Гърция иска милиарди евро от Германия

Петя Аврамова: От 15 май започва тестването на тол системата

Около 200 000 пчели на Нотр Дам оцелели въпреки огнения ад

Йорданка Фандъкова: Работим за осигуряване на качествени работни места, за да задържаме младите в града

Отново мръсна клевета срещу България “Репортери без граници” калят страната ни под диктовката на българските соросоиди

Арестуваха адвоката на българина Серафим Райчев

Романтика и оспорвано състезание тази вечер в „Hell’s Kitchen“

Султанатът на Оман се отказа от исковете си срещу България заради КТБ

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов ще бъде удовлетворен, само ако той посочи главния прокурор

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 19 април 2019

Според разследването на Робърт Мълър няма координация между кампанията на Тръмп и Русия

Инвеститорите доволни от ниските данъци и заплати България става 12-та в света по производство на коли, ако “Фолксваген” направи завод

Сани Жекова слиза от сноуборда

Туба Бююкюстюн не се отказва от актьорството Този сезон обаче няма да се снима в сериали

Куриери докладват на НАП онлайн търговците

Колекторите събират по-малко бързи кредити Делът им намалява от над 30% до 19% през 2018 г.

Близо с 50% е намалял броят на възложените за събиране случаи на необслужвани дългове.

1,2 милиона са били случаите на некоректни платци през миналата година

Най-новият модел смартфон искат длъжниците

Колекторските агенции събират все по-малко необслужени бързи кредити. Делът им от 30% през 2017 г. намалява до 19% през 2018 г., съобщиха от Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ). Въпреки че през 2018 г. агенциите отчитат спад на възложените обеми дългове, това се дължи не на по-малко задлъжняване, а на факта, че фирмите за бързи кредити вече се обръщат към колекторите много по-бързо и продават задълженията си на по-ранен етап, вместо сами да ги събират.

Около 50% е спадът в броя на възложените случаи за събиране на необслужвани дългове, или общо 1,22 милиона случаи на некоректни длъжници през миналата година.

51% от задълженията са към банки, 19% към фирмите за бързи кредити, 15% към телекоми. Дял от 9% имат застрахователните дружества, 2% са лизингите и само 1% комуналните услуги – ток, вода и топлофикация.

От асоциацията уточняват, че най-трудни са клиентите, които нито искат, нито могат да плащат кредитите си. Това са клиенти, които отказват да вдигат телефона на колекторските фирми, както и да се срещнат с тях, за да обсъдят възможностите за погасяване на задълженията. Най-често у нас се взимат кредити за спешна нужда – ремонт на жилище или кола или така наречените целеви кредити – стоки на изплащане. Като по-необмислени решения за теглене на кредити експерти от асоциацията споменаха покупката на най-новия модел смартфон на пазара.

Данните за междуфирмената задлъжнялост показват, че спада обемът на възложените за събиране вземания, като през 2018 г. той е 60 млн. лева, а през 2017 г. – 71,5 млн. лева.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.