Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Класовата борба срещу “американските централи”: 2014-2020 г.

Срещу „Ей и Ес – 3С Марица изток 1“ се води целенасочена кампания.

Грабят, ядат баницата на народа, приватизират вече приватизираното. Кампания като тази срещу Марица Изток 1 и Марица Изток 3, срещу чуждестранни инвеститори не е имало вероятно от средата на 1950-те години

По повод многократните призиви да бъдат развалени договорите с „Ей и Ес – 3С Марица изток 1“ и „Контур Глобал Марица изток 3“ в три поредни броя публикуваме анализ на икономиста Красен Станчев, в който той развенчава редица митове, свързани с дейността на двете централи.

Ако в интернет потърсите „АИКБ“, „американски централи“ и „2019“, ще установите, че в това съчетание упоменаванията за миналата година са 3 300 пъти. От 2014 г. до днес резултатът е е над 37 000 пъти, повечето от публикациите са всъщност ругатни.

Медийна офанзива

Да вземем заглавията от последния месец…

– „Опасно изкривяване на енергийния пазар“, „спешно прекратяване на договорите за неправомерна държавна помощ“ (10 декември 2019 г., възвание, отворено писмо на работодателски организации и един синдикат – без БСК и „Подкрепа“)…

– „Кой яде от енергийната баница?“ (2 януари 2020 г., Investor.bg)…

– Американските централи „ядат баницата на хората“ (3 януари 2020 г., OffNews и др., например Нова ТВ – препечатване на коментара, вероятно от Investor,bg)…

– „Държавната помощ за американските ТЕЦ-ове е грабеж“ (3 януари 2020 г., Economic.bg)…

– „Рекордно скъп ток у нас“ (5 януари 2020 г., „алармираха синдикати и бизнес в студиото на „Нова“)…

– „Токът у нас е рекордно скъп“ (6 януари 2020 г., Pariteni.bg)…

– „Има скрита приватизация за ТЕЦ „Марица Изток 3“ (6 януари 2020 г., Epicenter.bg)…

Това са само част от вариациите в публикации по повод „Ей и Ес – 3С Марица изток 1? (МИ1) и „Контур Глобал Марица изток 3? (МИ3). Подписката от декември е инициирана от АИКБ. Другите споменати заглавия са препубликувана статия на председателя на АИКБ.

Стилът създава впечатление за обоснованост. Първичните изяви са средно три-четири на месец през 2019 г. Понякога те са подкрепени от други организации (след 2015 г. без БСК и „Подкрепа“). Има срещи с главния прокурор в края на септември 2015 г. и с министър-председателя през април 2018 г. (преди това има протести пред ТЕЦ). На първата се твърди, че „има скрита приватизация за ТЕЦ „МИ3“, а втората ражда новината, че „до седмици развалят договорите с американските централи“ (също заглавия – от Epicenter и Glasove, на времето също са подети от други издания).

„Енергийни и прочие експерти“

Матрицата е публикации в Investor и „Нова“. В нея са неутрализирани критиките на неназовани „независими“ „енергийни и прочие експерти“, заблуждаващи публиката, че тези централи са необходими. Предположих, че и аз съм попаднал в тази „прочее“-група.

За първи път мнението е неглижирано в писмо от октомври м. г. до Mediapool, подписано от АИКБ, КРИБ и БФИЕК, по повод статия на Владислава Пеева „Струва ли си за стотинка по-евтин мегават час да стряскаш инвеститорите“. Няма въпросителен знак, то е твърдение. В него има очевидна грешка: казано е „мегават“ вместо „киловат“. Но статията е предупреждение. Аз съм на същото мнение, твърдя и се опитвам да докажа от много време, че разтурянето на договорите е по-скъпо от изпълнението им. Същото в цитираното от Пеева мнение изказват Трайчо Трайков, Иванка Диловска и Боян Рашев.

През декември, като член на УС на БТПП аз се опитах да убедя колегите да не се присъединяват към възванието. През 2001 г., ИПИ и аз бяхме единствените скептици по повод подписването на договори от рода на тези за МИ 1 и 3. Тогава, през януари 2001 г., с Лъчезар Богданов поставихме седем изисквания към оценката на тези инвестиционни проекти. След инвестиционната фаза и по двата проекта съм ръководил екипи за оценка на социално-икономическите им ефекти. Споменавам това, защото „ирационалността“ на първоначалната инвестиция е един от основните аргументи срещу МИ1 и МИ3 в споменатите и други изказвания.

Еволюция на аргументите „против“

В писмото си против становището на Трайков, Диловска и Рашев, освен посочването на грешката, няма сравнение на „спестяванията“ при МИ1 и МИ3 с разходите по анулирането на договорите и страничните ефекти. Посочено е само, че а) тези две централи „не се пържат“ на високите цени на електричеството и б) при такива цени повече инвестиции не би следвало да се очакват.

