Д-р Тихомир Мустаков, алерголог, педиатър: Имунната система се формира  още в утробата

Начинът на раждане и храненето са от решаващо значение

Недоносените имат 1,5 пъти по-висок риск от астма

Множество фактори, между които недоносеността, цезаровото сечение, прекалената употреба на антибиотици от майката, изкуственото хранене, са свързани с повишаването на риска от алергични болести, напомня д-р Тихомир Мустаков, алерголог и педиатър с над 30-годишен опит, чиито най-чести пациенти са деца.
Тези фактори се отразяват по специфичен начин на микробиома - съвкупността от всички микроорганизми: бактерии, фунги, бактериофаги, вируси, протозои, които естествено живеят върху телата ни и вътре в нас. Микробиомът е важен за имунната защита, снабдява организма с витамини, участва в смилането на хранителните компоненти.

Освен генетичната предопределеност, върху него влияят стресът, злоупотребата с алкохол, липсата на физическа активност, замърсената околна среда. Тази експозиция на факторите на средата започва още в пренаталния период и продължава до зрялата възраст, обясни д-р Мустаков в лекцията си “Майка - плод - дете - възрастен - Отражение на микробиома”, която той изнесе по време на XXIV Национална среща на фондация “МОСТ”.
Продължава да е актуална и т. нар. хигиенна хипотеза - че прекалената чистота, намаляването на нормалните бактерии дава път на други, по-устойчиви патогени, които насочват имунната система към алергии. “Но трябва да пускаме да лазят по пода не децата, а майките им, защото всъщност от тяхната имунна реактивност зависи каква имунна система ще развие кърмачето и новороденото - уточнява на шега д-р Мустаков в интервю специално за в. “Труд news”. - Ако майката чака да роди, за да започне да създава среда с нормален бактериален спектър, е закъсняла, защото формирането на имунната система започва далеч по-рано, още по време на бременността.” 

Има генетично предразположение към алергиите и майката е по-голям фактор при унаследяването.

Освен че предава генетичен материал, майката е околна среда за развитието на плода, т. е. ако в нейния организъм протичат алергични реакции, те до голяма степен могат да насочат имунната система на плода и след това на бебето в посока към алергична реакция.

“Децата, родени чрез цезарово сечение, са по-склонни да развиват алергии - обяснява алергологът. - Същото важи и за недоносените деца и за изкуствено хранените. Има съществена разлика в перспективите на плода, който, излизайки на бял свят, е влязъл за първи път в контакт с нормалните родови пътища, и на този, който е минал през оперативен срез, тъй като това дава различен спектър на бактерии, с които се среща за първи път имунната система на детето. Ако е родено по естествен път, то има 72% съответствие с майчиния микробиом, тъй като се среща с вагиналните бактерии и те, поселвайки храносмилателната му система, стават първия щит срещу патогенни бактерии.

А когато детето се ражда по оперативен път, това става в стерилна среда и то има 41% съответствие с майчиния микробиом, главно кожния. Първите бактерии, с които се среща, са тези от околната среда, най-често стафилококи. Част от тях са патогенни - те са първите, които са се преборили за контакт с имунната система, заселват се и пречат на физиологичните бактерии да заемат своето място. Това е разликата и това предопределя друг тип реагиране на имунната система месеци наред, а понякога и завинаги. Важен е и въпросът с недоносените деца, тъй като при тях рискът от астма например е 1,5 пъти по-висок.” 

Следващият етап за развитието на имунната система и това какви бактерии ще има в дихателната система, в храносмилателната, в кожата, дали ще има реакции, предпазващи от различни инфекции, или те ще се развият в посока неправилна алергична реактивност към невинни, неувреждащи организма фактори, зависи от кърменето. То се случва в един изключително важен период от живота на детето, тъй като от 0 до 6-ия месец се оформя реактивността на имунната система.

“Ако имаме нормални антигени, каквито се очаква, че внася кърмата, ако тя успее достатъчно бързо да изгради бариера и по този начин имунната система остане изолирана от прекалено излагане на антигени, това помага в следващите месеци тя да се развива синхронно и различните й отдели да работят в посока опазване от инфекции, а не към свръхреакции”, обяснява д-р Мустаков.

Проблемът е, че когато майката няма кърма, а това се случва при около половината от съвременните майки, е много деликатен въпросът с какво тя да бъде заместена. Когато става дума за силно алергични родители, най-вече майка, трябва внимателно да се прецени каква изкуствена храна да се дава като профилактика, дори още да не знаем дали бебето има алергии. По време на алергична реакция на майката през бременността (сенна хрема, уртикария, астма) голяма част от алергичните субстанции се отделят в кръвта й.

Те могат да преминават и през плацентата, и през кърмата, т. е. по този начин те повлияват на клетките на имунната система на детето да се пренастроят в посока алергични реакции в бъдеще. Тук е важно, ако майката има алергия, тя да бъде контролирана, да няма обостряния, да не се налага ползването на твърде агресивна терапия, което не винаги е лесно. Ако това не помага, се препоръчва да се замени майчината кърма с млечни формули. “Алергичната реакция не е нещо съвсем вредно до степен да трябва да бъде унищожено - тя ни предпазва от инфекции и рак - напомня алергологът. - Това ни затруднява при самото лечение и отнема време, тъй като не обявяваме за враг този клон на имунната система, по-скоро трябва да го успокояваме, за да си върши нормално работата.

Все още имунотерапията е единственият метод, който може да излекува и да спре прогресирането на голяма част от алергиите, но трябва да се провежда много внимателно и не при всички. В последно време се прилага и на съвсем малки деца - на няколко месеца, за да се избавят от алергия например към фъстъци или мляко.”