Отпадането на мониторинговия механизъм над България е възможно, ако ЕК подкрепи властите за същинска реформа на правосъдната система, включваща отстраняване на магистратите със зависимости

Свидетели сме на парадокс – докато във вътрешен план пропагандата агресивно атакува държавното обвинение, то безпристрастната оценка на Брюксел за работата на специализираните правоохранителни институции е повече от добра

„Ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по Механизма за сътрудничество и проверка, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.”

Констатацията е от последния мониторингов доклад на Европейската комисия, представен през ноември 2018 г. И още: “Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта”.

Всеизвестен факт е, че присъдите се произнасят от съда, а окончателните решения по “корупционните” дела са на най-висшата съдебна инстанция – Върховния касационен съд. Повече от 20 години у нас се насажда клишето, че това дали ще има осъдени, зависи единствено и само от качеството на обвинителните актове, т.е. от работата на прокуратурата. За целта бяха създадени поне дузина неправителствени, съдийски и дори неформални организации, за чиято издръжка потънаха милиони. С щедро финансиране бяха захранени множество медии и десетки журналисти, а приватизатори, натрупали милиони от криминална приватизация, създадоха дори собствени медии, които пропагандират защитните тези на адвокатите им и бранят оправдаващите ги съдии.

Натискът на Брюксел, който с право недоволства от липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта, очакванията на обществото за възстановяване на справедливостта и изработване на законодателната рамка на специализираното правосъдие и прилагането му, както и стартиране на дейността на новия антикорупционен орган, направиха публична основната причина за липсата на ефективно правосъдие у нас – наличието на симбиоза на определени адвокати с определени съдии и близостта на подсъдими “издатели” с върховете на правосъдната система, от близо четири години, в лицето дори на председателя на Върховния касационен съд.

Повдигането на обвинения спрямо група, доскоро смятани за недосегаеми олигарси, от типа на Иво Прокопиев, както и изправянето на съд, макар и задочно, на банкера беглец Цветан Василев, естествено доведе до ответна реакция - тяхна и на други от противниците на прокуратурата, които имат проблем с произхода на “първия милион”. Така изкристализираха доскоро затъмнени зависимости по оста престъпни капитали-власт-правосъдие или по-скоро липсата на такова. Свидетели сме на парадокс – докато във вътрешен план пропагандата агресивно атакува държавното обвинение, то безпристрастната оценка на Брюксел за работата на специализираните правоохранителни институции е повече от добра.

Това обяснява защо 2018-та година бе изпълнена с тотални безобразия, провокирани именно от върховете на правосъдната система и подкрепяни от председателя на ВКС и ръководещ Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Актът на съдийката от Софийския градски съд Катерина Енчева, с който през април 2018 г. делото на Антикорупционната комисия за конфискация на престъпно имущество за над 2 млрд. от банкера беглец Цветан Василев бе поставено “на трупчета”, се оказа само един от примерите за демонстрация на недосегаемост. След решението на Енчева да попречи на делата на КПКОНПИ срещу персони като Василев, Прокопиев и други, кариерата на съдийката се разви шеметно, не без съдействието и на Лозан Панов.

Тенденциозното преюдициално запитване на СГС до Съда на ЕС се оказа само подготовката за демонстрацията на лобизъм, който 30-тина съдии от ВКС сътвориха в края на отминалата година. Единствено бързата и категорична реакция на депутатите спря опита за гилотиниране на “гражданската конфискация”, въведена след дългогодишни законодателни усилия, включително и чрез противостоене на криминални интереси. Сега вече трябва да е ясно, както на Eвропейската комисия, така и на цялото българско общество, че за амнистиране на престъпно натрупаното богатство на практика се обявиха върховни съдии от Гражданската колегия на ВКС, начело с председателя на съда Лозан Панов. Дали някой си дава сметка, че заради олигарсите, въпросните върховни магистрати бяха готови да пресекат опитите на държавата да конфискува престъпно имущество, натрупано от телефонни измами, трафик на хора, продажба на наркотици и други криминални деяния, дело на организираната престъпност?

