“Латиноамериканската пролет” не се предава

Хуан Гуайдo в действие.

В суматохата около американските избори тя остана на заден план

Крах на фашисткия преврат в Боливия, край на проекта “Гуайдo“ във Венецуела и на конституцията на Пиночет в Чили

ЕС обяви, че вече не смята Хуан Гуайдo за „временен президент“ на Венецуела, макар да оставал „привилегирован събеседник“. Узурпаторът вече бе загубил спикерското си място след победата на Мадуро на парламентарните избори през декември.

Може би суверенно решение на ЕС? Ни най-малко! Байдън вече бе казал, че бил склонен да преговаря с Мадуро за изход от кризата в отношенията на САЩ с най-богатата на нефт страна, без да настоява за неговата оставка. ЕС продължава да страда от липса на външнополитическа субектност, поне по линия на конфликти от типа на наследените от Студената война.

А само преди година Гуайдo бе почетен гост за речта на Тръмп за състоянието на съюза. Двете палати на Конгреса го аплодираха на крака, загърбили яростното си разделение по почти всички други въпроси. САЩ бяха призовали ЕС да признае узурпатора за държавен глава, което и стана.

Любопитни са лъкатушенията на историята. Превратът на глобалистите срещу Тръмп все пак успя, а превратът им срещу Мадуро пропадна. Защо? Причината според мене не е в различното качество на глобалистите, които са едни и същи, а в различното качество на Тръмп в сравнение с Мадуро.

Тръмп бе фалшив народен герой - и в края на краищата фалшив борец с глобализма. Истински народен герой можеше да бъде Бърни Сандърс. Тръмп ласкаеше слуха на американските работници и дребни предприемачи с приказки за реиндустриализация на страната и ограничаване на миграцията, но на практика най-голяма услуга вършеше на корпорациите от „патриотичните“ отрасли, главно добива на енергия.

Силата на Мадуро, както и на Моралес в Боливия, е фактът, че голямото мнозинство от населението там наистина има какво реално да загуби от тяхното сваляне от власт и най-вече, че осъзнава ясно това положение на нещата. Би трябвало да се изучи в детайли как глобалистката промивка на мозъци, така ефективна в САЩ и Европа, не дава желания резултат във Венецуела и Боливия.

Сбогувайки се с Гуайдo, прочетохме разследването на журналистите Дан Коен и Макс Блументал от сайта „Грейзоун“ за десетилетния американски проект за дестабилизация и смяна на режима във Венецуела, в който проект и узурпаторът играл роля, но не като политик, а като член на крайнодясна улична банда. Явно физическата му прилика с Обама е била ключовият аргумент за издигането му. Шокиращо е колко елементарни съображения решават съдбините на света.

Коронното постижение на латиноамериканската пролет в последните месеци обаче бе отдавна прогнозираният провал на фашисткия преврат в Боливия, инспириран от глобалните корпорации през ноември 2019 г. Тук лично бе намесен и най-богатият човек в света Илон Мъск: в изсъхналото солено езеро Салар де Уюни в боливийския регион Потоси са до 70% от световните запаси на литий за леки батерии за електромобили и смартфони. Акциите на „Тесла“ поскъпнаха след преврата: търсенето на лекия метал в света ще се удвои до 2025 г.

Завладяването на властта бе в кинематографичен стил, достоен за шармантния Мъск. Бяха огласени (фалшиви) твърдения за изборни нарушения на Моралес. Ставаше дума не дали печели изборите въобще, а дали има десет пункта преднина. Последва пуч на десни паравоенни отряди и разбунтувани части на полицията при ненамеса на армията. Въоръжени метежници, предвождани от християнски фанатик, командир на фашизоиден паравоенен отряд - нахлуха в президентския дворец. Последва опит за убийство на Моралес и бягството му в Аржентина и после в Мексико; имаше масови протести с убити, ранени и арестувани. Моралес наистина не биваше да се кандидатира за четвърти път в нарушение на конституцията, то не беше и нужно; но факт е, че той е далече най-популярният политик в страната и че срещу него бе извършен грозен преврат.

