30-километрова опашка от тирове се образува на ГКПП „Капитан Андреево“

България с признание от Държавния департамент на САЩ

Италианец застава пред съда в Лом заради домашно насилие

Женственият син на Елизабет Хърли бе избран най-секси наследник от сп. People 17-годишният Деймиън копира майка си дори в облеклото

Вицепремиерът Николова: Индия е приоритетен партньор за България в Азиатско-тихоокеанския регион

Манфред Вебер: Мониторингът над България трябва да бъде вдигнат Постоянните усилия на Бойко Борисов и народа на България се отплащат, заяви шефът на групата на ЕНП в Европарламента

Британските власти ще изпозлват бобри в борбата с наводненията Животинките са изтребени на Острова още през 16-и век

Двоен убиец опита неуспешно да излезе предсрочно на свобода

Внесоха жалба срещу вещо лице по повторното броене на бюлетините в Сливен

Вижте кой ще връща 80 млн. лв. от незаконни заменки (СПИСЪК)

Службите демонстрираха как ще ни спасяват при ядрена авария (СНИМКИ, ВИДЕО) Главен комисар Ивайло Иванов: Институциите доказаха необходимата подготовка за реакция при извънредни ситуации

Катастрофа между тир и микробус предизвика километрично задръстване на магистрала „Тракия“

Фрегатата „Верни” се завръща от мащабно военно учение в Турция

Син на президент на Германия наръган на лекция Проф. Фриц фон Вайцзекер издъхнал на място

Издигат кандидат за волейбола до седмица

Красимир Балъков – Цар Бала

Велико Търново. Старопрестолният град. Царевец. „Етър“ – футболната му гордост. Петима герои от най-великата спортна епопея, наречена „Американското лято“. Всички, дали своя принос България да бъде четвърта в света. Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Бончо Генчев, Илиян Киряков… и Болярина на болярите Красимир Балъков.

Днес един от най-великите български футболисти навършва 52 години. Нагърби се с може би най-тежката мисия в кариерата си – първо да задържи родния „Етър“ в елита, а после да го нареди сред най-добрите у нас. Балъков е главният мениждър на „виолетовите“, за които битката ще е до последния мач. Но мислите ли, че Бала, който се е учил от най-добрите в Германия, може да се уплаши? Напротив – от него винаги са се плашили съперниците.

На 52 години Балъков още чака своя треньорски късмет, какъвто имаше във футбола. Като играч рано-рано отиде в „Спортинг“ (Лисабон), а на стадион „Жозе Алваладе“ името му е извеяно на стената на славата. По-късно премина в „Щутгарт“, където феновете го избраха за футболист №1 в историята на клуба. Какво като там са играли Юрген Клинсман, Томас Бертолд, Гуидо Бухвалд…
Бала беше мозъкът на „магическия триъгълник“ с Фреди Бобич и Джоване Елбер, играли изключително атрактивно през 90-те години. Неслучайно „Байерн“ взе Елбер, но „Щутгарт“ каза „непродаваем“ за Балъков.

Знаеха германците каква е силата на българина. На световното в Щатите завинаги ще остане мигът, когато в края Бала прави спринт в стил Юсеин Болт, за да спре немска атака в четвъртфинала на мондиала. А експертите на ФИФА номинираха двама българи в 11-те най-добри на турнира – голмайстор №1 Христо Стоичков и плеймейкър №1 Красимир Балъков. За България Бала изигра 92 мача и вкара 16 гола. Без да е минал през ЦСКА или „Левски“, стана световна легенда, за която завинаги ще се разказват славни истории.
Известен със своя безупречен по немски професионализъм, Балъков чака своя треньорски миг. Досега все не попада на отбор. След като чиракува в „Щутгарт“, сам пое кормилото в „Грасхопърс“. После и в „Санкт Гален“. Двата славни швейцарски отбора обаче вече бяха в миманса. Реално не отговаряха на класата на Бала и времето го доказа.

