Мечката слезе в Сопот Държавното горско стопанство ще поиска разрешение за отстрел на животното

107 хил. кв. м нови офиси са завършени до средата на 2019 г.

Полицаи и пожарникари обучават деца в забавачка

Изложба на канарчета в Бургас

Министър Петков: Процентът 6,7 за осъвременяване на пенсиите от първи юли догодина не е окончателен

По-висока смъртност сред мъжете в Шуменско Спад на починалите деца до 1 г.

Руската лотария пази 3 милиарда рубли непотърсени печлби

Тристайните апартаменти в София са най-търсени Финансират до 90% от стойността

Криско с коментар за нахалните фенове Изпълнителя не е експонат, написа рапърът

Туск: ЕС никога няма да пожелае раздяла с Великобритания без споразумение

Ердоган: Путин подкрепя позицията на Турция за премахването на заплахата от терор по границата

Д-р Неделчо Тотев, председател на НСОБ: Неизплащането на надлимитната дейност ще задълбочи неимоверно кризата в болниците

Премиерът Борисов: Започнаха да се връщат висококвалифицирани кадри от чужбина (ВИДЕО)

10 души са задържани за незаконна сеч при акцията във Велико Търново

Кичка Бодурова – искрена, земна, обичана

Изядох много шамари и вече не знам дали мога да прощавам, казва поп звездата

Тя е безспорно една от най-големите български поп звезди, чиято съдба преди повече от 20 години я отведе зад океана, но не успя да прекъсне кармичната й връзка с многобройните й фенове. Доказа, че разстоянията не пречат да поддържаш гореща любовта на родната публика и всяка година се връща тук за по няколко месеца, за да пее за всички приятели.

Докато е в САЩ, я топлят хилядите писма на хората от нейните два официални фенклуба в България, а дойде ли си тук, изпуска клапана на целия си талант и артистизъм, за да събере в едно любовта – своята и на публиката.

– Кичка, това лято ти не направи поредица от свои концерти, а пътува със сборната програма „Вечните песни на България“. Защо реши да се впишеш в това турне?

– Тази година трябваше да премина през една здравословна реконструкция и затова трябваше да я карам по-леко. Приех с радост поканата да участвам в тези концерти. За мен бе истинско удоволствие да се видя и работя с колеги. Но имах и разочарования.

– Как минаха концертите, какви бяха отношенията помежду ви, на какво ниво беше организацията им?

– Концертите минаха страхотно. И с колегите атмосферата беше прекрасна. Но организаторът направи много интриги, които аз ненавиждам. Коментирал е негативно с други моите условия и изисквания за работа, подписвал се е като мой продуцент под договори, което е много непочтено (доколкото разбрах, това е правил и с други). На мой организатор, с когото аз работя почти 20 години и който всъщност му помагаше, се е опитал да прокарва подмолни приказки срещу мен, след като разбра, че го хванах с фалшивото му представяне за мой продуцент. Аз с интриганти и некоректни хора не мога да работя. Доколкото разбрах от Поли Паскова миналата година, тя даже го е набила поради същите причини. Затова отказах да правя допълнителни концерти, както и да участвам в заключителния в НДК. С хората, с които работя, аз съм като в семейство, иначе не мога да работя. Негативността ме отблъсква.

– Най-новата песен, която записа, е кавър на парчето на Никос Вартис „Искам да те имам“ и получи много възторжени отзиви. Как избираш нещата, които да влязат в твоя репертоар, и с кои наши композитори работиш в последно време?

– Тази песен страшно ми хареса. И реших да я изпея така, както аз я чувствам. Не мисля, че имам нужда да записвам много. Но ето че един млад талант, роден в Бургас, ми предложи наскоро да направим песни заедно – Гого Милтиядов, заедно с бургаския поет Пейо Пантелеев. Гого, като беше малък, винаги излизаше на сцената на концертите ми в Бургас, давах му микрофона и пееше с мен – беше сигурно осем-деветгодишен. Пееше: „Ти тръгна сам и прегърна те морето“. Сега ми каза, че ще е много щастлив да направим една продукция заедно. За моя градски Пейо – бях чувала негови песни, но страшно съжалявам, че чак сега истински се запознах с неговото творчество. Мисля, че ще направим хубави песни. И догодина, живот и здраве, се връщам по-рано, защото ще има много работа. Ще започна с отложените ми концерти от септември.

