Коронавирусът срещу демокрацията

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Колективното безумие и паниката могат да ни събудят в свят, който не ни харесва

Случващото се днес надхвърля територията на медицината

През септември 2018 г. по време на 14-часов полет от Дубай до Ню Йорк се случва нещо, което оставя злополучния полет 203 в историята като „Полетът от Ада“. На борда на самолета летели 521 пътници, от които 106 започват да развиват симптоми на „грип“. Почва една кашлица, кихане, трески, повръщане, всичко по конспект. Сякаш целият полет е покосен от някаква форма на перфидно биологично оръжие. Екипажът действа светкавично и уведомява американските власти, които започват тестове на пристигналите пътници. Оказва се, че едва няколко души от всичките 106, които са „развили симптоми на грип“ реално са имали грип.

В сериозната психология това се нарича „масова истерия“. В претъпкан самолет няколко души започват да кашлят и кихат. Хората са се качили на борда с някаква форма на грип. Не е редно, но така е станало, факт. Хората около тях са „прихванали“ симптомите им и са започнали също да „развиват“ такива. Не са ги прихванали наистина, разбира се, всичко се случва само в главите на новите „болни“. Но както се казваше в „Хари Потър“ - това, че нещо се случва само в главата ти, не означава непременно, че не се случва наистина. Симптомите са реални, хората наистина са се чувствали като болни от грип. И това въпреки че инкубационният период на грипа е доста по-дълъг от няколкото часа, в които здравите хора са прекарали в близост до хората с грип.

Но когато изпаднеш в паника, а още по-лошо, когато паниката стане масова и обхване хората около теб, тогава границите на всеки разумен индивид се размиват в рамките на колективното безумие. Разумният отделен човек става неразумен член на неразумна тълпа. Стадният инстинкт е силен у всеки от нас, а когато се усети, макар и виртуална, екзистенциална заплаха, критичната мисъл и хладния разсъдък отиват в коша, като биват замествани от паника, истерия и масова психоза.

Без да правя непременно аналогии, за мен най-опасният елемент около коронавируса е именно реалната хипотеза да изпаднем в състояние на масова психоза. Не съм доктор, не съм вирусолог. Но нещо трябва да се каже ясно - случващото се около нас покрай коронавируса далеч надхвърля територията на медицината. Този грип се превръща в „извънредно положение“, което носи сериозни юридически и обществени последици. Вижте какви са фактите. У нас има едва няколко потвърдени случая на този вирус. В резултат има издадена заповед да се спрат всички филмови прожекции в страната, да се отменят всички театрални постановки, спортните събития да се провеждат без публика. Моловете са празни, автобусите на градския транспорт пътуват само с един-двама души и шофьора, рафтовете в хипермаркетите започват да изтъняват, държавата договоря с търговските вериги да наложат ограничения за броя продукти, които може един човек да си купи. Представител на управляващите сериозно заявява, че „за момента“ не се планира, ако някой си наруши карантината, да бъде вкарват в затвора. За момента. Отменят се полети, отказват се резервации, създава се реална опасност, ако кихнеш на публично място да те линчуват със сто пръчки на голо. Всичкото това заради няколко потвърдени случая. А, ако, да не дава Господ, станат повече? Какво ще правим? Ще разстрелваме болните? Ще отворим концлагери за тях? Ще пуснем тайна полиция да следи дали кихащите у дома си излизат навън? Какво?

