Венко Марковски даде на комшиите четмо и писмо

Без азбуката комшиите още щяха да сричат с „черти и резки“

Кирил и Методий не са автори на македонската азбука. Буквите измисли изкусният грамататик Венко Марковски. Той реформира делото на първоучителите и създаде нова по своята същност писменост. Без нея комшиите още щяха да сричат с „черти и резки“ като древните българи.

Венко Марковски е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев (1915-1988). Роден в Скопие, израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Единородците го посрещат както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.

Венко записва славянска филология, издава първите си книги. „Народни бигори“ и „Огинот...“ са написани на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към „бигорите“ проф. Стефан Младенов отбелязва:
„В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни.“
Ценителите на мерената реч посрещат ласкаво Венковите изяви. Теодор Траянов го нарича „млад и талантлив поет“. Николай Лилиев вярва в „сигурността на едно дарование, което тепърва ще се развива и крепне“.

Вместо да изпишат вежди, добронамерените отзиви вадят очите на младия талант. Заслепен, Венко Марковски почва да гледа на себе си различно. Всяка сутрин се взира в огледалото и открива, че расте. Скоро вижда снагата си поне с две глави по-висока от събратята по перо. Отражението не е на обикновено дарование, преценява той.

Хитреците отляво това чакат. През 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал въвежда понятието „македонска нация“. Тя трябва да се включи в Световната революция, от чийто пламъци ще се роди Съветска Македония.

Във връзка с директивата на комунистите им трябва човек като Венко. Тодор Павлов събира хвалебствията в сборника „Поезията на Венко Марковски“. Вътре добавя свой панегирик за начеващия поет.

„Всяка негова песен - възторгва се червеният философ - е сякаш напълнен с електричество кондензатор, който, докоснат, веднага те залива с потоци непосредствени, цялостни, първични, народни чувства. Това именно свойство е типично за големите лирици, които не разсъждават, не разказват и не рисуват само, а кипят, горят, бушуват и карат своите читатели да кипят, да горят, да бушуват.“

Марксистите внушават на Венко, че нему е отредена историческа мисия. Той - Венко Марковски - е избран да създаде нов език, нова азбука и нова литература за новата македонска нация. Само екстраординарен талант като него е способен да го стори.
„Дойдох в България, за да помогна да се наложи македонският език като народен и литературен език на свободна Македония“, започва да си вярва геният. Венко се труди по въпроса както индивидуално, така и колективно в тъй наречения Македонски литературен кръжок. Там участват още десетина активисти.

До Девети септември 1944 г. работата е свършена. През октомври Марковски отива в редакцията на „Литературен фронт“. Влиза и докладва: „Македония днес има свой литературен език. Предвижданията на мнозина български критици, особено на Тодор Павлов, Г. Бакалов и др., направени в печата още преди войната, се оказаха съвършено правилни. Така винаги е ставало в историята.“

През ноември от първа страница на същата трибуна Венко илюстрира как звучи новият език:

Веруеме твърдо в другаринот Сталин,
веруеме твърдо в партийната крепос,
веруеме твърдо в советскиот строй,
веруеме твърдо в армиата красна,
веруеме твърдо в бескрайните степи,
веруеме твърдо в последниот бой!

Произведението обаче е написано с българската азбука, защото македонската още не е готова. „В тая насока упорито се работи - уверява Марковски. - Резултатът ще бъде кристализиран на един специален конгрес, на който ще вземат участие всички специалисти по тоя въпрос. Неговото решение ще уточни бъдещата азбука на македонския народ.“
Лингвистичният форум е свикан от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония. В президиума е Венко Марковски. Заедно с други видни граматици той изковава новите писмена. През май 1945 г. азбуката вече е готова. С новичко букварче под мишница Венко се запретва да прави нова литература. Най-важно е внушението, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.

Марковски се специализира в областта на сонета. Плете трудни сонетни венци и още по-трудни обърнати сонетни венци. Заглавията на книгите му кънтят монументално: „Съдбовни мъченици“, „Бунтовни вощеници“, „Вековни върволици“. Находки в римотворчеството като „Теглила и тюрми светят в летопис. Космоса отключи дързък комунист“, влизат в ръководствата по изящна словесност.

Заради изключителни постижения във филологическото и поетическото изкуство Венко Марковски обира всички възможни награди, звания и отличия у нас. Той е академик, лауреат на Димитровска награда, носител на орден „Георги Димитров“. Марковски е народен деятел на културата, герой на социалистическия труд, герой на Народна република България.