Криза по всички фронтове

Протестите продължават вече над 70 дни.

Необходимо е да се събудят всички съпротивителни сили на националния ни организъм

Деескалацията на политическото напрежение е ключово условие

Намираме се в ситуация на хронична криза по всички възможни фронтове. И лошото е, че почнахме да свикваме с извънредността и да я неглижираме. Проблемите станаха толкова много, че се превърнаха в нещо банално, във фонов шум. Сетивата ни се притъпяват, претръпваме от заливащите ни мрачни новини от всяко кьоше. А това е изключително опасно, защото когато кризите станат рутина, тогава се намаляват и съпротивителните сили за справяне с тях.

Коронавирусът още е тук и наднича заплашително зад ъгъла. Активно се говори за втора вълна в Европа. Израел обяви пълна блокада и затвори училищата си. В САЩ заразените са над 6 милиона и половина. В България ситуацията също не е розова. Икономическата криза също не бива да се подценява. Световният БВП се срина значително заради вируса и темповете на възстановяване са твърде нестабилни, за да знаем със сигурност дали лошото е минало или тепърва предстои. У нас се забелязва едно хронично влошаване на бизнес климата, все по-трудно става да си предприемач и да създаваш работни места. Изглежда държавата подходи твърде плахо с подкрепата за бизнеса и лошите резултати не могат да изненадат никого.

На фона на коровирусната криза и икономическата криза, в България доминира една друга криза, която е превзела екрани и вестникарски страници - политическата криза. Тя е донякъде естествено следствие от първите две, но си има и нашите си родни специфики. ГЕРБ управлява държавата десетилетие и към тях е натрупана обществена умора, която вече е изкипяла на повърхността. Вътрешните разцепления, които неминуемо идват след дълъг престой на власт, допълнително ерозират управлението. ГЕРБ е в патова ситуация - подаването на оставка ще доведе до служебен кабинет, което явно се възприема от управляващите като твърде рисково. Неподаването на оставка обаче ги амортизира активно ден след ден. Единственото, което може да спаси управляващите от крах, са прочутите рефлекси на г-н Борисов. Дали ще сработят и този път, все още е рано да се каже. Особено като се имат предвид грешките, които допускат хората в близкото му обкръжение.

Една такава грешка, според мен, беше фиаското с предложението за нова конституция, което безспорно, изигра своята роля да се „тупа топката“ още известно време, но друго от това изглежда няма да последва, след като ДПС заеха активна държавническа позиция и се обявиха против недомисления проект. Другата несръчна стъпка - преместването на парламента от неговия исторически дом в мрачните коридори на Партийния дом, също остави лош вкус в устата на хората. Особено като се вземе предвид какви държавни пари са потрошени, за да се премести пленарната зала от красивата сграда със знаковите думи „Съединението прави силата“ в сградата със сърп и чук на фасадата. Протестите, които не секват, също подпомагат активното клатене на лодката на властта. Разбира се, обективността изисква да се подчертае, че и в протестите настъпи криза - има определено видимо разделение по това кой точно бивш коалиционен партньор на Борисов му е най-голям опонент.

Извън кризите на управлението и протестите срещу него, се забелязват кризи и в останалите политически играчи. Т. нар. „Демократична България“ не изглежда особено стабилна. Протестите им наляха определена подкрепа, но те сякаш отново затъват в традиционното за „традиционното дясно“ състояние на партийно делене. Патриотите са в странната ситуация да са част от управлението, но да не искат да се асоциират с неговите кризи и провали. Дали ще им се получи „късането на опашката“ ще видим на изборите, когато и да са те. Единствено ДПС изглежда солидно, както обикновено. Отлюспването на Местан е окончателно преодоляно, Движението се намира в добра кондиция за избори и освен това е добре позиционирано за активно участие в едно бъдещо управление. При следващото развъртане на картите ДПС могат да се окажат (традиционно) носители на ключа за управлението. Като единствената активна центристка партия те биха могли да бъдат търсени за партньорство както от ГЕРБ, така и от БСП. Дали това ще се случи, ще трябва да почакаме, за да разберем. Ситуацията е твърде динамична за категорични прогнози.

Като стана дума за БСП, необходимо е да се обърне по-особено внимание на левицата. Безспорно е, че тя също не е пожалена от общата ситуация на криза. Разделението в партията е видимо и с просто око, много от хората в БСП се държат не като партийни другари, а като кръвни врагове. Същевременно обаче трябва да се отбележи, че след като минаха вътрешните избори в партията, за левицата могат да се кажат няколко ободряващи думи. На първо място, Корнелия Нинова следва да бъде поздравена за преизбирането u за лидер на столетницата и то със съкрушително мнозинство от редовите членове на партията. На второ място, но не по важност, трябва да се каже, че вътрешните преки избори бяха голям успех за левицата. Те дават началото на един жизнено необходим оздравителен процес, който връща властта в партията там, където u е мястото - при нейните членове, а не при партийните велможи.

БСП е стара партия, която е минала през огън и вода. Цялата дълга и противоречива история на левицата води до естествения процес по оформяне на партийна каста, която „коли и беси“, докато редовите членове на БСП с времето се превръщат в декор за партийните битки по върховете. С въвеждането и успешното провеждане на преки вътрешни избори, се поставя началото именно на този оздравителен процес, който беше жизнено необходим - властта се връща при хората. В проведените избори имаше реални кандидати, които активно защитаваха своята визия за бъдещето на БСП. В състазанието надделя Корнелия Нинова и при това безапелационно. С това тя получава мощен кредит на доверие, който обаче предстои да бъде оправдан.

Важен стрес-тест за БСП ще бъде дали след изборите ще започне „лов на вещици“ или ще се търси консолидация. При първия вариант левицата ще затъне в медийни престрелки, докато при втория ще се даде реален знак, че е готова да управлява. Времето ще покаже какъв ще е крайният ефект, но за момента е важно да се каже ясно - проблемите идват при липсата на демокрация, а не при повече демокрация. Прекият избор е повече демокрация от избора на конгрес и затова този процес по укрепване на вътрешната демокрация в левицата трябва да продължи, ако партията иска да е реална управленска алтернатива. За да се случи това е необходимо и да се изпълни друго важно условие - БСП трябва да търси как да „разтвори ветрилото“ и да привлече съюзници и приятели. Изолационистките прийоми трябва да бъдат загърбени и е необходимо да се търсят съюзници по каузи и големи теми. Ако приемем, че с успешните вътрешни избори БСП поставя началото на оздравяването си, то, за да се претендира за власт, е необходимо активно да се подобри кадровата селекция. Трябват компетентни хора, на които обществото може да гласува доверие. Със синчетата и щерките на политбюро няма да стане.

Тревожната обща констатация, че се намираме в хронична, многопластова и задълбочаваща се криза, трябва да действа като шамар за всички политически и обществени играчи на терена. Необходимо е да се събудят всички съпротивителни сили на националния ни организъм, за да се справим с проблемите, които съвремието изправя пред нас. Необходими са компромиси и смирение от всички страни. Деескалацията на политическото напрежение е ключово. Важно е, който и да получи властта при следващите избори, да заяви ясна подкрепа за хората и бизнеса и да стартира мощен процес по дебюрократизация. Хората трябва да получат спокойствие за работните си места, а бизнесът да поеме глътка въздух от задушаващия го бюрократичен апарат. Във времена на криза най-ясно личи кой от какво е направен. Надявам се да покажем сами на себе си, че сме направени, за да устоим на предизвикателствата на времето и да излезем по-обединени и силни от тях. От нас зависи.

Коментари

Задължително поле