Кой насъсква кавказките овчарки в Нагорни Карабах?!

Стотици са жертвите и от двете страни, а разрушенията в Карабахския район са тотални.

Анкара вижда историческата възможност да влезе като един от играчите в Кавказ

Развитието на обстановката към момента показва, че желаният блицкриг няма да се получи

Миналата седмица единственият син на премиера на Армения, Никол Пашинян - Ашот, заяви, че отива като доброволец на фронта. Много милионери изпратиха финансова помощ, но също и синовете си в Нагорни Карабах. Доброволците се редят на опашки пред военните окръжия. Тълпи от арменски жени денонощно стоят пред болниците и даряват кръв за воюващите си мъже. Премиерът на т. нар. Република Нагорни Карабах, Араик Арутюнян замина на предната бойна линия.

Екзалтацията в Азербайджан също е на пределните си нива. Желанието за реванш над арменците, които им нанесоха главоломно поражение в този регион още от войната 1992-1994 г. винаги е било сред основните политически лозунги на политическите партии.

В продължение на няколко години Баку активно се въоръжаваше и достигна увеличаване на силите и средствата почти двойно. Паралелно вървеше и сближаването с Турция и предоставянето на тази страна на изключително влияние в региона. Офицерският състав и генералитет се обучаваше в турските военни академии, провеждаха се редовни военни учения. Последното от което беше август, където Турция участва с 11 хиляди военнослужещи и бойна техника. След завършването на ученията част от бойната техника остана на територията на Азербайджан, както например турските самолети F-16 в базата Гянджа. Именно оттам, според арменската страна, е излетял самолет F-16, който не е на въоръжение в азербайджанската армия и е свалил арменския Су-25. В хода на бойните действия в неделя арменската страна нанесе ракетни удари по този град и твърди, че е успяла да унищожи полосата на летището там. Разбира се, няма документално потвърждение и не може да има, доколкото градът е в азербайджанска територия. Интересна подробност обаче излезе от разпространените снимки на разрушенията сред цивилните, която азерското министерство разпространи. Там на една от снимките сред останалите хора ясно се вижда и военен в турска униформа с нашивките на сержант. Беше направен опит гафът да бъде замазан, като материалът набързо беше премахнат от Интернет, но първоначалната снимка вече циркулира в мрежата.

Нестихващите военни провокации около Нагорни Карабах, но основно огромното вътрешно напрежение и неприязън към другия в двете съседни общества, караха висшето ръководство в двете страни да се подготвя за един бъдещ военен сценарий.

Азербайджанския елит е основан на кланове и сегашният Алиеви отдавна е обвиняван от противниците си в нежелание за военно решение на карабахския конфликт. На статистика цифрите говорят за тотално превъзходство на Азербайджан. Според световните изследователски центрове след превъоръжаването си сегашната армия на Азербайджан заема 64-то място в света, докато Армения е на 111-то. Азербайджан има много високи доходи от износа на нефт и газ и само военният бюджет от 13 млрд. щ. д. е почти близък на целия бюджет на държавата Армения. Военните разходи на Ереван са около $2,3 млрд.

Съотношението на авиацията, бройката танкове, БМП и артилерийските системи са почти 2:1 в полза на Баку. Допълнителна увереност в успеха на една бъдеща война даваха и уверенията на турския президент Ердоган. Заявленията за „един народ в две държави“, и това, че Турция ще подкрепи Азербайджан „както на масата за преговори, така и на бойното поле“ определено „насъскваха“ и без това горещите кавказки сърца.
За повече от седмица война обстановката в Нагорни Карабах не претърпя стратегически обрат.

Направлението на главния удар на азерите беше в района на Физули. Там те съсредоточиха един армейски корпус с близо 20 000 души. Въпреки това превъзходство, вече на десетия ден от настъплението е видно, че не е постигнат значителен пробив в отбраната и няма предпоставки да се търси развитие на успеха.

Арменските сили разчитат на укрепваната с десетилетие отбрана и оборудваната местност, която основно е планински терен с тесни проходи и дефилета. Освен това арменското население там е силно мотивирано за война, защото те просто няма къде да отидат. Примерите за масовите етнически чистки и погроми от предишните войни между двата народа не оставят никакви съмнения какво точно ще последва.

