На 8 април 2020 да почерпят

Лъвовете със съдбовно запознанство, Рибите да бъдат отговорни към семейните задължения – Дневният хороскоп на Алена

5G мрежата е невинна

Грипът е ПРИЛЕПчива болест Не е необходимо да сте луд, за да четете това, но помага

Земеделското министерство иска търговските вериги да бъде излагана повече продукция на местни производители

Надигат се бунтове на глада На хората им свършват парите и търпението

Пандемията от коронавирус е засегнала 81% от работещите по света

Двама души са излекувани от Covid-19 с кръвна плазма

76 починали от коронавируса в Турция за 24 часа

Тръмп: СЗО оплеска нещата

Испания разчита на безработни и чужденци за земеделска работа

COVID-19 блокира здравеопазването Водещи специалисти искат прегледите да бъдат възстановени

Фермерските пазари тръгват с по-малко сергии Продавачи и клиенти на 2 метра разстояние

Менда Стоянова: Мярката 60/40 няма как да бъде използвана от всички видове бизнеси

Банката за развитие подкрепя със 75 млн. лв. Пощенска банка и Общинска банка

Легендата Цачо Андрейковски: Житните бегачи изгониха публиката от бокса

В зала „София” стартираха боевете в 70-то юбилейно издание на боксовия турнир „Странджа”, най-старият в света. Цачо Андрейковски е един от рекордьорите, печелили 4 пъти трофея. Известен е с убийственото си ляво кроше, което му носи над 100 победи с нокаут. Самият той няма световна и европейска титла, но паметни са победите му над не един и двама олимпийски шампиони. Той е двукратен сребърен медалист на Стария континент. А за цялата си кариера само веднъж е губил от кубински състезател, и то заради аркада. Зад гърба си има над 40 години треньорска работа. А доскоро се изявяваше и като съдия в профибокса. Ето какво сподели легендата в навечерието на турнира.

Първата ми купа е най-запомняща

На „Странджа” имам 8 участия, от тях 7 съм спечелил. Четири пъти ми дадоха купата за най-добър боксьор и веднъж бях подгласник. Но когато аз се състезавах, турнирът още се наричаше „Странджата”. В годините обаче решиха, че Кирил Николов – Странджата, на когото е кръстен, бил партизанин, бандит и обесвал хората. Така тихомълком го прекръстиха на „Странджа”. Разбира се, паметна за мен е първата купа през 1974-а, защото е първа. Тогава на финала победих с нокаут кубинеца Мартинес, олимпийски шампион от Мюнхен 72. Преди срещата бяха ме отписали. Аз, дебютант срещу шампион… Обречен да загуби. Но във втория рунд го хвърлих в нокдаун, отброиха му и аз по хлапашки отидох да го довърша. В този момент самият аз паднах в нокдаун. Ударът беше толкова силен, че не знам как съм се свестил. Но успях да се изправя, разтърсих главата си и с мощен ляв прав проснах кубинеца на пода.

Не помни къде са му дрехите след паметен нокаут

А след срещата и аз бях зле – не помнех с кого съм играл. В съблекалнята не знаех къде са ми дрехите, къде ми е шкафчето. Добре, че дойде жена ми. На няколко пъти я питах срещу кого съм боксирал и дали съм победил или загубил. И тя всеки път ми казваше, че съм направил страхотен мач и съм нокаутирал олимпийския шампион Мартинес. Звучи невероятно. После на два пъти бих друг кубинец – Анхел Ерера, два пъти №1 в света. А след световното по футбол имаше един материал на кубински журналист, в който имаше малък пасаж и за Ерера. Там пишеше така: „Нашият велик и голям боксьор не беше просто бит, а пребит от Цачо Андрейковски“. Да, нямам титла, но съм побеждавал много шампиони. Това да не е малко? А на олимпиадата Москва 80 бях ограбен. Как да биеш руснак насред СССР? А и тогава те не бяха толкова силни. На европейското в Катовице 75 на Рибаков пак му подариха победата, а после 45 минути публиката скандираше и не даваше следващият финал да започне.

