Колко заплати може да получите при прекратяване на договор по взаимно съгласие

Въпрос: Здравейте! При какви условия мога да прекратя трудовия си договор по взаимно съгласие срещу обезщетение от работодателя и до колко заплати могат да се уговорят да получа?

В. Йоранов, гр. София

Отговор:Съгласно чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

В ал. 2 на чл. 331 от КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Това означава, че страните могат да се уговорят за по-голям размер на обезщетението. Например пет, шест, десет или повече заплати, но всичко зависи от общото съгласие по отношение на размера. Минимумът, под който рботодателят няма прво да прави предложение е в размер на четири заплати.

От цитираната по-горе разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При липсата на изрична разпоредба за начина на изчисляване на това обезщетение и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Разпоредбата на чл. 228 от КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. и за обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, ако не е уговорено друго) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Очакваме въпросите ви на адрес:

1797 София, ул. „Лъчезар Станчев” 7,

Email: trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментари

Задължително поле