Срокът за подаване на заявления за помощ за отопление изтича на 31 октомври

Николай Банев остава в ареста

Слави Трифонов представя утре телевизията си 7/8 TV

Режисьорът Бойко Богданов за премиерата си в Бургас: В „Свекърва“ разпознаваме азбуката на националния си характер Най- много вицове има за тъщи и свекърви

Алек Болдуин си свали гащите в ефир, за да покаже колко е отслабнал (ВИДЕО)

Хванаха пиян шофьор на автобус, щял да кара ученици на екскурзия

Велосипедист е с опасност за живота, а пешеходец пострада след пътни инциденти в Пловдивско

Мъж преследва маршрутка, спря я и ограби пътничка

Строителна фирма е дарила 100 000 лева на „Демократична България“

Ердоган обвини Запада, че застава на страната на терористите

SDIndex 2019: Шофьорите на камиони и автобуси по-критични към уменията си зад волана от колегите си любители Агресията между шофьорите е изключително „заразна“, сочи проучването

Пускат 90 балона с цитати от Радичков по случай годишнината от неговото рождение

Премиерът Борисов за „Балкански поток“: Грандиозен проект, който е необратим

Младежи от 8 държави идват в Арбанаси на обмен по „Еразъм+“ Организатор от българска страна по проекта е Центърът за етнически диалог и толерантност "Амалипе"

Руски бизнесмен предложил подслон на децата на Баневи

Културна дискусия – на председателя с любов

Димитър Димов е един от най-доблестните председатели на СБП. След избирането му той и секретарят на съюза Иван Руж издават заповед, която гласи, че докато са на ръководните постове, издателствата не трябва да издават техни книги, а в органите на СБП не бива да публикуват хвалебствени текстове за тях.

Поводът за следващите ми думи са нестихващите инсинуации и квалификации на яростно защитаващите статуквото „недосегаеми” сегашни или доскорошни ръководители на СБП. Последната изява на председателя Боян Ангелов – интервю във в. „Галерия”, бр.28 от 2016 г., ме убеди да изоставя добрия тон.

С Юлиус-Фучиковския патос „Хора, бдете” той се обръща към народа ни любим „Спрете! Писатели се убиват с думи” само за да „накаже” нарочените си опоненти, между които и аз. И тъй:

Предводителю на дворянството и титан на мисълта, иначе нарицаемий се Боян Ангелов, председател на СБП, неизбиран от мене,

Поради що се срамите да водите дискусия с аргументи и факти. Поради щото ги нямате, поради щото те не ви интересуват и поради щото мислите, че сте попаднали на ято гъски, а не на читатели?!

Обвинение ваше първо: „И впоследствие носителят на наградата (на името на Пеньо Пенев – Петко Каневски) едва не умря от инфаркт.” Заради подобни махленски приказки студент от медицина ще го изгонят от изпит. А председателят любим „разтърсва” и очаква от ятото читатели възмущение заради смъртоубийството с думи на Атанас Капралов и Йордан Каменов. И ръкоцелование от тяхна страна. Само че в интервюто ви, уж ода на смирението: подвеждате, че „другият кандидат Атанас Капралов се развихри във Фейсбук и започна да говори колко е „некадърен” колегата му Каневски” (Капралов пише, че не е нормално член на журито да получи награда, и не раздава оценки); използвате квалификацията „треторазреден поет” (равносилно на некадърен) за колегата ви Лъчезар Лозанов (защото посочва как при определянето на наградата „Христо Фотев” е бил нарушен статутът за работа на комисията); наричате мой текст „пасквил”, без да аргументирате тази си свръхдоброжелателност. И сега какво – ако не дай си Боже на някой от нас се случи нещо в скоро време, да преобърнем медицината, за да потърсим евтино негодяйско обобщение?!

Малко пояснение за „пасквила” си. Центърът на текста ми в „Труд” беше цитат: поместени едно до друго, посветени на Пеньо Пенев, стихотворения на Капралов и Каневски. От тях става ясно дори и на малограмотните кой какъв поет е. Пак там, обобщавайки ставащото над две десетилетия у нас и извинявайки се на Зах. Стоянов за прекрасното му шуро-зетьо-баджанакизъм, определям за по-адекватно зетьо-кметьо-бандитизъм. Защо Б. А. решава, че съм нарекъл комисията и кмета бандити, не знам. Ще му отговоря чрез Чехов: „когато ти поднасят кафе, недей да търсиш бира в него”.