При нокаутьорите най-важно е чувството за момент

Най-важното при нокаутьорите, какъвто бях и аз, е да притежаваш чувството за момент, така нареченият тайминг, в който да удариш. От голямо значение е това, което се случва между самите удари на двамата боксьори – как се подготвяш да го нацелиш, лъжливите движения, дишането… Само някои успяват и това се нарича талант. Удрящите боксьори се раждат. Най-изявен нокаутьор бе Майк Тайсън. Хич не харесвах гаменските му прояви, но на ринга той бе най-класният, с най-добро чувство за тайминг, в който да нанесе удара. За него не се чудеха дали ще бие, а кога. И аз успях да открадна от този занаят – от азиатци, кубинци, руснаци, дори от българи. Но в годините удрящите се отдръпнаха от бокса. Правилата се измениха и житните бегачи, точкуващите, както аз ги наричам, изгониха публиката.

Сегашният бокс е плах опит за възстановяване на стария

Сегашният бокс е плах опит за възстановяване на стария. Нагледах се на боксьори, които не удрят. А само пипат и бягат. Зрелищният бокс започва да идва, но още не е дошъл. Мохамед Али бе най-добрият. Сега ми харесва Антъни Джошуа. И особено украинецът Василий Ломаченко – с обратен гард, прибран, настъпателен, удрящ и мощен. Това е нещото, в което виждам светлина. В човешкия организъм има 642 мускула, ние дори 100 от тях не знаем за какво служат. И ако се спрем на 100, защо един боксьор да не удря със 70 процента от възможностите си, а да го прави само с 30? А иначе от Международната федерация се опитват да обединят аматьорския и професионалния бокс, но това няма как да стане. Представете си в леката атлетика да определиш кой е по-добър при положение, че единият е спринтьор, а другият маратонец. Разликата е огромна. Не може да си аматьор, но и професионалист.

Върхът за Кубрат Пулев бе мачът с Кличко

Да, Кубрат Пулев подписа наскоро договор с американска промоутърска компания, но не мисля, че ще направи нещо повече от това. Апогеят в неговата кариера, бе че стигна до мач с Владимир Кличко. Не самият бой. Познавам Кобрата отдавна, изпуснато момче. Не може да се плезиш на съперника, да имитираш и да чуваш възгласи „у-у-у”. Та украинецът бе доминатор дълги години в тежка категория. Много приветствах, това че Кубрат отиде при германците, но и те не успяха да го променят. А тези 20:0 победи как ги направи ли? Все срещу съперници, които бяха в залеза на кариерата си….

В бокса първо трябва да победиш себе си

Специално за професионалния бокс съм против младите да играят, защото е опасен и рисков. Но ми се ще повече хора да тренират бокс, защото е много полезен спорт и може да ни помогне и в живота. Когато застанеш пред огледалото започваш постепенно и подробно да учиш всяко едно действие, като азбуката – правилно да се движиш, да координираш, да дишаш, да взимаш вярното решение, и то за кратко време. Тези неща са нужни и в живота. За жалост някои мои колеги започват да преподават бокс от буквата „й”, а после … боксьорите не могли да четат и пишат…

Толерирам жените и съм най-щастливият баща

Толерирам женския бокс. Бях един от първите, които вкараха момичетата в залата покрай братчета и съученици. Тогава ме заплашиха, че ще ме глобят, защото не беше позволено. В самото начало идваше при мен и Дейзи Ланг. Голямата ми дъщеря Никол, която е на 16 години, също играе бокс. Състезава се за ЦСКА и вече два пъти е шампионка на България. Макар че, когато тръгнахме да я записвам в спортното училище искаше да е в паралелка „волейбол“. Но когато влязохме в кабинета на директора изведнъж каза: „Бокс“. Бях приятно изненадан, но и стреснат. Сега обаче съм най-щастливият баща!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.