– Това лято с мъжа ти отскочихте и до Гърция. Разкажи ни за преживяванията ти там? Разбрах, че си запяла на брега на морето и са те разпознали!

– Да бе, беше много смешно. Отидохме на ресторант и аз помолих да ни сложат маса на самия бряг, далеч от другите. Бяхме с приятели и аз се почувствах толкова щастлива, доволна, че приключих работата за месеца. Изведнъж скочих от стола и си запях: „Седя си пак на плажа и броя вълните…“, и възкликнах: „Ех, колко ми е хубаво, да му…“ И отсреща на една от масите млада дама вдигна ръце и тя и извика: „Г-жо Бодурова, колко се радвам да ви видя. Може ли да се снимаме – и ние току-що си запяхме вашата „Калимера, калимера, добър ден!“ Аз се почувствах като в небрано лозе. Притесних се много и се молех да не са чули изреченото от мен с последната радостна въздишка. И се снимахме, разбира се!

– Кичка, ти си почетен гражданин на Бургас, а прави впечатление, че нито веднъж не си била поканена да бъдеш в журито на „Бургас и морето“. Имам предвид, че ти си се явявала на 5 международни фестивала за изпълнител и не си се връщала без награда, всяка година правиш самостоятелни концерти в Летния театър. Какво е твоето обяснение за това?

– Попитайте кукловодите на този фестивал – тези, които дърпат конците. И тъй като аз обичам да назовавам всичко с истински имена, нека продължа – Тони Димитрова влезе в миналогодишното шоу, където участвах, и показа такава неприязън към мен, защитавайки дует „Ритон“, които доста се изложиха. После, без да се притеснява от коментари – от колеги или медии, съвсем тенденциозно ги покани да бъдат в журито на тазгодишния фестивал и да имат рецитал. Безпардонна, прави изказвания, че на хора, с които аз съм приятел, не им говори – едни от тях са прекрасните Мими и Развигор. Та аз дори не знам защо има толкова омраза към мен. Защо не я попитате всъщност не се ли измъчва, като толкова много умее да мрази – не само мен, и всички около мен. Предполагам, че тази омраза е причината да не ме канят да бъда в журито, но аз чак толкова зор нямам. Важното е, че същият този летен театър ухае на любов, когато аз съм на сцената му.

– Да, известно е, че сред колегите ти има хора, които не те долюбват. Какво е твоето обяснение за това?

– Вече споменахме за някои от тях, но важното е, че хората ме обичат и това се показа във „ВИП Брадър“. Омраза от колеги, любов от публиката. Аз имам хубав живот и на двата континента, пътувам когато си поискам, нямам любовни разочарования, имам истински приятели, не мразя никого, имам фенове, които не ме забравиха и се умножиха много пъти в годините. Излъчвам самочувствие на щастлив и успял човек. И хора с комплекси и злобари е нормално да се дразнят от това. Както и такива, които се мислят, че са божества, а аз им припомням, че не са. И както казах веднъж – тези, които нямат в двора си какво да берат, гледат в чуждия и завиждат. А едно от най-силните доказателства, че се приемаш за слаб, е да завиждаш и злобееш.

– Би ли направила лично ти нещо, за да се изгладят отношенията помежду ви?

– Това вече няколко пъти ме питат. И пак казвам – аз не се сърдя на никого, защото не искам да имам негативни чувства в себе си. Всеки, който ме е наранил, мога да извиня, ако дойде срещу мен и разбера, че съжалява. Всички грешим и трябва да си прощаваме, щом грешката е осъзната.
– С напредването на годините човек прави „чистка“ в списъка на приятелите си, настъпил ли е и при теб този момент? В какъв случай би зачеркнала завинаги приятел?

