В Европа и Америка има цели заводи за производство на комбуча, а Сибир и азиатските страни се прекланят пред чагата

Използването на гъбите като естествен лек е многовековна традиция, която днес е възродена и популярна в цял свят. Ползите от гъбените чайове, отвари и тинктури са безспорни, освен това при желание всеки може да си ги приготви сам.

Чага – „дарът от боговете”

В Сибир и азиатските страни е позната като „гъба на безсмъртието“ и „дар от боговете“. В Русия вълшебната напитка от чага носи полъх от историята и е наричана "партизанско кафе". В Китай я определят като „цар на растенията“ (въпреки че не е растение), свързват я с дълголетието и я приемат като здравословна храна, която поддържа всички системи в организма, а японците я наричат „диамант на гората“.

Лечебните й свойства са потвърдени от Медицинската академия на науките в Москва. Гъбата е била напълно непозната в западния свят, докато Александър Солженицин не я включва в романа си „Раково отделение”, публикуван през 1968 г. В смятаната за автобиографична творба нобеловият лауреат, който страдал от рак, разказва за местен лекар, който забелязал, че бедните селяни никога не били застигани от коварната болест. Той отдал това на факта, че те не можели да си позволят скъпи чайове и лекарства, вместо тях използвали настойка от чага.

Лекарствен продукт, екстракт от чага, помагащ за подобряването на обменните процеси при онкоболни, се използва в Русия за лечение на рак от 1960 г., продава се и у нас. Освен това брезовата кора произвежда съединението бетулин, което гъбата поглъща и го превръща във форма, която може да бъде приемана през устата. Наличието на бетулинова киселина инхибира туморния растеж, убива туморните тъкани и клетки. Неотдавна чага привлече вниманието и като потенциално средство за терапия на ХИВ инфекция.

Гъбата всъщност е дървесен паразит, който расте върху живи брезови дървета (по-рядко върху бук, бряст, клен, елша) и се храни с техните сокове. Необходими са около 20 години, за да узрее и да бъде готова за използване.

За да оцелее в суровия климат, подсилвайки и лекувайки гостоприемника си, чага концентрира определени горски фитохимически и хранителни вещества, включително стероли, феноли и ензими. Това я прави толкова силна.

Чага е мощно лечебно средство като източник на пантотенова киселина, така необходима за надбъбречните жлези и храносмилателните органи. Има високо съдържание на мед, калций, калий, манган, цинк и желязо.

Дивата гъба е един от най-мощните адаптогени и е използвана като средство за предотвратяване на преждевременното стареене, както и за подобряване на физическата и умствената работоспособност. Активизира процесите по обработка на ензими в организма, влияе благотворно на черния дроб, регулира дейността на сърдечносъдовата и дихателната система, действа като общоукрепващ имуномодулатор. Препаратите на основата на чага нормализират дейността на стомашно-чревния тракт. Използват се и при лечението на язви на стомаха. Отвара от гъбата намалява кръвното налягане и снижава пулса.

Гъбата съдържа и пигмента меланин, затова при втриването й в кожата може да се придобие дори тен.

Комбуча – „еликсирът на безсмъртието”

През 250 г. пр. Хр. хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я „еликсир на безсмъртието". Няколко века по-късно в Русия тя била известна като „чаен квас", тъй като след престояване 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия се получава приятно кисела газирана напитка. В Австрия пък я наричали комбухер, а в Америка - комбуча, но на много хора била позната просто като „гъбата от Манджурия".

Въпреки че наричат комбуча гъба, тя по същество е плесен, образувана от микроорганизми. Името „чаена гъба" се дължи на уникалното свойство на бактериите да синтезират целулозна мрежа, наподобяваща повърхност на плесен.

Високото съдържание на глюкоронова киселина и витамините В1, В2 и В6 превръщат комбуча в мощно лечебно и освежително средство, дори и при процесите на детоксикация, като се свързва с отровите в организма в черния дроб и ги отвежда в отделителната система. Наблюдава се положителен ефект при подагра, артрит и атеросклероза, т.е. състояния, свързани с прекомерни количества холестерол и пикочна киселина в организма. Предотвратява образуването на газове в червата, увеличава броя на Т-клетките, укрепва имунната система, сгъстява косата и поддържа цвета й. Помага при понижен тонус, отслабване на паметта, затлъстяване, целулит, акне, пременструален синдром, херпес зостер, безсъние, хемороиди, язви, възпаление на ставите.

Халюциногените разделиха научните среди

Гъбите, които имат психоактивни качества, са определени под общия термин магически (magic mushrooms, shrooms). Те могат да предизвикат халюцинации и други промени във възприятията чрез активните си съставки псилоцибин и псилоцин, заради които се причисляват към групата на халюциногените.

Вероятността за развитие на зависимост към магически гъби не е голяма. Мистични и чудновати, те са били използвани в миналото най-често от жреци и шамани за получаване на видения и изпадане в транс. Сега учените доказаха, че често са присъствали на трапезата на европейците преди 6000 години - древните хора са знаели за особеностите им да предизвикват халюцинации. На стените на испанска пещера са открити рисунки, изобразяващи вида Psilocybe hispanica. Гъбите са с куполообразни "шапки", разположени на дълги и тънки "крачета".

Според някои научни проучвания псилоцибинът има положително влияние върху душевното здраве на пациентите, особено на тези, страдащи от рак. Те откриват, че след дори само едно психеделично изживяване (халюцинации) резултатите са налице.

Във времето, когато страните преосмислят употребата на марихуаната за медицински цели, проучванията предполагат да се помисли неедностранчиво и за халюциногенните гъби.