Обвинение ваше второ: „този човек от години сипе клевети срещу СБП”. На тема СБП съм написал два текста досега във в. „Труд”: „Писателска мантра: да изберем Петев”, 26.ІV.2012 г., и „Войната на посредствеността”, 13.І.2014 г. Ще се въздържа от автокоментар. Като ще поясня, че те са написани с болка за ставащото в СБП. Който не вярва, да ги прочете и се увери. И там за всичко, естествено – като член на СБП, следователно и съсобственик на материалните и интелектуалните му притежания, търсех сметка и призовавах към дискусия за бъдещето му управление. А то от интервюто разбрах, че председателят предводител, освен че се идентифицира с непроизнесени думи, се идентифицира и със Съюза ни. Може би защото призовавах да не бъде избиран за председател с убеждението – вече проверено от времето, че той няма да иска и да може да промени нещо в управлението.

Мога да приведа много примери за отношението и сътрудничеството ми със СБП (членувам от 1996 г.) през годините, които да обяснят болката ми. Ще спомена един: активно пишех около средата на 90-те години във в. „Български писател” в най-трудния и най-добрия му период, който може да го нареди сред постиженията на литературната ни периодика.

А ето какво е мислил в това време Б. А. за СБП, във време, в което не се е мислел за СБП: „Съществуващият Съюз на българските писатели, изграден и структуриран като бастион на обществено устройство, имащо претенции за съвършено хуманна структура, а представляващо еманация от авторитарни порядки, изпълнява все още старото си предназначение… Обезличаването на твореца и превръщането му в услужлив лакей на управляващата върхушка бе главната задача на тоталитарния режим в духовната област.” (В. „Реформа”, 29 юни 1990 г., орган на Нова социалдемократическа партия, където Б. А. се е посочил като секретар по печата и пропагандата на Съюза на независимите български писатели). Доскоро Б. А. беше партиен секретар на членуващите в БСП членове на СБП, а сега е член на Висшия съвет на БСП. Не го хвърлям на лъвовете читатели, но нямам доверие на блуждаещите атоми във времето на Прехода. Щото прехвръкването към постове и промяната на мнението няма как да се нарече еволюция и право на личността.

За отношенията ми с ръководещите СБП ще цитирам Илф и Петров: „Не е достатъчно да обичаш съветската власт. Тя трябва да те обича.” Каквото и да правя, сегашната съветска, пардон ала сталинистка власт не ме заобиква. Щото тя иска верноподаничество, подчинение и затваряне на очите повече отколкото през Тоталитаризма. Ама оная плащаше, а тая си служи с кокалчета, стискайки Кокала и наградките. Но и само ала сталинистка тя не трябва да бъде наричана. Тъй като с термитна неумолимост (без да гради!) и демократична безконтролност тя гризе активите на СБП. Ще цитирам от доклад на фирма СОП „ИВАС КОНСУЛТ” за управлението на СБП до 2013 г., макар че кой знае – или всеки знае – защо той е поръчан да няма друга освен информативна сила: „… този доклад е изготвен за нуждите на СБП… на него не трябва да се гледа като на подходящ документ за ползване или позоваване за достоверност от лице, различно от Възложителя.”

Ето лицето на управлението на Н. Петев, оставено, обаче, от Б. А. само за лична консумация:

За работата на Контролната комисия на СБП с председател Бл. Касабова: „След наше запитване от 07.04.2014 год. се установи, че Контролната комисия няма свои правила за работа. Същата не ни предостави за запознаване изисканите от нас Протоколи от заседанията й.” Тоест тотално отсъствие на контрол върху сметки, финанси, стопанисване и т.н.

За даренията за СБП: „От писмото на група писатели до нас разбрахме за съществуването на т. н. дарителски сметки, открити след пожара на сградата през 2009 г. За тях сме получили крайна информация към 31 декември на съответните години и считаме, че същите не са били осчетоводявани изобщо.”

За работата на счетоводството: „Не може да бъде установено реалното салдо на касата, при положение, че не са извършвани годишни инвентаризации на 31.12.2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.” „На практика УС никога не е приемал годишни бюджети на сдружението и не е ясно имало ли е лимити за представителни разходи. Има отчетени такива разходи…”

За имотите: „Отчетната стойност на сградите на СБП не съответства на справедливите пазарни цени на имотите… Не е налице вярно и честно представяне на имущественото състояние на сдружението.”
А с тези имоти са извършвани ред операции и сделки, включително и продажби!

И к`кво -аз (и други хора) сипем клевети срещу „невинните” и срещу непредприелите никакви мерки?! И комисията ли е клеветническа, когато пише: „Считаме за тотално неверен Отчета за приходите и разходите (обобщения), докладваната в него загуба не е 186 хил. лв., а е 86 хил. лв. Има разлика от 100 хил. лв.”

Предводителю, аз, Атанас Капралов и още дузина говорещи публично за СБП ли сме кривиците, пардон кримиците, на Съюза? А сега – ФИНАЛ:

За г-н Боянов: Нямате тази класа да ми давате квалификации. И вероятно според Божествения план няма да придобиете и в следващите 50 години.

За колегите ми от СБП: Разберете най-после какво се случва със Съюза ни от 2003 г. и кой какво е предизвикал в него. И реагирайте адекватно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.