Да, коронавирусът не бива да бъде подценяван. Както не беше подценяван и свинският грип, както не беше подценяван и птичият грип, както не е подценяван нито един друг потенциално пандемичен вирус в най-новата човешка история. Трябва да се спазва висока хигиена, което е тъжно, че трябва да си го говорим в рамките на дискусия за този или онзи грип, а не го прилагаме по принцип. Трябва при симптоми да си останем вкъщи и да се лекуваме, за да оздравеем ние и да не се разболяват хората около нас. Трябва да се спазват елементарни правила на поведение, за които следва да има широко оповестена информация и спокойно разясняване на обстановката. В крайна сметка, както оповести американският президент Доналд Тръмп тези дни в Туитър - на година в САЩ умират между 27 000 и 70 000 души от обикновен грип, докато към момента има 22 смъртни случая от коронавирус в Америка. За тези хиляди, които умират ежегодно от обикновен грип няма извънредно положение, срив на борсите, затваряне на кина, театри и стадиони. Но за коронавируса - всички оръжия на държавите се впрягат в една координирана атака срещу нормалния начин на живот в обществата. Да, трябва да има защита и превенция. Но явно, тя отстъпва място на нещо съвсем различно - на чистата, неподправена и откровена паника. Шаш, паника, страх, няма боб в магазините, паника, паника, паника. И от какъв зор? С какво помага това? С какво помага държавата да създава усещане, че се случва нещо извънредно? Нима не е имало грипни епидемии и друг път? Нима хора не са умирали от грип, откакто свят светува? Нима суспендирането на свободното движение или правото на събирания е лек за грипа? Ами, дайте да отменим демокрацията, щото очевидно има много хора, на които тя им причинява симптоми на някаква болест.

Иронията настрана, важно е да говорим сериозно за този тип вируси. Коронавирусът не е първият такъв случай, няма и да е последният. Това са нормалните последици от глобализацията и от това, че хората в днешния ден са по-богати от всички свои предци взети заедно. Днес хората имат възможност да пътуват, да виждат света, да разширяват кръгозора си и да се докосват до нови култури и преживявания. Демократизацията на пътуването е един от малкото позитиви на глобализацията, която иначе знаем какво донесе на обществата. И днес ние сме готови да разрушим този позитив, защото някой някъде киха? За мен най-тревожното не е опасността да хвана някакъв грип. Тази опасност я е имало винаги. За мен най-голямата опасност е да не се откажем доброволно от демокрацията в името на нещо, което още не знаем какво е точно. Да, трябва да се подхожда сериозно. Да, трябва да се внимава. Да, трябва и да свикваме с този тип новини да влизат в ежедневието ни - за добро или лошо в глобалния свят пренасянето на вируси от единия край на планетата до другия е изключително лесно. Прочее, отварям скоба - в увлекателната книга „Пушки, вируси и стомана“ на носителя на „Пулицър“ Джаред Даймънд има доста интересна нишка, която създава предпоставки да се разбере защо европейците завладяват Америките, а не обратното. Една от основните причини - вирусите, които европейците носят със себе си (шарка, тиф и какво ли още не) просто ги няма в Северна и Южна Америка и местното население няма развити антитела, за да се бори с тези вируси, което прави целия процес по завладяване на тази част на света значително по-лесна. Вирусите на европейците убиват много повече индианци, отколкото всички конкистадори взети заедно. Това иде да каже, че пренасянето на вируси не е патент на днешния ден. Случвало се е винаги и винаги ще се случва. Такива са фактите.

Същевременно обаче трябва да сме наясно, че създаването на паника, всяването на ужас, насаждането на истерия са рецепти за социален, юридически и политически провал. Необходимо е да си говорим малко по-сериозно по тези въпроси и да сме наясно, че не може свободата да пада жертва на страха. Демокрацията е извоювана трудно и може да изчезне в нощта изключително лесно. Не бива да жертваме свободата, за да си гарантираме сигурност. Бенджамин Франклин, един от най-великите умове на американската нация, някога е казал нещо, което не бива да забравяме - „Онзи, който жертва основна своя свобода, за да постигне малка временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност“. Прав е бил. Днес ние правим точно това - под диктовката на страха сме готови да жертваме свободата си. Реалната опасност е накрая да изгубим и двете. Да, нека подхождаме сериозно към коронавируса. Но и нека подхождаме сериозно към демокрацията. Защото в противен случай има реалната опасност да се събудим един ден в свят, в който епидемията от този вирус ще е отминала, но може заедно с нея да е отминало и времето на демокрацията.

Коментари

Задължително поле