Нелицеприятните факти изобщо няма да спрат работещите срещу интересите на обществото съдии да продължат с атаката срещу правоохранителните институции, с твърдението, че го правят, за да защитят правата на гражданите. Нищо подобно - интерес от саботиране на работата на специализираното правосъдие и КПКОНПИ имат единствено тези, които не могат да обяснят произхода на милионите си. И заради това не е изключено скоро да станем и свидетели на сезиране на Конституционния съд от страна на част от Гражданската колегия на ВКС, като искането пак ще цели да се попречи държавата да конфискува престъпно имущество. Без значение, че само преди години конституционните съдии са се произнасяли в полза на антикорупционните правомощия на специализираните органи. Няма никакво съмнение, че и тази поредна атака ще бъде съпроводена с пропагандна кампания, финансирана и осъществявана от служители на тези, които са пряко засегнати от работата на спецпрокурорите и агентите на КПКОНПИ.

И докато управляващите се надяват, че 2019-та година ще се окаже ключова за отпадане на мониторинга на Брюксел над българското правосъдие, то противниците на държавното обвинение се готвят за следващата си битка, с цел да гарантират индулгенцията за престъпните си действия, при това от възможно най-високото ниво – ВКС. Това е причината, поради която трябва със съжаление да признаем, че България продължава да има неработеща съдебна система, а това е проблем, далеч по-голям от пробойните в правосъдните системи на Румъния или Полша.

Доказателства за това се появиха още в първите дни на 2019-та. По всичко изглежда, че крепящите Лозан Панов, а и той самият, са изгубили както всякакво благоприличие, но така също са и безкрайно притеснени за своето бъдеще, което ги кара да подхождат “ва банк”. Иначе не биха допуснали в кабинета на председателя на ВКС да влети ангажираният с пропагандирането на “невинността” на Цветан Василев, т.нар. “боец” Георги Георгиев. Макар да звучи като глупава шега, но ако се вярва на казаното от Георгиев, то по време на срещата му с Лозан Панов, председателят на ВКС го е запознал с проблемите, които съпругата му би могла да има с произхода на средствата й.

Забележително е, че това се случва на фона на недопустимия отказ на Панов да се яви за обяснения пред антикорупционните власти за установеното несъответствие от над 100 000 лв. между декларираното и реално притежавано имущество и спестявания. И понеже няма надеждна информация, която да потвърди какво си е говорил председателят на Върховния съд с лице, за което не е ясно каква професия упражнява, но за сметка на това увековечава със снимки срещите си с издирвания Цветан Василев, то не трябва да се изненадаме, ако Панов започне да атакува органите на специализираното правосъдие и заради делото КТБ. В замяна на това, “боецът” Георгиев може да спретне няколко бутафорни марша в защита на председателя на ВКС, особено, ако на семейство Панови им се наложи да доказват пред компетентните органи произхода на парите си.

За да маскира мерките по защита на подсъдимите му благодетели, Панов не пропусна още в първите дни на годината да демонстрира отново превърналата се в пословична загриженост за житието и битието на подсъдимите за корупция - Десислава Иванчева и Биляна Петрова. След като на два пъти през отминалата година атакува съдиите от Апелативния специализиран наказателен съд, сега председателят на ВКС си позволява да търси сметка от четирима прокурори, само защото публично са изразили несъгласие с натиска, който той прилага по делото срещу заловените с подкуп отстранена кметица на “Младост” и бившата й заместничка.

Точно защото е политически въпрос, отпадането на мониторинговия механизъм над България в края на 2019-та година е възможно, ако Брюксел кредитира усилията на властите за същинска реформа на правосъдната система, включваща отстраняването на магистрати със зависимости. В ЕК не трябва да имат илюзията, че българският съд е в състояние да изпълни основната препоръка от последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка: наличието на ефективни присъди за корупция, ако начело на ВКС е съдия, който има проблем с произхода на парите си.