Борбата за контрол над лития се представяше пред западния свят като борба за „демокрация“. Помпейо приветства падането на „тирана“ Моралес, размаха пръст към Мадуро във Венецуела и Ортега в Никарагуа. Eвропейският парламент прие обтекаема резолюция, осъждаща поравно двете страни в конфликта, без да назовава пучистите. Последните разгърнаха средновековна расистка теократична пропаганда: представяха се за борци „за Христа“ срещу индианците „езичници“ и „сатанисти“, които „не бивало да се пускат в градовете“. Пучистите бяха решени да не допуснат предимно индианската социалистическа партия на Моралес, МАС - далече най-популярната в Боливия, да участва в нови избори.

Такива малко известни факти би трябвало да ни убедят, че въпреки преекспонирането на значението им от глобалистите, расовите, полови, религиозни и други подобни проблеми нямат за тях реално значение само по себе си. В САЩ глобалистите днес клеймят „белия терор“ на предимно религиозните бели консерватори-тръмписти и оправдаваха разбиващите и палещи магазини небели тълпи от лятото, защото това им помага да отвлекат масите от класовите проблеми, да не ги оставят да си формират класово съзнание и да се обединят.

Но ето че в Боливия те автоматично взеха страната на белите християни расисти срещу индианците „езичници“ - а най-вече социалисти. И ето че взеха страната на Алексей Навални, който се оказа, че бил помолен да напусне Германия заради антисемитски изказвания. Едрият глобализиран капитал може да подкрепи абсолютно всичко, което прокарва класовия му интерес и отвлича масите от класово осъзнаване. Той е изключително гъвкав, освен по отношение на класовия си интерес.

Но както прогнозирах - или по-скоро силно се надявах - преди 14 месеца, мнозинството боливийци не се примири с преврата, нито ден не отслаби борбата за демокрация. Пучистите отлагаха обещаните нови избори два пъти, но накрая през октомври м. г. МАС взе разгромителна победа с над 52% (при избирателна активност близо 90%) на първи тур за своя нов кандидат Луис Арсе. Всички обвинения срещу Моралес паднаха; през ноември, точно година след пуча, той се завърна триумфално. Решено бе против бъдещи опити за военни преврати столицата да се премести в Ел Алто на запад от досегашната столица Ла Пас.

Възстановени бяха всички вътрешнополитически мерки на предишното управление на МАС и външнополитическите съюзи с другите леви правителства в Латинска Америка. Новата власт започна съдебни действия срещу престъпниците пучисти, макар и в никаква степен не толкова жестоки като обещаваните мерки на демократите в САЩ срещу бунтовниците от Капитолия от 6 януари и всички останали „тръмписти“, набеждавани от някои либерали като „бели терористи“.

В коментара за преврата от по-миналата година се чудех също дали пък тя все пак няма да хване пътя на Бразилия с Болсонару. Всъщност стана обратното: след победата на МАС в Боливия Бразилия се разтърси от масови протести срещу десния диктатор. Водещ мотив е пълният провал в борбата с ковид кризата, в която Бразилия зае второ място след САЩ по брой на жертвите, а в областта на ваксинацията цари хаос. Много бели бразилци и от средната класа, подкрепили навремето Болсонару, са в първите редици на протестите, които привличат и леви, и десни партии. Коренните народи се бунтуват срещу безогледната сеч на амазонската селва. С падането на приятеля на Болсонару - Тръмп се засили тенденцията да му се търси импийчмънт в парламента като този срещу Дилма Русеф.

Победата на МАС в Боливия вдъхнови левите в други латиноамерикански страни като Колумбия и особено Чили, дето дни по-късно народът с плебисцит със 78% отхвърли конституцията на диктатора Пиночет. Гласуването се съпровождаше от грандиозни протести, ознаменували годишнината на народното въстание от 2019 г. То сякаш бе финалното действие на отхвърляне на наследството от фашисткия преврат от 1973 г.

Засили се и натискът за оставка на генералния секретар на Организацията на американските държави Луис Алмагро, който изигра неблаговидна роля в пуча в Боливия и се смята поставеник на Тръмп. Изобщо „латиноамериканската пролет“ показа изключителна устойчивост срещу дясната реставрация под диктовката на САЩ и се превърна във вдъхновение за прогресивните сили на планетата в борбата им с псевдолибералния глобализъм.

Коментари

Задължително поле