България е много далеч от Германия. Не само в спорта. Балъков се опита да претопи разликата с „Черноморец“. Проектът на бизнесмена Митко Събев и нашата общественост обаче не издържаха. Или просто ние не искаме да сме „по немски“. За първи и единствен път в историята си обаче „Черноморец“ ще се гордее, че под ръководството на четвъртия в света е победил в един сезон и четирите софийски гранда.
Хърватският „Хайдук“ хареса работата на Балъков и го привлече. Но в демократично време там господства загребският „Динамо“ с братята Мамич. А зовът за завръщане от Бундеслигата бе по-силен от всичко. „Кайзерслаутерн“ покани българина 7 кръга преди края на сезона, когато само чудо като кацане на НЛО върху Айфеловата кула можеше да спаси „лаутерите“ от изпадане. Бала се сблъска и с неочаквана по тези географски ширини некоректност – плановете за бързо завръщане в Бундеслигата започнаха с… уволнение. И до ден днешен „Кайзерслаутерн“, някогашен шампион на Германия, си седи във втория ешелон.

Дойде време Балъков отново да се прибере у дома. Изкара един сезон в „Литекс“. С млади момчета стигна в евротурнирите. Днес „Етър“ е нещо повече от футболна мисия за Болярина. Не е просто шанс да бъде треньор. „Етър“ и Балъков са две емблеми, които трябва да накарат стадион „Ивайло“ в Старопрестолния град отново да са горди. А историята на света знае – когато един рицар защитава собствения дом, е по-силен и опасен от сто наемници.

Бенефис за историята

В последния си мач Красимир Балъков вкара гол с „Щутгарт“ в Шампионската лига. Отказа да участва в най-комерсиалния турнир. Преди това прати България на Евро 2004, но дори заради финалния турнир не промени плановете си като спря кариерата си и излезе през парадния вход.

През май 2003 година Бала стана епицентър на шоу за историята. „Мерцедес“ извади като за суперсалон целия си автомобилен парк, за да изпрати българската легенда в пенсия. „Къде е Бала, къде е Бала?!“, скандираха близо 50 000 по трибуните. И българинът се появи с децата си върху една от най-скъпите ретро коли на компанията за прощалната обиколка. В този ден футболът трябваше да каже „сбогом“ на кавалер, който „мерцедесите“ не пуснаха да играе в „Барселона“ и „Байерн“. А поне един сезон в гранд от такъв ранг е единственото, което липсва в кариерата на Красимир Балъков.

Един от най-добрите, с които съм играл
Краси е един от най-добрите футболисти, с които съм играл. Привилегия и щастие да бъда редом с Балъков. Той никога не казваше „не мога“. Бала е един от тези, които най-много съм критикувал и най-много съм обичал. Когато заминахме за Америка, много големи играеха с №10. Но при нас имаше един по-голям на височина и килограми – Наско Сираков и му дадохме „десетката“. А Бала облече №20, защото два
пъти заслужаваше фланелката с №10.
Христо Стоичков, най-големият
български футболист

На едно ниво със Стоичков е
За Краси е казано много. И всяка дума е била на мястото си. Още когато го взех на 16 години, знаех, че ще стане световна звезда. При всяка възможност ходих да го гледам при малките. Няма да си слагам медали, че съм го открил. Бала сам постигна всичко. За българския футбол Балъков е на едно ниво с Христо Стоичков. Той е шампион с „Етър“, въпреки че игра само един полусезон. Лично го поканих да си вземе медала на награждаването.
Георги Василев, шампион с
„Етър“ през 1991 година

Бала беше великолепен
Много добре познавам българския футбол. Красимир Балъков беше един от великолепните ви играчи. Когато играеха с Фреди Бобич и Джоване Елбер в „Щутгарт“, за всяка защита беше невъзможно да не допусне гол. Питам ви – къде е новият ви Балъков?
Ото Рехагел, европейски шампион
с Гърция от 2004 година

Приятел и легенда завинаги
Бала е един от най-добрите ми приятели за цял живот. И един от най-добрите футболисти, с които съм имал честта да играя. По-късно работихме заедно в „Черноморец“. Балъков е професионалист до мозъка на костите си. С каквото се е захванал, е успявал. Една футболна легенда.
Фреди Бобич, спортен директор
на „Айнтрахт“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.