Кой се смее сега?

Науката зад реакцията на ООН към речта на Тръмп

Аудиторията си мисли, че нещо е погрешно

Беше много трудно за Доналд Тръмп да не се обиди, когато неговата реч пред Обединените нации предизвика смях. Разбира се, това е отчасти вярно, защото смях не се чува често в ООН, но също така и защото смехът винаги има смисъл за хората.

Това има значение за нас, защото ние сме социални примати и смехът е социално поведение. Ние се смеем и така създаваме и поддържаме социалните си връзки, както и показваме силата на нашето приятелство с тези, с които се смеем.

Веднага щом се създаде една социална връзка между някои хора, това означава, че други хора трябва да бъдат изключени от тази група и това може да бъде изключително неприятно, ако те бъдат изключени от тази група с присмех. Още по-ужасно е, ако осъзнаете, че сте станали за смях от същата група щастливи хора. И усещането беше, че на Доналд Тръмп се надсмиваха, а не, че той се смееше.

Точно как се чувстваме, когато сме за смях ще зависи от това, какво правим. Ако аз правя стандъп комедия, няма да ме интересува, ако смехът е насочен към мен, тъй като аз ще съм много по-притеснен, ако не мога да провокирам този смях. Част от причините, поради която стандъп комедията е толкова стресираща, е, че тя има непосредствени знаци дали работи или не. Комикът не иска аудиторията мълчаливо да си мисли „това беше ли смешно“, а иска да чува нейният смях.

Тръмп приличаше на всичко друго, но не и на човек, който очаква смях, когато се хвалеше с постиженията на собствената си администрация. Предполагам, че ако не друго, той очакваше радостни адмирации. Опита се да изглади нещата, но беше много трудно да се избяга от впечатлението, че аудиторията му не напълно споделя неговия слънчев поглед върху успехите на неговата администрация. Интересното беше, че те не мислеха за всичко това тихо. И понякога, когато достатъчно други хора, не чувстват и не споделят този ваш възглед, те започват да реагират със смях, и вероятно това означава, че аудиторията си мисли, че нещо е погрешно.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов

Коментари

Задължително поле