Пожарът на хълма Трапезица в Търново е потушен

Пет станаха жертвите на стрелбата срещу българи в Чикаго

Музиката подмладява, променя вкуса на храната и е по-добра от секс

Управляващите спечелиха парламентарните избори в Полша

Слабо земетресение край Ихтиман

Орбан загуби Будапеща на местните избори

Кюрдите се разбраха с Дамаск, сирийската армия изпраща войски в Северна Сирия

Шестима души загинаха при тежка катастрофа край Казанлък

Вижте какво ще е времето днес

Изгубени в празнодумието Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Първите български общинари работят напълно безплатно

На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Кои са първите хора, стъпили на Луната? Историята на една книга от 1901 година

Сферичната космическа капсула

През втората половина на XIX век Британската империя е на върха на славата си, завладяла е Канада, Индия, Австралия, половината от земите на Африка; налага политическото си влияние над повечето европейски държави, Китай, Близкия изток. Светът, така да се каже, марширува под тактовете на британската свирка.

Към края на века обаче, почти всички земи на петте континента вече са разграбени от големите колониални империи. Най-могъщата от тях – Британската, вече не може да се разширява. А империя, която не се разширява и разраства, е обречена на гибел. Изходът е: или световна война за преразпределение на заграбеното, или овладяване на нови пространства отвъд земната орбита. И погледите на елита на кралица Виктория се насочват към Космоса. Разработват се планове за бъдещото завладяване на Луната и анексирането u от Британската корона.

За целта се използва изобретеното в края на XIX век от британския физик Селуин Кейвър вещество „кейвърит“ (сavorite), което има свойството да преодолява силата на гравитацията и по такъв начин да изведе кораб в космическото пространство и достигне земния спътник. Изобретението попада в полезрението на бизнесмена Бедфорд. Д-р Кейвър споделя идеята за построяване на сферична космическа капсула от стомана, облицована със стъкло и с плъзгащи се прозорци от кейвърит. Бизнесменът веднага съзира в новото изобретение изключителен източник за акумулиране на богатство, за да се реализира и направлява всяка социална революция така, че британците да могат да притежават и налагат волята си на целия свят.

Корабът е построен и двамата предприемат пътуването. В космоса изпитват безтегловност, която, според Бедфорд, е изключително релаксираща. Експедицията е успешна и през 1900 година британците стъпват на лунната повърхност. Пред тях се разкрива пустинен пейзаж. Д-р Кейвър е убеден, че на Луната няма живот. Но когато Слънцето изгрява, тънката, замръзнала атмосфера се изпарява и странни растения започват да нарастват с изключителна бързина. Бедфорд и Кейвър излизат от капсулата, но постепенно губят ориентир в бързо избуяващата джунгла. Дочуват мистериозно думкане под краката си, идващо изпод лунната повърхност. Изведнъж се сблъскват и се оказват в плен на група от шест насекомоподобни същества, с височина до метър и половина. Това са „селенити“ – част от сложно технологично общество, което живее под лунната повърхност. Но този факт се разкрива едва по-късно, чрез радиокомуникацията, изпращана от д-р Кейвър, след завръщането на Бедфорд на Земята.

Бедфорд и Кейвър успяват да се измъкнат от плен и да излязат на повърхността на Луната. Бягайки, те убиват няколко селенити. По време на бягството си откриват обширни участъци от проблясващо чисто злато. Търсейки пътя към космическия си кораб д-р Кейвър пада, получава нараняване и отново е заловен от селенитите. Бедфорд намира капсулата и се връща на Земята. Успява да се приземи край бреговете на Великобритания, в близост до град Литълстоун, недалеч от мястото на излитане. Естествено, носи със себе си част от златото, което набързо награбва, преди да се изстреля обратно в космоса.

Невероятната история на Бедфорд и д-р Селуин Кейвър е описана и публикувана в броевете на британското списание The Strand Magazine от декември 1900 до август 1901 година. Междувременно става известно, че холандският електротехник Юлиус Вендиге, който експериментира с апарат, подобен на използвания от Никола Тесла в Америка, е успял да дешифрира фрагменти от радиосъобщенията на д-р Кейвър, изпращани от Луната. От тези съобщения става ясно, че Кавър е имал относителна свобода, научва много за устройството на лунното общество на селенитите и дори им преподава английски.Естествено, след като плановете за съдбата на Луната са да бъде анексирана от британската корона!

Според д-р Кейвър селенитите съществуват в хиляди форми и намират удовлетворение при изпълнението на специфичните си социални функции, за каквито са създадени. Специализацията е същността на тяхното общество. Така те съхраняват знанията за поколенията. Но когато Кейвър ги запознава с живота на Земята и разкрива склонността на човечеството към войни, лунният вожд и тези, които слушат изложението, са дълбоко учудени. Една от версиите за кончината на Кейвър е, че случайно стъпил отвъд атмосферата на Луната. След смъртта му тялото му било замразено и се превърнало в религиозен идол за селенитите, тъй като вярвали, че Кейвър е богоизбрано същество.

Оказва се, че освен от селенити, Луната се обитава и от друг вид същества – „лунитите“. Те успели да откраднат замразеното тяло на д-р Кейвър с намерение да извлекат екстрат от спермата му, за да оплодотворят популацията си, тъй като мъжката половина в тяхната колония бързо измирала от загадъчна болест. (Може да гадаем дали измирането е било резултат от официалното налагане на подобие на джендър-философията или на някакво друго бедствие.) Но този акт за малко да предизвика голямо напрежение между лунитите и селенитите и да ескалира почти до война. За да се предотврати конфликтът, през 1964 г. тялото на Кейвър е върнато на селенитите. Днес в парка „Сент Джеймс“ в Лондон е издигнат паметник на Селуин Кейвър.

 

Киното едва е прохождало

През 1900 г., когато това епохално събитие е описано, не е имало телевизия, за да заснеме първите хора на луната. Киното едва е прохождало. Още не се е бил пръкнал великият филмов режисьор Стенли Кубрик (дори баща му Жак-Ленърд и майка му Гертруд още не са били родени!), за да създаде през 1969 година гениалната си импровизация на разходката по лунната повърхност на тримата космонавти Нил Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс от американския космически кораб „Аполо-11“.

 

* “Първите хора на луната” е издадена през 1901 г. от гениалния английски писател-фантаст Хърбърт Джордж Уелс (1866-1946 г.), известен у нас и с книгите “Машината на времето”, “Невидимият човек”, “Война на световете” и др. Публикувана е и у нас, последното издание е през 2017 г. от издателство “Изток-Запад”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.