Картата на висшето образование у нас показва дисбаланси по региони и разминаване в търсенето и предлагането на специалисти

Ректори на 17 университета и синдикалисти: Има огромен интерес от чужденци към българските висши училища, но за привличането им трябва държавна стратегия

 Медицинските специалности са едни от най-желаните от кандидат-студентите. Броят на чужденците, следващи медицина у нас, е рекорден за Европейския съюз, а професионалната реализация на завършилите е изключително висока. Това стана ясно от изнесените данни от ректори на 17 висши училища и синдикати след обсъждане на проекта за Национална карта на висшето образование в България, което се проведе във вторник във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий".

"Светът се конкурира за мозъци. Необходима е държавна стратегия, за да привлечем българите, родени в чужбина да учат в нашите университети. Има огромен интерес от чужденци към българските висши училища, най-вече от азиатските държави. Страната ни обаче трябва да облечки визовия режим, да се отпускат стипендии и да се разшири кридитирането на обучението за желаещи от трети държави", изтъкнаха ректорите.

Картата на висшето образование в България показва дисбаланси по региони и разминаване в търсенето и предлагането на специалисти. Това изтъкна Георги Стойчев от „Институт Отворено общество“-организацията, изготвила данните.

По думите му Картата ще се използва при определяне на държавния прием за обучение и при разкриването на нови висши училища или филиали. 

"Ако всички професионални направления имаха подобни характеристики, бихме казали, че характеристиките на българското висше образование съвпадат със социално-икономическите потребности и пазара на труда", подчерта Стойчев.

Той информира, че в категорията специалности с най-високи показатели у нас попада и направлението архитектура.

Втората група са специалности, към които също се отчита голям интерес от работодателите, добра възможност за реализация с високи доходи, но сравнително нисък интерес от страна на кандидат-студентите. Типичен представител е математиката, която дава възможности за реализация почти като при информационните технологии, но малко младежи желаят да я изучават.

"В своеобразна трета група попадат направления с много висок интерес, но по-слаба реализация. Такава специалност е театрално и филмовото изкуство, където 100% от местата са заети. Някои от неприетите студенти дори отиват да учат в частни университети. Въпреки това обаче данните отчитат по-слаба реализацията на дипломираните в тази специалност.

В четвъртата група попадат специалности като икономика или бизнес администрация, които са толкова масови, че завършилите ги трудно успяват да се реализират в тези направления", посочи Георги Стойчев.
Картата показва и други аномалии като във висшите учебни заведения са записани 407 000 студенти, което е почти два пъти повече от сега -около 216 000. Тази способност обаче не се разпределя според търсенето на различните професионални направления и специалности на регулираните професии. 

Ректорите и синдикатите алармират, че достъпът до висше образование в северозападния и югоизточния регион е ограничен.