През 2014 г. ДКЕВР създава прецедент в работата на ЕС като депозира питане в Генерална дирекция Конкуренция дали предишните решения на правителствените органи на България за повод МИ1 и МИ3 са непозволена държавна помощ. В списъка на делата по повод такава помощ няма случай институция от страна членка да отправи такова питане (и съответно да отвори процедура) спрямо решение на друга институция от същата страна. На това отгоре, през 2013-2014 същата ДКВЕР сама е потвърдила договори, за които пита дали има непозволена помощ.
Оттогава по преписката в Дирекцията няма развитие. Работодателски организации се активират по въпроса едва след средата на 2015 г.
Кампанията има три страни – реторична, тематична и фактологическа.

Има тенденция към огрубяване и народничество на изказа. Тя е особено очевидна сред октомври 2019 г.

Темите са десет, застъпват се и частично сменят:

1. В края на юли 2014 г., след демарша на ДКЕВР в Брюксел, синдикати и работодатели искат правителството да национализира двете централи; говорят за „непрозрачност“ на договорите, но те са публикувани (заедно с приватизационните договори на ЕРП).

2. Тогава в парламента е внесен законопроект за одържавяване на МИ1 и МИ3, вносителят Валери Симеонов заявява: „пред финал е доказването на непозволена държавна помощ за Марица Изток 1 и 3“.

3. Законопроектът е превод на полски закон от 2000 г., който изчиства собствеността на въглищни ТЕЦ преди приватизацията им през 2002 г. (преди това, през 1998 г. е либерализиран достъпът до електропреносна инфраструктура, вече „закачена“ към ЕС). Заетостта в сектора е съкратена от 400 хил. на 150 хил. души, но субсидиите се запазват. За разлика от България тя се смята за позволена дори от радикалните „зелени“.

4. Мотивите към законопроекта, без анализ на последиците, цитирайки Полша, изискват разтуряне на договорите веднага. Такива призиви за други въглищни ТЕЦ и подобни договори за изкупване на електроенергия няма.

5. „Починът на Полша“ е забравен за две години, но се поява отново като аргумент през първата седмица на 2020 г., без споменаване на важните подробности;

6. През 2017 г. възниква нова тема – политиката на ЕС за декарбонизация. Тя се тълкува (пак от работодателите, защитници на АЕЦ „Белене“ и „зелените“) като основание за затваряне на МИ1 и МИ3. Пропуска се обстоятелството, че (според изчисленията на Георги Босев и Иван Арсениев в Доклада на БАН за енергетиката) при действащите норми 70% от инсталираните лигнитни мощности биха могли да работят през 2035 г., а през 2040 г. 53%.

7. През пролетта на 2019 г. възникна ново „обвинение“ – двете централи печелят много, то се повтаря и сега.

8. През декември 2019 г. възванието е договорите с МИ1 и МИ3 „да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети“. Приема се за доказано, че инвестицията в МИ3 е изплатена. Това е спорно и много вероятно при съдебен процес да се докаже, че не е вярно. Такава политика би спряла МИ3, с отрицателни ефекти за Мини Марица Изток, фиска и риск от загубени съдебни спорове.

9. На 3 януари т. г. е направен и опит за доказателство, че заради „американските централи“ електричеството у нас е по-скъпо от другите страни в ЕС и да се изчисли „непозволената“ помощ за мегават час.

10. Появява се нова идея – бюджетът да изплаща договорите с МИ1 и МИ3. Тази идея е формулирана така:

a. „Ако държавата няма волята и куража да прекрати тази неправомерна държавна помощ, този грабеж, нека да я заплаща тя от бюджета, а не да товари потребителите със скъп ток“;

b. „А не да способства за влошаване конкурентоспособността на почтения бизнес и да потиска икономическия растеж и доходите на хората“;

c. „И понеже държавата няма свои пари (тя ги събира от нас данъкоплатците), може да ги набави, като посъкрати малко раздутата държавна и общинска администрация и ограничи кражбите“.

В този списък ги няма спорадичните опити (през 2018 г.) сметките да бъдат представени като разход на домакинствата (което е очевидно неправилно) и дежурното позоваване на „правителството на Иван Костов“. То има важно значение, защото е свързано с характера на договорите и твърдението за непозволена помощта. Постоянна тема е и „почтеността“, но тя присъства само като внушение за липсата u при тези две централи и спорадично като обвинение за „нерешителността“ на правителствата.

Очевидно е, че ако договорите се „заплащат от бюджета“, това би било държавна помощ в чист вид. Тъкмо срещу нея е насочена цялата кампания.

(В следващите два броя следва преглед на твърденията за “непозволена държавна помощ” и “изплатена инвестиция” на МИ3, “скъпо електричество”, “загуба на конкурентност” и “големи печалби”).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.