Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Форумът за климата зацикли след спорове Несъгласие за пазара на въглеродни емисии

Гласуват сделката за Брекзит преди Коледа Приоритет №1 е излизане от ЕС на 31 януари

Зоран Заев: Върнахме Македония отново на картата на света

Мода и сексапил в новия клип на Есил Дюран

Никола Стърджън към Борис Джонсън: Не можете да задържите Шотландия насила

В Италия извършиха най-голямата мирновременна евакуация Причината - авиобомба от Втората световна война

Катастрофи близнаци с децата в София “Труд” представя схемите на двете произшествия по свидетелства на очевидци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 декември 2019

Хванаха шефа на пътното в Перник да кара пиян

Таван от 6100 лева за лидерската кампания в БСП

Шофьорът, блъснал две деца с джипа си в София, е криминално проявен

40% увеличение на пенсиите в Румъния Ще струва на хазната над 5 млрд. евро

Проф. Ганчо Ганчев: София изостава от Букурещ и от страните от Източна Европа

КС обяви за противоконституционни критериите за баланс между свободата на словото и защитата на личните данни

Снимка: Архив

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с която бяха въведени 10 критерия, по които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между правото на информация и това на защита на личните данни, когато са използвали такива в свои материали.

Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са Павлина Панова, Красимир Влахов, Гроздан Илиев и Анастас Анастасов.

Разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД беше атакувана от депутати от БСП, а преди това вето ѝ наложи президентът Румен Радев. Според депутатите от левицата критериите, определени от законодателя са „абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни“, а това създава сериозен риск за произволни тълкувания. Това според тях ще доведе до затрудняване на свободата на словото, а там където я няма нея, е „немислима и невъзможна правовата държава“. Освен това в искането се сочи, че прекалено казуистичното изброяване на въпросните критерии ще доведе до цензура.

Критериите бяха част от големите изменения в ЗЗЛД, които бяха направени след влизането в сила на Общия регламент за защита на данните (GDPR) миналата година. Те бяха отговорът на законодателя на опасенията за цензура, които изказаха много журналисти и фоторепортери и бяха изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека.

След обявяването за противоконституционни на 10-те критерия, продължава да действа общото правило, регламентирано в първата алинея на чл. 25з ЗЗЛД, че „обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот“.

В решението си КС детайлно изследва правото на свобода на изразяване, на информация и на защита наличните данни и практиката на съда в Страсбург и на този в Люксембург. Като подчертава, че трябва да се търси баланс в защитата им.

Основният проблем, който КС намира в отменената от него разпоредба, е, че въвежда неясни критерии. „Изискването за априорно прилагане на въведените с чл.25з, ал.2 ЗЗЛД (в общо правило) неясни критерии води до автоцензура и така се явява непропорционално навлизане в еднакво бранените от Конституцията, наред с неприкосновеността на индивида (чл.32, ал.1 от Основния закон), право на свобода на изразяване и право на информация (чл.39 и чл.41 от основния закон). Като нарушава мярата, продиктувана от належащата нужда да бъде защитена неприкосновеността на личните данни, законодателната ограничителна мярка в крайна сметка препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество“, заявява мнозинството от конституционните съдии.

В решението се признава, че целта на законодателя да създаде чл. 25з, ал. 2 ЗЗЛД – да съгласува правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, е лигитимна. Но КС заявява: „Установяването на критерии за балансиране, разработени в съдебната практика – ЕСПЧ в едно законово правило, е в конфликт със самата същност на балансирането като прагматичен подход, за разрешаване на колизии между основните права, целящ рационален, а не формално съобразен с правото изход“.

Като неясни в решението се посочват критериите „други обстоятелства, относими към конкретния случай“, както и „естество на личните данни“. Ако се има предвид разграничаването на чувствителни и други данни, например, би следвало да се използва понятието „категории“, казва КС.„Неразбираеми, неопределени и припокриващи се по смисъл са критериите „характер и естество на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1“ (чл.25з ал.2 т.4) и „цел, съдържание, форма и последици от изявлението, чрез което се упражняват правата по т.1“(чл.25з ал.2 т.8)“, посочват още конституционните съдии.

В решението се заявява, че неясните критерии означават, че КЗЛД разполага с непредвидима власт да ги тълкува не непременно в полза на обществения интерес от плуралистична информация за политиките и дейността на управлението. „Освен че е публичноправна структура, която се формира с участието на изпълнителната власт – правителството, КЗЛД разполага с административни принудителни мерки, което, наред с неясните критерии, води до засилване на властовата асиметрия спрямо средствата за масова информация и журналистиката в крайна сметка“, се посочва в решението.

В него КС се спира специално на цензурата и заявява, че тя е такава ограничителна мярка, която засяга същностното съдържание на правото на свобода на изразяване и поради това е забранена на конституционно ниво. „Всички мерки с ефект на цензура (каквито са спирането и конфискацията) са изключение от конституционно установения принцип на свобода на медиите и тези ограничителни мерки следва, както се посочва в решение №7/96г. на Конституционния съд, да се прилагат ограничително“, припомня КС. И специално подчертава, че „скритите форми на проявление на цензурата могат на практика да се окажат реална заплаха за ефективното упражняване на правото свободно да се изразява и разпространява мнение“.

КС изтъква, че трябва да се съвместят правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация в съответствие с утвърденото в съвременния конституционализъм начало за еднакво зачитане на всички основни права. „Оспорената разпоредба в чл.25з, ал.2 се доближава по своя интензитет до конституционната граница на ограничаване на свободата на изразяване и информация, което я определя като непропорционална за преследваната легитимна цел, поради което тя е и конституционно нетърпима. Конституционният съд е последователен в своята позиция, че когато неяснотите или неопределеностите на една законова разпоредба са достатъчно сериозни и поставят под съмнение годността ѝ да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди, то такава законова разпоредба е противоконституционна на основание нарушаване принципа на правовата държава“, се заявява в решението.

Всъщност КС изразява позицията, че подобна разпоредба като чл. 25з, ал.1 ЗЗЛД съвсем не е необходима. „Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна – да се засили самоконтролът в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат“, посочва той.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.