– Завинаги като приятел, не като човек. Бих поздравила, бих попитала как е, но приятел за мен значи много. И преди да отпиша някого от списъка на моите приятели, прощавам няколко пъти. Това боли, но болката от предателство е по-силна.

– Склонна ли си да простиш предателството?

– Прощавала съм. Но вече пораснах, изядох много шамари и не знам. Дано не ми се случва.

– Винаги си идваш с голяма радост в България, но и винаги трупаш някакви разочарования от действителността тук. Кои са най-големите ти тревоги, свързани с днешния хал на българския народ?

– Може би най-голямото е, че виждам, че много се роптае, недоволстват хората. Но никой нищо не прави. Всеки гледа да се спаси сам. Гледам комшиите турци как са готови да умрат за това, което искат. А ние се спасяваме поединично. И още нещо – как всички осъдени се спасяват? Как може да има закон 2-8 години затвор, ако убиеш човек, дори непредвидено – ами да си мислил! А за подкуп – 10 години? Съсипва ме неправдата тук.

 

Боян Ангелов:
За интригантите няма почивен ден

Писателите никога не са били хора, които послушно надават ухо какво им „нареждат“ отгоре или отстрани, твърди председателят на СБП

Роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария (Базел и Лозана), където завършва валдорфска педагогика и социална психология с признат докторат. Преподавал е и специализирал в областта на гьотеанистиката, историята на философските системи, социалната и педагогическа психология.

Автор е на двадесет и три поетични книги, сред които: „А върху ножа – детелина“, „Тиара“, „Делтата на другия живот“, „Еос“, „Помилване“, „Поледица“.

– Г-н Ангелов, изборът ви за председател на СБП преди две години беше събитие, подплатено и предшествано от оглушителна атака сквернословия и интригантство. Успяхте ли през това време да заличите окопите и да изпушите с „противниците“ лулата на мира?

– За интригантите няма почивен ден. Те винаги са недоволни, все нещо не им достига, мислят се за недооценени или съвсем неоценени. Ала не искам да се връщам назад и да изкупувам чужди грехове, ако има такива. Не съм си правил илюзията, че ще бъда мил и драг на всички. Щом вършиш нещо, щом вземаш решения, щом полагаш усилия да създаваш нещо ново, няма начин всички да те харесват и одобряват, дори и в тесния кръг на семейството, камо ли в многобройното „семейство“ на писателите… Опитвам да бъда открит и доброжелателен към всички колеги, да помагам с каквото мога. За никого не е тайна, че вратата на кабинета ми е отворена не само през приемния ми ден. Не съм върнал нито един човек от прага, независимо дали се е обадил на секретарката, дали имаме уговорка или не. Дали идва с молба за финансова или творческа помощ, да се оплаче от живота, възрастта, децата, издателствата, съюзния вестник… Или просто е наминал да обсъди някакви новини, да ми подари новата си книга, да ми прочете новите си стихотворения.

– Някои хора открито предричаха, че ще се провалите, намекваха, че сте „брънка“ в дълъг корупционен процес, участник в „далаверите“ и довършител на разрива между членовете на съюза. За тях, но и за другите, приготвихте ли си отчета?

– На тях, а и на всички други би трябвало да им е ясно вече що за човек съм, без тежки отчети и доклади. Веднага след избора ми на 7 юни 2014 г. предадох одиторския доклад на прокуратурата и след няколко месеца дойде отговор, че не са открити следи от нарушения. Подчертавам – не са открити СЛЕДИ, което може да означава, че някои хора са се постарали да няма такива следи. Всички финансови документи са на разположение на членовете на СБП и всеки от тях може да се запознае със съдържанието им. А тези персони, които се опитват днес да ме въвличат в някакви „далавери“, трябва да знаят, че в България има правосъдие и ще отговарят пред него за клеветите си.

