Конфликтът между САЩ и Китай и срещата на Г-20

Противопоставяне на плоскостта пари-власт-пари - това е същинският сблъсък на съвременния консуматорски свят

Ще има ли яснота на срещата в Буенос Айрес около търговската война Вашингтон-Пекин?

В самия край на ноември Аржентина ще бъде домакин на ежегодната среща на лидерите на двадесетте най-развити държави в света, които съставляват 75% от световната търговия и представляват 2/3 от населението на Земята. Динамиката на събитията и процесите, както и времето на значително политическо напрежение, предсказуемо натоварват подобен форум с очаквания за политически решения и договори – от промените в климата, до най-наболелите въпроси за търговските войни, които се водят в момента. С голяма вероятност фокусът на срещата ще бъде търговията и устойчивостта на глобализацията.

Страните от Азия, които са част от най-динамичния пазар в света, със сигурност ще опитат да извлекат максимална полза от срещата в Буенос Айрес в сферата на търговията. Целите ще бъдат - засилване на връзките със страните от Г-7, запазване и развиване на глобализацията, но също така и запълване на възможния вакуум от конюнктурното оттегляне на САЩ от главен проводник на процесите по глобализация. Важно за наблюдаване ще бъде поведението на Япония, Корея и Индонезия. От друга страна ще видим подписването на новото Северноамериканско споразумение за свободна търговия между САЩ, Мексико и Канада.

Най-голям фокус на предстоящия форум, обаче, ще получи друга тема. Светът е в очакване дали ще бъде постигнато някакво споразумение, което да спре търговския разрив между САЩ и Китай. Обтегнатите отношения между двата гиганта оказват сериозно влияние върху пазарите на всеки континент. Пазарът на Съединените щати винаги е бил от ключово значение за успеха на всяка транснационална корпорация, но вече и Китай е в същата позиция. Евентуално изключване от огромния китайски пазар би било твърде болезнено за американските компании. От тази гледна точка, трябва да се подложи на съмнение вероятността, че който и да е политик, дори американският президент Тръмп, може да си позволи понасянето на подобна отговорност. Примамливостта на китайския пазар е твърде изкушаваща за Съединените щати, докато Китай последователно и методично затяга своите търговски отношения с ЕС и Русия, посредством инициативата „Един пояс - Един път“.

През последния месец текат динамични разговори и размяна на думи между Вашингтон и Пекин. Преди по-малко от две седмици бе направено предложение от китайска страна за разрешаване на конфликта чрез списък от отстъпки, които да послужат като пътна карта в двустранните отношения. Американският президент Доналд Тръмп определи предложението като неприемливо, но въпреки това се създава реална възможност за преговори на предстоящата лидерска среща в аржентинската столица. Има няколко вероятности, които могат да се допускат като възможни за хода на американско-китайските отношения.

Първата, и най-благоприятна, е да бъде подписан договор, който да сложи край на търговската война в дългосрочен план. Тази възможност, натоварена с всички особености и условия, е и най-малко вероятна. Втората възможност е да не бъде подписано нищо, а напротив – да бъде задълбочен разломът в търговските отношения. Това се случи на последния форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, където за пръв път участващите страни не излязоха с обща декларация. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който присъства на срещата в Папуа Нова Гвинея, заяви, че дните, в които Китай се възползва и злоупотребява със Съединените щати, са приключили. Исканията на Вашингтон, по начина им на формулиране, са унизителни за претенциите на Пекин. Това е още една причина, според която в Буенос Айрес няма да бъде поставен края на търговската война между САЩ и Китай.

Третата възможност е частично разрешаване на конфликта. Дори да не се случи дългосрочно, подобна развръзка ще даде надежда и ще успокои международните пазари и политическа обстановка. От своя страна Китай заяви желание да купува повече американски втечнен газ, което за пореден път доказва, че геоенергетиката е филтър на международните отношения. В краткосрочен план закупуването на повече американски втечнен газ няма как да окаже влияние на руско-китайските енергийни отношения. Точно обратното, нарастващите нужди на Китай не могат да бъдат задоволени единствено от руски или туркменски газ, докато не бъдат завършени строящите се газопроводи. При частично разрешаване на конфликта може да бъде договорен и по-лесен достъп на американските фирми на китайския пазар. Това отново насочва към тезата, че китайският пазар вече е също толкова важен за една корпорация с международни претенции, колкото и американския.

Възможността да бъде намерено работещо решение за изход от сблъсъка между САЩ и Китай има и още една особеност. Тя е отвъд икономическата логика и това кое е в интерес на останалите държави. Не може да не бъде отделено заслужено внимание на идеологическия профил на сблъсъка. Не от гледна точка на класическо противопоставяне на комунизъм/демокрация, а напротив - противопоставяне на плоскостта пари-власт-пари. Това е същинският сблъсък на съвременния консуматорски свят - сблъсък за пазари, природни ресурси и технологии, които в крайна сметка носят печалба. Именно удивителния напредък на Китай в технологичен аспект, комбиниран с огромния капацитет за впрягане на работна сила поетапно доведе до челен сблъсък с Вашингтон. Не е случайно, че и за пръв път едно от най-престижните учебни заведения в САЩ и света „Джонс Хопкинс“ за пръв път ограничи своите програми за международен обмен и прием на чуждестранни студенти. Също не е случаен и заявеният успех за първо успешно раждане на генномодифицирани близнаци в Китай. Всички тези процеси са част от големия пъзел на предстоящото противопоставяне, което може да бъде само частично или временно предотвратено в името на общия краткосрочен интерес на всички държави.

Хазартният стил на американския президент Тръмп, наситен с постоянно противоречащи си тези и изказвания, към момента се оказва работещ за изпълнение на целите му. Дали този хаотичен, в очите на обществото, пазарлък ще постигне успех при срещата с китайския лидер Си Дзинпин в Буенос Айрес предстои да бъде проследено. В крайна сметка, всички тези сблъсъци и противопоставяния, имащи възможността да създават трусове на международно ниво, показват устойчивата политическа многополюсност на днешния свят. Предстои време, в което Вашингтон или ще се съобразява с насърчаваните от него в миналото глобални процеси, ако иска да запазва своето влияние, или ще възприеме ролята на наблюдател, който въпреки това има силата да повлече целия свят след себе си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи