Климатичните бежанци

Терминът може да влезе в официалните документи

Депортацията на засегнатите от глобалните промени е незаконна

Комитетът на ООН по правата на човека взе решение, основано на прецедентен случай, че депортирането на „климатичните бежанци“ нарушава международното право. Глобалните структури обещават на света в близко бъдеще повече от сто милиона такива бежанци.

Световната банка проведе проучване през 2018 г., което прогнозира съдбата на климатични бежанци в рамките на 143 милиона от Латинска Америка и африканските държави от субсахарския регион през следващите 30 години. Всъщност, това са същите области, в които през последните няколко години се движат в колони все още „традиционните“, а не „климатични бежанци“ към САЩ и ЕС.

До 2040 г. движението Green peace ни обещава 200 милиона спасяващи се от сушата, слаба реколта и повишаване на морското равнище.

Гражданин на тихоокеанската островна държава Кирибати - Йоан Тейтиот, потърси убежище като климатичен бежанец в Нова Зеландия с мотива, че родният му остров може да отиде под вода до 2050-а, според кантората, наречена „Междуправителствена група по промените на климата“ (IPCC). Именно този случай бе разгледан от Комитета на ООН по правата на човека. Макар че, стигна до извода, че животът на г-н Тейтиот не е застрашен непосредствено, той реши, че депортирането в страни, където се случват промени в климата е нарушение на международното право. Ето какво коментира комисията въз основа на членове 6 и 7 от Международния пакт за граждански и политически права:

„Без сериозни национални и международни усилия последиците от промените на климата в приемащите страни биха могли да нарушат правата на хората. (...). Тъй като вероятността цялата страна да бъде под вода представлява такъв изключителен риск, условията на живот в такава страна могат да станат несъвместими с правото на достоен живот, преди този риск да бъде признат“.

Терминът „климатични бежанци“ все още не е фиксиран в международното право, но се появи в пресата и в устата на западните политици миналата година. След решението на Комитета на ООН по правата на човека той може да влезе в официалните документи.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)