– Когато член на СБП хули и руши престижа на съюзната организация, не е ли редно да се откаже от нея? Членството е доброволно и ситуацията е като при брачната двойка – ако тръбиш, че партньорът ти не го бива в леглото, очаква се да се разведеш!

– В нашия Съюз членуват стотици писатели и когато няколко недоволни крещят и вият до Бога за престъпления и злоупотреби в сдружението ни, всичко това са хвърлени камъни и кал срещу престижа и авторитета на СБП. Аз лично не знам вече как и към коя още институция да се обърна, за да се спрат веднъж завинаги нападките и подозренията. Всеки разумен български гражданин знае, че прокуратурата е висшата инстанция, която може да се произнесе по нашия казус. Особено за неща, които са ставали преди мен и извън моето знание, тъй като до избирането ми за председател на Съюза не съм избиран в него на никакви длъжности, не съм бил дори член на управителните му съвети. И аз много високо бих могъл да попитам защо през 90-те години бяха иззети административните сгради на Съюза на ул. Ангел Кънчев“ щ3 и щ5? Защо къщата на Ламартин в Пловдив не е притежание на СБП? Защо Творческата база в Ситняково е върната на държавата? Къде са изчезнали стотиците ценни картини, купувани или подарени на СБП? И още много и много „защо“. По същия начин, със същите основания…, но без да се опитвам да се правя на следовател, съдия или прокурор. И без думи, които обикновено се считат за нецензурни.

– Немалко се изписа и изговори за публичната ви защита на Вежди Рашидов, дори един събрат по перо ви отправи обвинения, че угодничите на властта… Угодничество ли е това, или изказване на принципа „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа“?

– За вас може и да е събрат, но за мен не е нищо повече от самонадеян тип, въобразил си, че може да хлевоусти наляво и надясно. В това отворено писмо до медиите няма нито една дума, зад която не мога да застана, която е лъжлива, притворна или подмазваща. Казах само това, което е ясно, видимо и документирано: благодарение на министър Рашидов Министерството на културата най-после ни забеляза – нас, писателите, като достоен партньор – през миналата година то подкрепи финансово книги в памет на известни български писатели, писателски годишнини, сп. „Пламък“. Най-после предложенията на издателство „Български писател“ бяха оценени и в програмата „Помощ за книгата“, надяваме се заедно да организираме следващата международна среща на писатели в България. Какво дотук има, което заслужава гавра и укор?

– Скрити и явни „доброжелатели“ на СБП твърдят, че това е една ненужна организация на пенсионери, че изобщо не е творческа, че е тоталитарна и архаична отвсякъде… Кой има сметка да хвърля такива обидни нападки в публичното пространство?

– Съюзът на българските писатели трябва и доколкото може подпомага и стимулира творческите изяви на своите членове. Ала той е и преносител на цялото онова безценно духовно богатство, създавано през десетилетията от българските писатели – от Иван Вазов, Пейо Яворов и Елин Пелин, та до наши дни. Сметка от такива сквернословия имат само онези, които са предали отечествените идеали и са станали слугинаж на чужди интереси, нямащи нищо общо с писателството и с духовността.

 

Къде са забравените пионерки на чалгата?

Кемал Ататюрк любил много жени

Българче стана голмайстор в Англия

Мирон Йорданов:
Strongman? Бойко Борисов, разбира се!

Анкара усилва „Щитът на Ефрат“

Затворът обича богатите

Селфитата застрашават психическото здраве

Доц. Румен Димитров:
Двойки харесват донор по детски снимки

Мухотерапията спасява от ампутация

Дженифър Лорънс – млада, красива и богата

Наричат Никол Шерцингер „Тялото“

 

Всичко това и още много интересни четива в новия брой на „Жълт Труд“ – от 31 август!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Най-голямата БГ певица! Както винаги истинска! Много я обичам

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.