Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Културната революция като печеливш износ Статистиката винаги е права, зависи как я четеш

Изнасяме близо два пъти повече култура, отколкото внасяме. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) от представянето на културата като икономически сектор, обобщени специално за 24 май.

При внос за 26 840 000 лева износът е 48 127 000 лева. Сравнително близки са стойностите на внос/износ, когато става дума за произведения на изкуството, предмети за колекции или антични предмети и за музикални инструменти и части и принадлежности за тях. Двойна е разликата в полза на износа при книги, брошури и други печатни издания и при вестници и печатни периодични списания.

Това са официални данни на статистиката. Как са смятани, вероятно си има европейска методика. Примерно – наш театрален състав отива в чужбина, изнася спектакли, стойността им се калкулира и… готово. Или показваме премиерен български филм на фестивала в Кан. Той обира наградите, почва да се върти в цял свят и изведнъж износът на родна култура се удесетворява. Просто статистика!

Същото е с вноса – идва велика рок банда от близкото минало, събира 15 000 души в „Арена Армеец“, билетите са по 100 лева средно – сметките показват внос на изкуство. Примерите могат да продължат с издаване на преводна литература, както и на наша в чужбина. Но това едва ли ще покаже значимо положително търговско салдо. Едно са доматите и краставиците, а друго висшите произведения на изкуството и културата.

С риск да обидим изчислителите на този стокообмен ще кажем, че културата не е само пари, както и парите не винаги са култура. Трябва да знаеш как да ги харчиш, да инвестираш в образование, да поддържаш наследство, да създаваш нови традиции.

Тъй като от няколко дни стана модерно да се спекулира с кирилицата и латиницата, може ли някой да изчисли колко трябва да поискаме от наследниците на средновековна Русия за това, че пишат и четат на кирилица. Излиза, че и този въпрос сега се политизира. Защо ли пък точно около 24 май?

Опростачването на българския език няма нищо общо с това какви символи използваме. Всеки среднограмотен българин у нас и в чужбина днес свободно борави и с кирилица, и с латиница. Глобализацията и съвременният живот го изискват. Грамотността обаче, особено по нашите териториални ширини, се срива все повече. Което трябва да запали необходимата лампичка в главата на което и да е правителство, или поне на просветен министър. Не само на 24 май. И не само в безсмислен спор „за“ или „против“ кирилицата. Това обаче, уви, не се случва и продължаваме да се разсмиваме яко на всяка нова издънка и тотална неграмотност. Вместо да плачем.

Може би дебатите трябва да тръгнат именно от цитираното по-горе изследване на националната статистика. Да се вникне по-навътре какво се крие зад данните. Както и какви са били те преди 10 или 20 години, например. Майката му е в сравнението.

Средностатистическото домакинство в България харчело по 16 лева за посещение на театър. Това средностатистическо домакинство се състои от двама възрастни и две деца. Излиза, че масрафът е по около 4 лева средно на човек. Е, няма такъв билет за театър, опера или кино у нас!

Така пак стигаме до прословутия виц, че някои ядат зеле, други – свинско, но като теглим чертата, всички похапват свинско със зеле. Значи купуват си вестници и списания, книги, ходят на кино и театър, на концерт, висят в социалните мрежи в интернет… И какво от това? Сега кампанията е дайте да видим как да махнем кирилицата. Ами след това що ще правим?

 

И кирилицата, и латиницата произлизат от гръцката азбука

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на ІХ или началото на Х век. Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г., пише в справочниците. Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името й – в чест на св. Константин-Кирил Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин-Кирил Философ, заради византийската външна политика през IX век славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Ако така продължим с теорията за износ на културна революция и нейното остойностяване, може да се окаже, че ще дължим пари примерно на днешна Сирия. Как пък не се е сетил досега Асад да си поиска алиментите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.