На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Лили Колинс: Писането на книги ме възбужда

Лили Колинс се намира на върха на кариерата си на актриса и тази година записа участия в биографичната драма на Уорън Бийт за живота Хауърд Хюз, озаглавен „Rules Don’t Apply“ и в „Okja“ – най-големия игрален филм на стриймниг платформата Нетфликс. Дъщерята на музикалната легенда Фил Колинс направи чудесна роля и в независимата длама „До кокал“, посветена на историята на момиче, което се бори с анорексията. Тази година на пазара излезе нейната дебютна книга Unfiltered: No Shame, No Regrets, Just Me и получи положителни рецензии от критиката.

-Мис Колинс, днес Вие сте успешна актриса с минало в модния бизнес, но малцина знаят, че сте учили журналистика. Смятате ли, че това Ви доближава до професията на хората, които най-често Ви търсят с въпроси за вашата кариера?

-Да, точно така, като студентка завърших телевизионна журналистика и масови комуникации, и винаги съм имала интерес към тази професия. Но също така винаги съм знаела, че искам да бъда актриса. Журналистиката е свързана с желанието ми да опозная човешката природа и да задавам въпроси, а съм сигурна, че ако съм информирана ще бъде и по-добър изпълнител в киното и телевизията. Включвам своя опит от студентските си години в подготовката си за ролите, разглеждам персонажа от различни ъгли, концентрирам се върху процеса на редактиране на самата роля, на поемане на различни посоки в изграждането на образ. Развлекателната индустрия е твърде богата и всеобхватна – винаги можеш да включиш опита си от други области и да придадеш плътност на артистичния продукт, в който участваш. За мен е важно, че учих журналистика и успях да абсорбирам важни знания и умения – това ми дава широка и пластична перспектива.

-Във филма „До кокал“, в който участвате, се разглежда темата за анорексията. Известно е, че Вие самата сте имали близки срещи с това заболяване. Веднага ли се съгласихте, когато Ви предложиха роля в такъв проект или трябваше да помислите дали искате да се потопите отново в тази болка и да я изкарате на големия екран?

-Сценарият на филма ми бе изпратен от моя екип, а хората в него изобщо не знаеха за моите преживявания с анорексията – просто са сметнали, че такава роля предлага фантастична възможност на всеки актьор. Това се случи точно когато бях завършила една глава от моята книга, посветена на хранителните разстройства и бях в режим на повторно преживяване на онези трудни моменти от живота ми. Така, че в известен смисъл се почувствах сякаш светът ми казва, че трябва да развия темата и ако мога да я представя на повече хора и да помогна за започването на по-голям разговор. Преди да прочета сценария на „До кокал“ се колебаех относно завръщането си на тази територия, толкова време след като се избавих от анорексията, но в крайна сметка осъзнах, че е важно да бъде разказана голямата и важна история. Сценарият провокира страшно силно чувство в мен, удари ме в дълбочина – толкова добре написана история. Текстът веднага ми припомни собствените ми преживявания. В същото време съдържаше остроумни моменти, много черен хумор и като цяло беше страхотен. Помислих си, че само човек, който е преминал през ада на анорексията може да напише такъв сценарий. Оказа се, че историята е вдъхновена от личните патила на авторката Марти Ноксън. Веднага след като прочетох сценария се обадих на Марти и изявих желание да се срещна с нея. Тя не знаеше за моята собствена връзка с анорексията и проведохме страхотен разговор. Паснахме си веднага и решихме, че трябва да се пробваме с проекта, и да работим заедно.

-Подобен филм наистина се нуждае от хумор, в противен случай би бил твърде мрачен и травматичен…

-Точно така. Темата за анорексията е достатъчно мрачна и трагична затова е важно да се пренесен на екран с достатъчно количество качествен хумор и лекота. Черният хумор е много важен инструмент за справяне с тежките и тревожни моменти от човешкия живот. Моята героиня във филма е умна, саркастична и забавна, но таи в себе си страшно много тъмнина, която трябва да излезе навън.

-Едно от изискванията на проекта е било да отслабнете значително. Беше ли странно да се опитате да се завърнете към проблемите, от които сте се отървали и притеснявахте ли се за хранителния си режим?

-Да, но в този случай други хора ми казваха какво трябва и не трябва да ям. За снимките на филма се оставих в ръцете на професионални диетолози. В момените, в които ми се приискваше да хапна нещо забранено се сещах, че сега си налагам това ограничение с определена цел. Докато преди просто не желаех да ям, нямах никакъв интерес към хубавата и питателна храна. Също така трябва да отбележа, че се справих с това предизвикателство по време на снимките на филма и благодарение на фантастичните хора от екипа, които ме подкрепяха през цялото време. Страхотни са. Освен това няма как да пропусна да споделя, че се гордея с това, че успявах да си запомня репликите въпреки строгия и изтощителен режим. Никога не закъснявах за снимки. Страстта да разкажа тази история ме водеше напред в трудните моменти. Накрая ми остана чувството за творческо удовлетворение и усещането за гордост. Голямата цел на историята надхвърля временните ми лични емоции и капризи.

Наистина смятам, че е време да започнем голям разговор за хранителните разстройства и техните импликации върху обществото. Имаше напрежение, но то ми се отрази добре.

-Какви са здравословните начини за отслабване за роля?

-Не бих казала, че има някакви ясно установени методики, които да са универсално използвани. Някои актьори ядат по един плод, пушат много, пият много кафе, но за мен подобен режим е абсурден. Аз дори не пуша. А за по-скоро редуцирах порциите, селектирах хранителните групи и пиех много вода.

-Вие сте много активна в „Инстаграм“. Какво мислите за влиянието на социалните мрежи.

-В известен смисъл тези платформи наистина са много повърхностни и са като фасада за личностите, които ги ползват. В „Туитър“ например се получава концентрация на мнения и може да стане много брутално с тези виртуални линчове, затова аз предпочитам да се изразявам чрез снимки в „Инстаграм“. Те сякаш говорят повече за мен. Това, което искам да кажа го правя в творчеството си и тази година имах възможност да изложа много свои идеи в дебютната си книга. Писането ме възбужда и стимулира.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. ох боже и т,ва разгонено парче и то пише милото. бах маа му

  2. писането на книги ме възбужда , а вземането на хонорара ме докарва до многократни оргазми!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.