Развитието на обстановката към момента показва, че мигновената война „Blitz Krieg“ няма да се получи. Бойните действия загубиха динамиката си и се превърнаха в размяна на артилерийски и ракетни удари, пренесени и по гражданските центрове, което ще увеличи и количеството жертви. И двете държави не могат да си позволят дълговременна война на изтощение. Тук настъпва времето на ролята на съюзниците. Отношенията на Русия, САЩ и ЕС с Армения и Азербайджан е такова, че никой не иска такъв конфликт и тези фактори няма да заемат страна. Опасностите пред Русия са, че ако подкрепи Армения, ще тласне Азербайджан в ръцете на Ердоган, а руският „Газпром“ има многомилиардни договори за изкупуване на азерския газ и нефт. Същевременно ако заеме страната на Баку, новият министър-председател на Армения - Пашинян, може директно да се обърне за помощ към САЩ и да закрие двете руски бази. За това настоящото положение уреждаше Москва и тя не желае разрастването на конфликта.

САЩ в момента са в предизборна надпревара, намесата в нов горещ конфликт пред опасността от пряк сблъсък с Турция или Русия няма да донесе никакви дивиденти на нито една от партиите. Франция има силно арменско лоби, но също така и големите нефто-газови проекти с Баку, които я държат в състояние да поддържа сегашното статукво. Заради това и видяхме някакво външнополитическо чудо, а именно явлението „съгласие“. За първи път от близо 10 години насам Русия, САЩ и Франция излязоха с общо решение за прекратяван на бойните действия в региона и начало на преговори.

При развитието на бойните действия и промяна на баланса на силите, Анкара вижда историческата възможност да влезе като един от играчите в Кавказ. Със завземането на Нагорни Карабах се очертава възможност за свързването на Азербайджан през азерския анклав в Армения - Нахичеван директно с Турция (макар и много трудно, заради буфера от чисто арменска територия). Мечтите на Анкара са в това да обедини огромните нефто-газови полета от Баку, през сондажите си в Черно море, находището „Туна-1“ („Дунав -1“), залежите около Кипър с тези предоставени за изследване и експлоатация от либийското правителство, ПНС в Централното Средиземноморие и Либия. По този начин имаща политическия контрол и военно присъствие в двете ключови ресурсни зони, Баку и Либия, Турция би се превърнала в енергиен колос, сравним със Саудитска Арабия или с Русия. За да стане това трябва да се разрушат досегашните модели, които гарантираха някакъв „Status quo“. Оттам и логиката на турската външна политика за вземане на категорична страна и активното военно навлизане в дъгата на конфликтите Либия, Сирия, Северен Ирак, а сега и Кавказ. Азербайджанският президент Алиев следва доста внимателно да се отнася към изявления от рода на един народ - две държави, за да не се стигне до предложения за обединението на този народ в една съюзна държава.

Независимо от резките заявления и демонстрация на сила, дори самото турско висше ръководство е наясно, че страната, макар и да притежава потенциал, е само локална, но не и световна сила.

Конкретно за Нагорни Карабах, това което може да ограничи Ердоган е прякото доказателство за ангажирането на Турция в бойните действия и оттам приемане на резолюция на СС на ООН за Зона забранена за полети. Затова и разследването на вероятното участие на турския F-16 в Нагорни Карабах е важно. Другият момент, който може да доведе до директна външна военна операция е наличието на наемници-джихадисти от Сирия и Либия в конфликта. Френският президент директно посочи и тяхната бройка, САЩ заявиха, че тези са докарвани от Турция с интензивни полети от турски летища, Русия също заявява, че разполага с данни за прехвърлени такива муджахедини.

Доколкото възможностите на Турция да измени коренно ситуацията там се оказаха недостатъчни, съвсем скоро се очаква страната също да се присъедини към призивите за начало на преговори и постигане на примирие, което означава, че ситуацията остава същата, до следващия опит за промяна.

Коментари

Задължително поле