„Да се хванем за зелено” е вековна българска мъдрост

Специално за „Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

В нетолкова далечните времена, когато аптекарският щанд е бил не търговски, а изцяло природен, да се хванеш за зелено означавало естествен природен имунитет и трепетно очакване на предстоящата работа из нивите за осигуряване на трапезата и поминъка. В арсенала на подкрепата попадат едни от първите зелени растения пред прага на дома - лападът и чесънът.

Обикновеният лапад (Rumex pаtentia), наричан още спанаков лапад или лопуш, е традиционно едно от най-често присъстващите диворастящи растения на пролетната трапеза у нас. Често бива отглеждан и като зеленчук заради високата му хранителна стойност. Той принадлежи към рода Лапад - Rumex на семейство Лападови (Polygonaceae), където се намира и другият много популярен негов побратим - киселецът (Rumex Acetosa). Хубаво е да събираме само най-младите листа на лапада, които много добре да измиваме и почистваме.

В суров вид той не е особено привлекателен, но когато е попарен, сварен на супа или добавен към плънката на баница, се превръща в неустоимо изкушение. Много е богат на желязо и хлорофил, което автоматично го превръща в храна със силно пречистващо и подхранващо действие за човешкия организъм. Особено внимание трябва да бъде обърнато на високото му съдържание на оксалати. Оксаловата киселина е виновникът, който много често „заключва” част от калция и пречи при неговото усвояване. Повечето хора, особено балансирано хранещите се, нямат никакъв проблем с консумацията на лапад.

Но тези, които имат оксалатни камъни в бъбреците, трябва да се отнасят с особено внимание или въобще да избягват консумацията на лапад. Нивата на оксалова киселина значително могат да бъдат намалени, ако предварително сварим листата лапад за няколко минути и изхвърлим водата. Важно е да напомним, че консумацията на лапад е свързана с ясно изразено разхлабващо действие. Поради този факт кърмачките трябва да подхождат внимателно, за да не предизвикат симптоми на разстройство у бебето. За хората, които търсят именно този ефект - въздействието на лапада се усилва в комбинация с коприва.

Дали трябва да избягваме изцяло храните, богати на оксалати? Разбира се, че не. Тук спадат едни от най-полезните - кейл, сладки картофи, елда, бадеми..., че дори зеленият чай и кафето. В случая важи правилото „дозата прави отровата”. Иначе казано, дори и човешкият организъм ги формира, като резултат от метаболизирането на витамин С например. Затова приемането на големи количества витамин С в чиста форма „наизуст” не винаги е добра идея.

Лападът съдържа освен гореизброените вещества също и задоволително количество протеин, витамини от групата В, калций, калий, натрий, фосфор.

Другият важен гост на пролетната трапеза е зеленият чесън.

Като всеки зеленчук от зареждащата палитра на свежите растения, препоръчвам той да е доставен от градина без химия. Добър избор е да си го засеем сами и да го слагаме на трапезата току-що откъснат. Задължително е пресните стръкове да се измиват старателно и ако не сме сигурни в произхода, да ги оставяме във вода с прибавена хлебна сода поне за 10-15 минути.

Ако забележим оцветени в червено краища по корена, трябва да ги отстраним. Махат се и светлозелените листа. Консумираме твърдите стръкове, както и младите, още неоформени глави. Пресният чесън обогатява вкуса на салатата, може да се консумира и самостоятелно или като гарнитура на постни сезонни ястия. Това непретенциозно растение има хилядолетна история, в древността му приписвали свещени качества, а в периодите на чума в Европа лечителите и свещениците ходели с наниз от скилидки под дрехите си.

Доказано е, че чесънът има поне 150 активни съставки, полезни за човешкото здраве. Сред тази композиция се откроява съединението алицин. Той се открива в цитоплазмата на клетките на растението. Във вакуолите на тези клетки, разделен от алиина, е ензимът алииназа. Когато смачкаме чесъна, двете вещества се смесват и се образува алицин, относително устойчив на загряване. Ако обаче не оставим настрана за малко смачкания чесън, преди да го сготвим, реакцията няма да се осъществи, защото алииназата е белтъчна молекула и както всички ензими е термично неустойчива, бързо се деактивира и алицин не се формира.

Алицинът и образувалите се от него серни съединения имат антисептични свойства срещу всички видове патогенни бактерии, вируси, гъбички и паразити, без да атакуват полезните чревни бактерии. Те унищожават и резистентните на антибиотици микроорганизми. Чесънът може да бъде определен като естествен антибиотик, който за разлика от химическите подпомага поддържането на здрава чревна флора.

Противораковият ефект на чесъна се дължи също на серните му съединения, по специално на диалил сулфида. Той действа по два начина:

Първо. Ускорява отстраняването на канцерогенните вещества и пази генетичния материал /ДНК/ от увреждане.

Второ. Възпрепятства образуването на метастази, като стимулира апоптозата (самоубийството) на раковите клетки.

Алицинът в кръвта повишава нивата на два антиоксидантни ензима - каталаза и глутатион пероксидаза. По този начин свободните радикали биват по-лесно засечени и увреждането на клетъчните мембрани може да бъде предотвратено и така се забавя процесът на стареене. Сапонините в чесъна са фитонутриенти с положителен ефект върху регулирането (намаляването) на триглицеридите и лошия холестерол в кръвта.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Задушени зеленчуци с лапад и чеснов сос

Продукти: 300 г зеленчуци по избор, нарязани на кубчета, може и замразени (картофи, моркови, червено цвекло, броколи, карфиол, зелен боб и др.), няколко едри листа пресен лапад, 2 суп. лъж. слънчогледов тахан, сок на 1 лимон, 1 суп. лъж. хранителна мая, 1 стрък пресен чесън, 50 мл вода

Приготовление: Варим зеленчуците на пара за около 20 минути (в зависимост от вида им може и за по-кратко). Малко преди края прибавяме в тенджерата почистените и измити листа от лапад, които почти веднага се задушават върху горещите зеленчуци.

Поставяме в блендер останалите продукти и ги смиламе до получаване на гладък сос, с който заливаме ястието.