Повечето възли на щитовидната жлеза не изискват лечение

Имат ги почти половината от хората над 60-годишна възраст

При подуване на шията, трудно преглъщане, дрезгав глас търсете специалист

Чест проблем сред възрастното население са възлите на щитовидната жлеза - образувания от тиреоидна тъкан, развиващи се обикновено в рамките на жлезата. Причините за появата им не са напълно изяснени. Подозира се значението на генетична предразположеност, йоден дефицит, някои автоимунни заболявания на жлезата. Експозицията на йонизиращи лъчения, особено в детска възраст, е важен рисков фактор за развитие на злокачествени щитовидни възли.

Тиреоидни възли се откриват при почти половината от хората над 60 години. След 70-годишна възраст се установяват при 52% от жените и 26% от мъжете в нашата страна. Повече от 90% от тези възли са доброкачествени, не причиняват симптоми и не застрашават здравето и живота на притежателите им. Те не изискват лечение, но трябва да се наблюдават чрез периодичен ехографски и хормонален контрол. Особено внимание да се обръща на фамилно обременените с този проблем хора, както и на изложените на йонизираща радиация.

„Когато възлите са малки и с доброкачествен характер, не нарастват прогресивно и не променят хормоналния баланс на организма, трудно могат да бъдат наречени болест. Те са заболяване, когато причиняват подуване в шийната област, затруднения при преглъщане, дрезгав глас, водят до симптоми на хипертиреоидизъм като сърцебиене, изпотяване, загуба на тегло, както и до хормонални нарушения или са злокачествени“, обяснява доц. д-р Боян Нончев, специалист по ендокринология, болести на обмяната и вътрешни болести.

Около 5% от всички възли на щитовидната жлеза са злокачествени, което на фона на големия брой възли се смята за ниска честота. От друга страна, тиреоидният карцином е най-честият ендокринен тумор. Той е на седмо място по честота сред всички ракови заболявания с дял от 4,1%. Хирургично лечение на тиреоидни възли се прилага при съмнение за злокачественост, хиперфункциониращи “горещи” възли или многовъзлести токсични гуши, както и големи възли, причиняващи симптоми на притискане в шийната област. Добрата новина е, че когато диагнозата и лечението се осъществят навреме, 5-годишната преживяемост при пациентите е над 98%.

Освен на доброкачествени и злокачествени, възлите се делят още на студени, топли и горещи. Тази характеристика на тиреоидните възли се оценява чрез радиоизотопно изследване, наречено сцинтиграфия. Горещите възли произвеждат повече хормони от околната “нормална” тъкан и причиняват хипертиреоидизъм, свързан с повишен риск от ритъмни сърдечни нарушения. Обратно, тъканта на студените възли има понижена хормонална продукция.

„По отношение на диагностичния подход е задължителна подробна анамнеза за наличието на рискови фактори като йонизиращо лъчение, фамилна обремененост, автоимунни заболявания – казва доц. Нончев. - Ехографията на шийната област е основен диагностичен метод за откриване наличието на възли и определяне на техния размер. Тънкоиглената аспирационна биопсия дава информация дали възелът е доброкачествен или злокачествен. Задължително пациентите се подлагат и на хормонални изследвания. Всичко това се назначава и наблюдава от специалисти ендокринолози.“

Важно е пациентите да знаят кога трябва да посетят лекар, допълва доц. Нончев. Всички, които имат фамилна обремененост за възли, гуша или карцином на щитовидната жлеза, се нуждаят поне веднъж от специализирана оценка. Когато работят в условия с йонизираща радиация, когато им се появи внезапно подутина или бучка в областта на шията или имат просто необясним шиен дискомфорт, да посетят ендокринолог за оценка на функцията на щитовидната жлеза, апелира специалистът.