицай, трябва средно образование, но аз знам, че поне 15-20 процента от циганското население имат такова. Трябва да се работи за подбор на подходящите - каза още Красимир Каракачанов - През 1999 г. реализирахме подобен пример в Петрич. Полицаят беше от ромски произход и в гетото се разбираха, защото го знаеха като „тяхно момче“.

 

Концепцията, ако бъде приложена такава какавато е, би дала много добри резултати. Може би трябват още по-крути мерки по отноешение на престъпленията и извращенията. Тази среща и стратегия са безпредметни, докато не бъдат одобрени от властта. Това нещо се рискува да мине само като един елемент от едно продължаващо говорене от 30 години. За да има успех тази концепция, аз очаквах да видя одобрението на властта, от премиера Бойко Борисов. На хората, които приемат политиката на тази държава. Не чух нищо такова - каза Васил Василев от комитет "Васил Левски".

Днес децата се учат на родолюбие. Пълно е и с примери на циганчета, които се учат на родолюбие. Те са прекрасни примери на хора, на които държавата трябва да помогне да си стъпят на крака и да не попаднат в гетото. Ромските барони не дават нищо това да се случи. Този етнос няма нацониални герои и тези деца прегръщат нашите герои като свои. Те обичат Левски. Има много примери за потенциал, който, ако не се използва, всичко се изпуска. Държавата трябва да обърне внимание на приобщаването на циганските деца към нормите. Ако те бъдат като нас, няма да има някаква граница. Трябва да помогнем на тези деца да се отскубнат от гетото. Тогава обществото ще спечели, каза още Василев.

Как ще реагират, ще разберем другата седмица. Това повече не може да продължава. Следва всеки един политик да има морал и да има визия за страната. Аз ще го внеса като предложение и ще се борим това да влезе в законодателството, за да има промени. Аз си върша моята работа и не го правя, защото съм вицепремиер по сигурността, а защото тази тема я говорим отдавна. Време е за мерки, защото след 50 години ще сме малцинството, ще сме в държава, която няма да е ясно дали трябва да се казва България, каза Красимир Каракачанов.

Дали ни харесва или не – проблем има. Този проблем същестува не от днес, а от много отдавна. Тук трябва да кажем, че легендите за това, че ще изчезне българсият характер в обществото, е инструмент, който да събуди обществото внимание. Ние и нашите внуци няма да видим такав катаклизъм, заяви бившият социален министър Иван Нейков.

Едно от нещата които управлението трябва да разбере, е защо досега не успяваме и защо не функционират контролните механизми. Голям ефект обаче няма от тяхната работа. Ще акцентирам за социалната сфера: влинияето на държавата върху ромския етнос е преди всичко през социалната сфера. Това е мостът, който същестува за много от членовете на този етнос въобще с държавата. След като обществото дава, обществото има право да иска определен тип поведение. Обществото има и волята, и моралът да оказва подкрепа, но това значи че има право да иска това поведение. Един от много важните инструменти за интегрирането на хората от ромски етнос е създаването на ззаетост. Помощите сега се получават на база на съществуващи програми – няма и правна и морална пречка срещу тези помощи да се иска полагане на труд. Когато човек работи човек ще има квалификация, ще се реши проблемът със здравните осигуровки, ще има и стаж. Друга легенда е, че тези хора нищо не могат освен в зоната на сивата икономика. Всъщност се оказва, че много от хората от ромския етнос има определени умения, придобити по неформален начин. Работодателите обаче искат професионални сертификати. Няма как тези хора да ги върнем в училище, начинът за справяне на този проеблем е т. нар. валидиране на знания, придобити по неформален начин. Ако един ром е натрупал знания и умения, могат да бъдат признати по реда за признаване на такива знания, без да ги връщаме 4 години в училище. Ако искаме работата по тази концепцията да не спре и да не потъне някъде по чекмеджетата, би трябвало да се приеме пътна карта за решаването на проблема. Трябва да изберем. Трябва да се набележат основните стъпки с които цели от стратегията да се започне, каза още Нейков.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика